Public Republic Art Studio

В полите на “Витошка”

22 септември, 2007 от · 3 Коментара

Ивайло Диманов

Live
Снимка: MariahGale

Над тихия, смълчан квартал, една измършавяла звезда догаряше едва-едва, като забравена на Бъдни вечер свещ.
Новият ден настъпваше уверено и малцината ранобудници няма как да не са забелязали бодрата физиономия на Първолета Граматикова, която чакаше на крайната спирка първия сънен трамвай.

Оптимизмът на младата филоложка, подплатен с две следдипломни квалификации и магистърска степен по пъблик рилейшънс, бе подклаждан с бойкия рефрен на “Марсилезата” и една случайна вестникарска обява с вакантно място за детегледачка.
Това бе сто шейсет и четвъртата обява за работа, на която Граматикова откликваше, но числото й се струваше съдбоносно.
Нещо й подсказваше, че този път ще успее.

Когато трамваят погълна първите пасажери, съкратената преди шест месеца учителка още припяваше “контр ну дьо ла тиранийо”, а сърцето й бе изпълнено с мечти и копнежи…
Половин час по-късно научи, че всъщност мястото за детегледачка е заето, но във фирмата имало свободна позиция за компаньонки.

Очевидно Първолета Граматикова не разбра значението на думата и невинно попита дали ще е предимство фактът, че владее перфектно английски и френски. Отговориха й, че френският ще е с особено предимство, а тя попита още дали ще е предимство опитът й по социална педагогика.

Отговориха й, че става дума за здрав секс, а тя изведнъж се почувства като на държавния изпит, когато за първи път през живота си извади пищов да преписва. И съвсем естествено я хванаха…

Първолета Граматикова излезе с поруменели бузи.
Жена с такива бузи днес можеш да срещнеш само в платната на Владимир Димитров-Майстора…
Излезе Първолета Граматикова на улицата и първом опипа тясната си блузка от ликра, от която всеки момент щяха да хвръкнат два диви гълъба, отнасяйки разтупканото й сърце накъдето си пожелаят.

После се успокои и реши да сложи край на своя мизерен живот.
Да, но как?
Нямаше пистолет, нито въже.
А и смелост достатъчно нямаше…
Да легне на ж.п. релсите, а?
Не, няма смисъл! При това разписание на влаковете по-скоро би умряла от скука или пневмония, отколкото от прегазване.

Първолета Граматикова реши да скочи от Лъвов мост.
Застана зад кърпената опашка на лъва и погледна надолу.
Много е ниско, най-много да счупиш крак, отгатна намеренията й възрастен циганин, който продаваше „оригинално” уиски “Джони Уокър” за пет лева.
С това е по-сигурно, намигна той и й подаде едно шише от своята маркова продукция.

Цяла вечер Първолета Граматикова очакваше смъртта, надигайки час по час полупразното шише, но вместо смъртта, призори й се яви такъв тежък махмурлук, който се явява на Распутин, когато му сервират пресолени пелмени…

Животът не е това, което е, но ако трябваше да избира между дайкири и харакири, бившата учителка би избрала и двете. С много течен аналгин.
Призори Първолета Граматикова взе всичките си дипломи, накъса ги на малки книжни парченца и тържествено ги пусна в тоалетната чиния.

После седна на компютъра и написа с едри главни букви:
“ЕРОТИЧНИ МАСАЖИ ОТ БАКАЛАВЪР ПО САЙОНДЖИ. ЦЕНА 50 ЛВ.”
Сетне принтира обявата и излезе навън.

Над булевард “Витоша” една измършавяла звезда догаряше едва-едва, като забравена на Бъдни вечер свещ. Новият ден настъпваше уверено и малцината ранобудници няма как да не са забелязали бодрата физиономия на Първолета Граматикова, която чакаше своя първи клиент.

Ивайло Диманов

Рубрики: Tворчество · Хумор

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Victor // 22 сеп, 2007 //

    Много свеж и готин хумор, весело-тъжен разказ и адски реалистичен! Мисля, че това е оптималният начин да се погледне на нашата си, българска действителност! С усмивка и намигване!

  • Sonja // 26 сеп, 2007 //

    Много забавен разказ, смях се на глас! Но и тъжен, защото е истински в правдоподобността си.

  • Славка // 30 яну, 2010 //

    Интересен поглед към действителността… хем с болка, хем с намигване.

Коментирай