Кристиана Добрева-Станкова

Снимка: Scene’s
Когато слънцето
в косите ни залезе,
когато вятъра
в душите ни утихне,
когато стъпките
ни избледнеят
и сълзите
вече са пресъхнали,
и луната няма да изгрее,
тогава в самотата си сами сме.
Ще си простим ли
думите спестени,
любовта до дъно неизпита,
делниците пълни с проблеми,
мислите по друг
в сърцето скрити.
И дали ще можем
на разсъмване
малко нежност
да си поделиме,
да ни топли,
като слънчев спомен
от едно изгубило се лято…




0 Kоментари за сега ↓
Още никой не е коментирал. Бъди първият!
Коментирай