Американски психолози изследват факторите за успешно партньорство
Едва ли има човек, който да не си е задавал въпроса има ли правило и тайна при избора на партньор, за онова, което ни привлича у един непознат, за да си го представим като потенциален спътник в живота.
Интересно е да хвърлим поглед към онова, което изследванията на американския социален психолог Don Byrne и неговите колеги от Калифорнийския Университет, са установили като закономерност и резултат при избора на любим човек.
На първо място, считат учените-психолози, хората си стават симпатични на базата на подобност. Основен принцип е другият да мисли като нас, да се държи по подобен начин.
Колкото повече близки и познати неща откривате у другия, толкова по-симпатични си ставате.Този модел важи, когато хората имат сходни интереси. Това твърдение е еднакво валидно както за работата, така и за свободното време.
Оказва се, че хората търсят човека, който да е подобен на тях.
Между другото човек си избира партньор, който притежава подобна на нашата външност смята Don Byrne. Според същото изследване става още ясно, че 80% от хората търсят партньор, който изглежда като родителя ни от противоположния пол. Само 20% избират опозиционно обратния вариант.
Външният вид за мъжете има решаващо значение при избора на партньорка. Тъй като жената по-внимателно се вглежда в другия, отколкото мъжа, тя носи до голяма степен отговорността за подходящия избор не само на база привлекателна външност. Тя преценява дали мъжът й импонира и в други отношения.
Друг важен фактор е възрастта. При повечето двойки тя е близка. Средно мъжете от 2 до 3 по-възрастни от жените. Това има своите предимства - когато партньорите имат по-близка възраст, те са прекарали детството и младостта си в едно и също време, това свързва по своеобразен начин. Връзки с по-малка разлика във възрастта са по принцип по-стабилни от тези с по-голяма разлика в годините.
Подобни случки в живота също водят до чувство за близост. - посочват психолозите като следващ фактор при избора на любим човек. Например, ако партньорите са овдовяли или имат деца, или в младостта са загубили някой от родителите си - това са ситуации, които сближават по-силно.
Близките интереси са приятни, но не гарантират щастлива връзка.
Важно е да се обърне внимание на ролята на фактора психологическа стабилност на партньора. Разделените двойки притежават често различна психологическа устойчивост - това са резултатите от изследванията на Университета в Калифорния.
Енергичността и работливостта на партньора също оказват влияние върху успешността на връзката. Значение има фактът дали сте родени като първо или второ дете, тъй като според учените това влияе върху характера. Типично за родените първи деца е, че са трудолюбиви, прилежни и целенасочени. Роденото второ дете е революционер и по-трудно приспособимо. Според Психолозите от Калифорнийския Университет по-силно е привличането между партньори, които са първи деца.
Има още един фактор, според който партньорите може да са привлечени един от друг. Ако семейството, в което са израснали, е подобно на тяхното или е преминало през близки трудни ситуации.
Дали ще приемем изследванията на американските психолози зависи от нас. Изборът на партньор е въпрос на личен избор, в който безспорно играе роля хармоничната комбинация на различни фактори и черти от характера и личността на двамата.
А според вас къде е разковничето за успешния избор на партньор?
Илюстрации и снимки: Rickenbacker
7 Kоментара за сега ↓
Julia Staneva // 29 сеп, 2007 //
От закона на физиката за взаимодействието на електричните заряди (едноименните заряди се отблъскват, а разноименните се привличат) животът доказва обратното. Парадокс, но факт! Разковничето? Загадка, ребус, който ако можехме да решим, нямаше да има тъжни и самотни хора. Да се опитаме заедно да намерим ключа.
La Luna // 29 сеп, 2007 //
Независимо от това, че американските психолози са на мнение, че близките интереси не са гаранция за успешна връзка, аз лично вярвам в смисъла и значението на това - хората да са на една вълна, да са сродни души.
Когато двамата партньори имат близки емоционални, интелектуални и духовни търсения и интереси - вероятността да са щастливи заедно е огромна.
TAZMANYA // 29 сеп, 2007 //
Отново някой се опитва да “обхване необхватното” и да въведе ред в хаоса.
Но примерите говорят, че правила няма, нямало е и няма и да има, кога къде и как двама души - мъж и жена - ще се срещнат с онова бодване под лъжичката и искрата ще избухне. След това идва ред на “нещата от живота”. Мисля, че след това думата е на статистиците или на… адвокатите. Защо пък не и на писателите и поетите (понякога последните се явяват като сценаристи на резултатите от срещата). Задавам си въпрос. Кому са нужни резултатите от това изследване? Спомням си ” Модерни времена ” на Чаплин. След подчиненият на капитала технически алгоритъм, не е ли необходим и духовен такъв?
P.S. По дух не съм мнителен и черноглед, но все пак.
Free Soul // 29 сеп, 2007 //
Отношенията между мъжа и жената, щастливата връзка между тях са изконен и извечен феномен. По този въпрос може да спорят и говорят всички хора и учените да се опитват да покажат или докажат нещо. На кого да вярваме? Това е проблематиката.
Natalie // 29 сеп, 2007 //
Статията няма ни най-малко претенцията да “обхване необхватното” или да даде правила за успешна връзка. Погледът към резултатите от изследванията на американските психолози е само повод да се замислим за собствения си, индивидуален прочит на темата и може би да го споделим с другите.
Vanya // 1 окт, 2007 //
Бодването под лъжичката и омекването на коленете са страхотни преживявания, заради които си струва да се живее. Не мисля обаче, че в тях се съдържа разковничето за една бъдеща успешна връзка.
Принципно, животът ме научи да правя разлика между влюбването и връзката, отношенията, дълготрайното общуване, брака. И отдавна не ги смесвам. Те някак са отделни вселени и изобщо не е задължително да преливат една в друга или да произтичат една от друга…
Партньорството е условно понятие както като време, в което се осъществява, така и като същина - всички го разбираме според случая, според потребността си в момента или по принцип.
По принцип обаче нещата са уникални и неповторими. Едно партньорство днес може да се превърне в провал утре; една себеподобност сега може да се превърне в омразно еднообразие после. Ние се развиваме, хората до нас също (дори когато видимо не помръдват) и не би могло да има модел, който да не сме склонни да опровергаем с опита си тук и сега.
Иначе си харесах няколко нещица в текста. И мое наблюдение е , че успешните двойки обикновено си приличат визуално, а също, че сходните интереси сближават.
Не вярвам обаче в успеха на общуване, основано на близост в негативните преживявания от детството… Нужен е контрапункт, нормалност, за да се преодолеят липсите на единия.
Семейството ни от детството е подсъзнателният ни модел за подражание, дори когато се опитваме да се оттласнем от негативите му. Затова - по-добре е единият да има позитивния пример, вместо да хаби усилия да се оттласне от негативния.
Но да не превръщаме магията (съдбата, кармата) в рецептурник! Всеки от нас би трябвало да осъзнава срещите и разделите си, да търси обяснение за предпочитанията си, за повтарящите се избори (и провали) и да намира сам отговора за това КОЙ е моят човек.
Victor // 3 ное, 2007 //
Интересна и провокативна тема, най-любопитното е, че разочарованите от някаква връзка често се хващат като удавник за сламка за успокоителното твърдение: “не съм разбран”.
Може би човек трябва по-скоро да инвестира усилията си да изрази себе си и “преведе” себе си на езика на другия. Моето наблюдение и опит ме предизвикват да мисля, че повечето връзки се разпадат поради липсата или неумението за комуникация между партньорите.
Открих една мисъл на Маркес, която подкрепя моите разсъждения по въпроса:
“Стани по-добър човек и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.”
Габриел Гарсия Маркес
Коментирай