Public Republic Art Studio

Манастирският туризъм в България се възражда

7 август, 2007 от · 3 Коментара

Черепишкият манастир „Успение Богородично”

Snimka na Cherepishki Manastir

Все по-желани и привлекателни дестинации за уикенда и отпуската вече не само за чужденци, а за все повече българи са нашите манастири.

Напоследък се забелязва, че туроператорите се надпреварват да разнообразят менюто от маршрути не само на най-познати, но и на малко популярни имена на църкви и духовни средища из родината.

Всеки регион на страната може да се похвали с атрактивни и изключителни в културно-историческото и духовно-религиозното си значение обекти.

Безспорни фаворити по отношение на своята посещаемост все още са Рилският манастир, Аладжа манастир,Троянският, Дряновският, търновските църкви и манастири.

Но все повече от малките общини в страната приоритетно залагат в програмите за своето дългосрочно развитие на селския, екологичния и манастирския туризъм. Благодарение на добри проекти, но все още недостатъчно финансиране, забележителните резултати на много места са налице.

Public Republic има удоволствието да ви разкаже в поредица за някои от най-интересните и възобновени български манастири, които отскоро се радват на голям интерес и посещаемост.

Ще започнем с един от малко популярните, но също значими в религиозно-историческо отношение български светини – Черепишкия манастир „Успение Богородично”.

Cherepishki manastir

Разположен е сред уникални природни форми и забележителности на Искърското дефиле в Западна Стара планина, на 29 км. югоизточно от Враца.

Съвсем неслучайно е построен в местност, където е имало останки от по-стари култови сгради и храмове. Датира от 14 век, от времето на управление на българския цар Иван Шишман /1371-1393 г. /, което се знае от писмен документ, съхраняван днес в Софийския църковно-исторически архив.

В периода на Османското владичество светата обител е била многократно разрушавана и опожарявана. Въпреки това родолюбиви българи са я възстановявали с още по-голяма любов.

В края на 16 век манастирът е възобновен от Свети Пимен Софийски. В периода на националното ни Възраждане това място се е превърнало в значимо просветно средище, където са се ограмотявали много българчета, а мнозина от тях са останали тук като монаси, преписвали редки книги, жития, евангелия, сред които днес е известното Черепишко евангелие от 1512 година.

Знае се, че тук е живял и творил през 1787 г. Софроний Врачански. Манастирът е важно място, свързано и с националноосвободителните борби на българския народ в периода 1872-1876.

Тук, според предание, е идвал Левски, тук са се събирали членовете на Врачанския революционен комитет и видни представители на БРЦК.

В близост до манастира е било и последното сражение на последните Ботеви четници, предвождани от Георги Апостолов.

В периода на следосвобожденската ни история обителта е свързана и с две големи имена от нашата литература – Иван Вазов, който неколкократно се уединява тук и пише много свои разкази, сред които са „Дядо Йоцо гледа” и „Една българка”.

През 1897 г. тук идва и Алеко Константинов. В следствие на походите му из живописното Искърско дефиле и забележителности на Врачанския Балкан, в манастира нахвърля първите редове на популярния пътепис „Българска Швейцария”.

Години наред тишината на Черепишкия манастир е привличала и други наши писатели и видни личности, разказват старинни снимки и документи, изложени в експозиция. Специален „Вазов кът” е уреден в отделна стая на обителта. Дълги години тук е била Духовната семинария.

Cyrkva Черепишкият манастир е сред най красивите творения на възрожденската ни архитектура. Съзирайки отдалеч неговите очертания и покриви от широки каменни плочи, сякаш се връщаме стотици години назад.

Подреденият калдъръм, водещ направо към изящната дъбова порта приканва всеки първом да се отбие в старата църква „Свети Георги”, тънеща в ухание на цветя, свещи и тамян и обвита в ангелогласно песнопение.

Магнетично приковават погледа чудесните стенописи, изрисувани от стар игумен, служил тук през 19 век. С изящна дърворезба иконостасът също приковава вниманието. А богомолците, излезли от храма, не могат да не забележат веднага и костницата на манастира – увиснала високо в отсрещната скала. Старинната магерница и днес приканва многобройните си гости с хубави гозби и ухания.

Cherepishki manastir - kilii za gosti

Прохладата на реката, която мие основите на манастира, приканва пък към риболовни приключения монаси и туристи. Посетителите, които желаят релаксиращо усамотение, тук могат да си наемат красиво и удобно обзаведена килия и наистина няма да им се иска да си тръгнат от тук. А най-запалените по древността непременно ще се заслушат в легендите за заровени наоколо съкровища и вероятно ще опитат късмета си…

Рубрики: Frontpage · Модерни времена · Новини

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Julia Staneva // 8 авг, 2007 //

    Колко малка по площ, но красива е нашата България! За себе си открих непознат манастир.
    Красивата природа, тишината, чистият въздух със сигурност ще ни помогнат да се освободим от ежедневния стрес и битовизма на живота ни.

  • Selena // 12 авг, 2007 //

    Благодарност и поздравления за Милена Андреева! С интерес чета нейните материали, чудесни както по съдържание, така и по форма. Надявам се да продължи все така неуморно да търси и представя красивото и стойностното в нашата природа, история, култура.

    Сетих се за едно старо стихотворение на Богдан Глогински:

    “Да. Всичко, абсолютно всичко
    на тоя свят би могъл да смениш:
    костюмите, които си обличал,
    приятеля, когото тъй цениш…
    И чувствата към русото момиче
    на черноока ти ще посветиш,
    и първата съпруга с втора,
    и третата с четвърта ще смениш…
    И пътища, курорти, връзки, хора,
    началници и постове,
    и навици и тостове –
    всичко, всичко можеш да смениш.
    И скуката с екскурзия в Париж,
    и виното с коняк, коняка с чай…
    Само две неща не можеш да смениш:
    майката и родния край!”

  • Milenka // 13 авг, 2007 //

    Огромно БЛАГОДАРЯ, Юлия и Selena!

Коментирай