Снимка: Dessislava Slavova
И тази есен всичко се повтаря -
край мен се рони любовта,
посипва ме със ласки и отваря
с безшумни стъпки моята врата.
И виждам те на прага по-красива,
по-искрена и нежна от преди.
Не знам дали си по-щастлива
и времето дали те промени.
Лятото си търсих цяла вечност,
а всъщност ме докосна есента.
Учудих се на твоята далечност,
а колко близо беше любовта.
Орисани сме двамата от Бога:
да бъдем заедно и да не сме.
И всичко да започваме отново
докато в любовта се разберем.
В душата вее вятър-песен.
И сякаш ми припява самота.
Макар,че се повтаря всяка есен,
не се повтаря само любовта.
26.11.2004 г.
1 Kоментар за сега ↓
anna-maria // 30 сеп, 2007 //
Много истински и дълбоки стихове, за съжаление единственото нещо, което действително не се повтаря в кръговрата на живота, е любовта. Но понякога усещането за близост в далечността и тръпката от оставащата във фибрите на тялото и душата любов, са силни почти колкото неповтарящата се любов.
Коментирай