Public Republic

Каквото и да се говори, учителската стачка е страхотен тест за нравствените сили на хората и на понятиeто за достойнство, което битуват в съзнанието на хората.
Такива ситуации най-ясно показват доколко и каква част от обществото е в състояние да стъпи в преценките си на здрави нравствени ценности или на една естествена градация-йерархия, благодарение на която всяко нещо си отива на собственото място.

Общо взето, оказа се, че мнозинството от хора у нас са способни да оценят най-адекватно случващото се и на тази основа те подкрепиха учителските протести. Но има и хора, които не се посвениха да покажат краен негативизъм към акцията на учителството да защити своето човешко и професионално достойнство.

Наистина, кои са тези, които мразят учителите, кои са настроени крайно враждебно спрямо техните искания? На какво се дължи един такъв негативизъм, каква е неговата психологическа и социо-патологична основа?

На мен ми се струва, че ония, които, така да се каже, “имат зъб на учителите”, и на тази основа търсят всякакви начини да ги… “захапят”, сиреч да ги уязвят, да им отмъстят и пр., са жестоко комплексирани, а тяхната враждебност просто е един вид сублимация на личностна непълноценност и ощетеност.

Човек, на който, примерно, учителите някога, когато е бил ученик, систематично са му писали двойки, няма как да не е затаил дълбоко в себе си една спотаена омраза, която сега има повод да излезе на повърхността и да се излее доста агресивно и предизвикателно. И такъв също така няма как да не изпитва радост когато съзнава, че учителите са унижени от общността.

Той разглежда това унижение като реванш за неговата собствена унизеност когато е бил ученик, но поради извънредния му мързел учителите, така да се каже, са го “репресирали” и “мъчили” с постоянни двойки. И ето сега на такъв му е паднало най-после случай да си отмъсти, и затова той така злобно мърмори срещу учителите ни.

От друга страна пък, учителите, независимо от всичко, все пак са един интелектуален и духовен елит на нацията. Ония, които нямат нужните качества да бъдат такъв елит, и същевременно са изпълнени с кухи амбиции на основата на спомената личностна или умствена недостатъчност, няма как да не търсят всякакви поводи да злорастват, когато примерно учителите са се вдигнали да защитят позицията си в обществото и правото си на уважение и адекватна оценка на техния труд.

Тази неприкривана враждебност спрямо учителството просто е неизбежна реакция на интелектуалния аутсайдер, на човека, който няма как да прости на други, че го превъзхождат. Който няма също и моралната сила, за да прояви дължимото възхищение пред ония, които се отличават с личностно или интелектуално превъзходство.

А именно това последното е най-естествената и изпълнената с толкова чиста човечност реакция на човека със здраво и некомплексирано съзнание, който на тази основа счита за нещо съвсем нормално да уважава труда на учителите, схващайки при това също и благородството, изтънчеността на тяхната несравнима с нищо друго духовна мисия в обществото.

Ето че благодарение на това разбиране, става крайно показателна позицията на нашите управници, които си позволяват - в лицето на министър-председателя и на образователния министър - едно крайно арогантно и невъзпитано отношение към учителите и към техните справедливи искания в сега течащата стачка. Тия хора, Станишев и Вълчев, нима не са имали някога учители?

Нима и те са с нещо обидени или уязвени от учителското съсловие, та именно сега си мислят, че е дошъл сгодният момент да им отмъстят? И това, че вече цяла седмица тия управници се инатят и показват незачитане и липса на елементарна възпитаност, нежелание за диалог, предизвикателно грубо, пълно със кухо снобско високомерие отношение говори много на ония, които имат поне най-елементарна психологическа проницателност.

Това пък, че си имаме управници, които, както се видя, дълбоко в себе си таят жестока омраза и до такава степен “имат зъб” на учителите ни, че сега искат да им отмъстят с арогантно незачитане и неуважение, говори много за тия, които разбират. Защото това мнимо отмъщение на управниците ни не е нищо друго освен форма на реванш за личностната им непълноценност.

И като такова е също така и самоизобличение колко струват те самите и като личности, и като политици. То именно е и доста показателно за това - от друга страна погледнато - какви управници си избираме и що за нация сме, щом търпим точно такива да ни управляват…