Хулио Кортасар

Снимка: miyukiutada
Виждал ли си
виждал ли си наистина
снегът звездите кадифеното пристъпване на бриза
Докосвал си ли
докосвал ли си ти наистина
ястието хляба лицето на жената която толкова обичаш
изпитал ли си
като удар в челото
мига задъхването падането бягството
Узнал ли си
узнал със всяка пора на своята кожа
че очите ти ръцете ти полът ти сърцето ти тъй меко е
трябвало да хвърлиш
трябвало е да оплачеш
и трябвало е да измислиш пак.






3 Kоментара за сега ↓
Natalie // 27 сеп, 2007 //
Брилянтен стих!
Захари Павлевски // 29 сеп, 2007 //
Наистина, прекрасно е. Рядко коментирам, защото поезията е нещо интимно, свято. И ако аз не съм усетил правилно нещата, или ако нещо не съм разбрал, то тогава причината може да е в собствените ми възприятия, а не в стойностите на творбата. И ако трябва да съм честен, ще кажа, че това, което коментирам сега, е наистина едно много, много хубаво стихотворение, и дори става за текст на песен. Пулсацията в словоритъма и подредбата на стиховете, така, както аз я усещам, ми напомня, че най-подходящо звучене за песен с този текст е хард роковото. И ако ми бъде позволено да напиша музика по този текст, то от това би станало една много хубава песен в стил хард рок. А аз пиша музика само по текстове, които ме впечатляват. Това ми хареса!
Julia Staneva // 29 сеп, 2007 //
Аз разрешавам! Пишете музиката и ни изненадайте. Вярвам, че ще се получи нещо много хубаво! Успех.
Коментирай