Public Republic Art Studio

Червените галактики се разбягват

16 август, 2007 от · 2 Коментара

Александър Маринов*

Във физиката и астрономията е известна метафората за “разбягването на галактиките”. Нещо подобно, но много по-осезаемо се наблюдава в БСП в навечерието на местните избори. Всяка от групите по интереси в партията се бори с всички сили да защити своите интереси, а новоназначеният от Сергей Станишев секретариат на “Позитано” се опитва да придаде на процеса видимост на съзнателно упражнение по вътрешнопартийна демокрация.

През последните години, особено след влизането във властта през 2005 г., стана доминиращ въпросът докога в БСП ще съжителстват интересите на милионерите и бедняците, и то съподчинени по формулата на Румен Овчаров: “Не разбрахте ли, че отсега нататък ние ще бъдем богати, а вие ще бъдете бедни?!” Точка на теоретичния спор сложи председателят на БСП Сергей Станишев с реторичния си въпрос към последния конгрес на партията:

“Холдинг от интереси ли е БСП?”

Различните (по големина, мощ, интереси и богатство) червени галактики спазват законите на политическата гравитация, докато партията е в опозиция, но когато се стигне до реално разпределение на властовите (а в България това е равнозначно на финансовите) ресурси, всяка поема по свой път и забравя за останалите.

От привидната партийна дисциплина на социалистите не остава и помен. Игрите, интригите и разнообразните форми на “приятелски огън” плъзват (като горски пожар под контрола на Емел Етем) от “Позитано” през общинските партийни съвети до актива на партията.

Тази верижна реакция е особено силна преди местни избори, защото средното ниво на БСП отдавна е разбрало, че за да успее да се домогне до някаква власт, трябва да разчита само на себе си.

На “Позитано” са прекалено ангажирани да делят ресурсите на централната власт между себе си и алчните партньори от тройната коалиция, затова само отделни представители на по-ниските нива с особени заслуги успяват да достигнат до висшите етажи на държавното управление.

Останалите са получили правото да участват в разпределението на баницата на общинско ниво. Тази година тя изглежда особено апетитна заради привижданите милиарди от еврофондовете. Дали те ще капнат като презряла круша в устата на новите местни властници е съмнително, но това е тема на друг разговор.

След управленската катастрофа от 1996-1997 г., когато участието във властта изглеждаше “мисия невъзможна” за години напред, новото ръководство на БСП сключи

негласен пакт с местните партийни кланове

Срещу подкрепата в урните на партийните конгреси Първанов им даде под аренда сферата на общинската власт. Но тъй като креслата на кметовете и общинските съветници са много по-малко от броя на мераклиите за тях, бързо избуяха противоречия и конфликти, в които “Позитано” открито показа, че няма да се меси.

Затова още през 1999 г. и в още по-голяма степен през 2003 г. БСП беше поразена от епидемия от т.нар. паралелни кандидатури – в повечето общини от нейните среди бяха излъчвани по двама-трима конкуриращи се кандидати за кмет.

Някои от наложилите се “независими” кметове като Йоан Костадинов в Бургас дори отидоха по-далеч – направиха си местни квазипартии, с които започнаха да отнемат мандати за общински съветници на партията-майка.

Всичко това не само разяждаше влиянието на социалистите по места, но и започна да бие по авторитета на ръководството на партията.

Затова първоначално беше измислено “идеологическото” обяснение, че всичко това се случва, защото БСП не била “лидерска” партия (т.е. в нея решенията не се взимали еднолично), а след като Станишев се почувства достатъчно силен, реши да въведе ред по места и измисли решението с доверения секретариат, който да регулира процеса на номиниране на партийни кандидати по места.

Тук е необходима една уговорка. Вярно е, че в ГЕРБ, “Атака” и ДПС решенията за определяне на кандидат-кметове (както и на всякакви други кандидати) се взимат еднолично. Това може би на пръв поглед спестява някои главоболия и конфликти, но едва ли е за завиждане.

Демокрацията е отдавна измислена и в нейните добри (макар и несъвършени) образци няма място за това българско политическо “изобретение” – еднолични решения без лична отговорност.

Проблемът у нас не е в това, че някой в края на краищата трябва да вземе окончателно решение, а че никой не е в състояние да потърси обяснение от Борисов, Сидеров или Доган защо са посочили този или онзи кандидат. Най-много някои журналисти да им зададат този въпрос на пресконференциите в изборната нощ.

При БСП драмата е друга. Зад фасадата на демократичните колективни решения всъщност тече свирепа битка за власт и влияние на конкуриращи се групи

Всяка от тях нанася удари, но и получава ответни такива. Конкурират се произволни решения в частен интерес и в края на краищата някое от тях се налага и придобива статуса на “демократично взето решение на цялата партия”.

Няма арбитър в лицето на авторитетен и решителен лидер, който не само да определи кое е правилното решение, но и да поеме отговорността за него. Върхът на тази пародия на “колективна отговорност” беше ситуацията след изборите за евродепутати, когато беше подадена оставка на цялото Изпълнително бюро с изключение на председателя.

Чрез новоизлъчения секретариат Станишев първоначално направи заявка, че ще прекрати боричканията на клановете или поне ще ограничи отражението им надолу по партийните структури. Неговите преторианци обаче се поизсилиха. Нека припомним, че в първите седмици имаше закани за прочистване на “мъртвите структури, които функционират изцяло в името на нечии частни интереси”.

След това всичко затихна. Усилията за регулиране на процеса на номиниране на партийните кандидати за местната власт се превърна в движение по линията на най-малкото съпротивление. Въпреки че вече е средата на август, засега са одобрени само безалтернативни кандидати, и то в средни и малки градове. Не е решен, нито дори е поставен на масата за дискусия нито един от сложните за БСП казуси, като Бургас, Благоевград, Пловдив, Русе.

Не е обявена кандидатура на партията за кмет на нито един от петнадесетте най-големи градове в страната. Ясно е само, че БСП ще се пази от остри сблъсъци с коалиционните партньори, което също едва ли е плюс за общата й позиция в обществото.

Особено характерен за патовата ситуация в червения елит е класическото вече дебнене в София

Продължава да е в сила старата теза, че ръководството на партията независимо от декларациите няма интерес да излъчи силна фигура, която да спечели кметския пост в столицата. Появата на нов силен играч в и без това сложната плетеница от интереси очевидно няма да бъде допусната.

Любопитно е обаче, че и софийското ръководство на БСП – главно поради специфичната ситуация, в която се намира Румен Овчаров, не желае да влезе сериозно в битката. Цялата интрига е кой кого ще прелъже да поеме отговорността за загубата, която и двете страни калкулират като предпочитан и единствено допустим вариант.

Тук проблемът е, че партийните “дисиденти” вече се изхитриха и след случая с Татяна Дончева няма да се оставят да бъдат прецакани, като ги хвърлят в една предварително загубена битка. Явно целта на “Позитано” е в ситуация на цайтнот и липса на реален убедителен кандидат да принудят Овчаров да се кандидатира и така да го откажат от големите му амбиции за политически реванш.

Овчаров пък ще направи всичко възможно да прехвърли отговорността за персоналното решение върху централата и лично върху Станишев. Тази игра на нерви може да има доста тежки последици за представянето на партията в столицата.

Големият проблем за БСП, свързан с тези партийни игри, идва от общата динамика на политическата ситуация и от констатираните от редица проучвания симптоми на бърз срив на електоралните позиции на БСП. Както показва опитът от последните 15 години, те са обратно пропорционални на цените на хляба.

* Авторът е доктор по социология

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Victor // 22 авг, 2007 //

    Системата на “червените галактики” и на социализма в световен план е порочна, античовешка, подла и разрушаваща свободата на хората във всички аспекти и на всички нива. Мога само да съм благодарен, че за нас е по-скоро минало, което не трябва да омаловажава рецидивите на тази система в настоящето.

    Четох скоро за убитите деца и млади хора в Германия при опита им за преминаване от другата страна, в западната част. Бяха публикувани и данни за тези престъпления като например фактът, че на Stasi служителите са били плащани по 3 000 DM за всяка стрелба върху бегълци към западна Германия.
    Какво безумие беше цялата социалистическа система, не мога да остана спокоен и да продължа да пиша по темата…

  • Lord // 17 сеп, 2007 //

    Най-страшното е, че в България не можем да избягаме от спомена за червеното минало, то не е преодоляно, а продължава да боде и жили.
    В едно интервю за в. Стандарт поетът и драматургът Елин Рахнев казва нещо, което е много вярно за сегашната обществено-политическа ситуация:

    “Имам чувството, че никога няма да преодолеем проблемите на първите седем години. Каквото и да се случва оттук нататък, този комплекс ще бъде неизкореним. Няма правителство за две, четири или сто години, което би могло да го пребори.”

Коментирай