Снимка: Aemaeth
Годините събирам във душата си,
душата си в годините разпръсвам.
След работа се скривам зад вратата си,
а после в спомени възкръсвам…
А сутрин уморен от вечер -
любов, жени, деца и къща -
по-сладко сякаш става вече
и бързам пак да се завръщам…
Приятели, любовници и служба.
Любима, ядове, деца, живот.
Уж всичко си е толкоз просто,
А все остава някакъв въпрос.
Защо годините останаха в душата?
Защо душата побеля от тях?
Нали големи вече са децата
И чувам друг по-весел смях.
Но тъй ще си пътувам през годините.
Сутрин млад и остарял за вечерта.
И ще подреждам пътища изминати
С надеждата за спомен след това.
11.03.2004 г.
1 Kоментар за сега ↓
gergana // 6 сеп, 2007 //
Няма какво човек да се отчайва! всичко си върви по план, по закономерност, има неща, които не зависят от нас! Децата са единственият смисъл - това остава вечно и наистина трябва да си ограничен, ако не намираш смисъла в тях!
По-добре човек да живее с ежедневието, отколкото с проблемите! Всеки трябва да намери смисъла в самия себе си и да разкаже за това на другите!
Коментирай