Снимка: BigBlonde
Есента от бързане приседна
на малкия прозорец у дома.
И аз безизразно погледнах
как остарява бавно сутринта.
Как чувствата окапват бавно -
прошарени, ядосани - без глас.
Как слънцето проблясва ядно
и търси място между нас.
Дъждът като магьосник плаче
и чувам мокрия му глас.
А любовта отсреща крачи
и спря на третия етаж.
Целувка звънна на паважа
и кестенът щастливо се засмя.
А птицата - небесна стража
изгледа я и отлетя.
А есента приседна и в душата
и шари с разноцветните бои…
Ти спиш. Аз галя ти косата.
Целувам те. Целуваш ме и ти.
14.10.2004 г.
1 Kоментар за сега ↓
Julia Staneva // 17 сеп, 2007 //
Радвам се, че виждам отново твои неща на сайта. Дълго беше пътуването ти до Рим! Как е там живота? Очаквам новини и свежи неща от теб!
Коментирай