Public Republic Art Studio

Държава с прякор

18 юли, 2007 от · 2 Коментара

или за бронежилетката на властта

Бил ли е простреляният бизнесмен Манол Велев с бронежилетка или не?

Защо точно този въпрос увисна със страшна сила и около него се завъртяха диспути, анализи, коментари и драматично обръщение от съпругата Весела Лечева към нацията?

При това обстоятелствата около самото събитие показват, че евентуално каска, а не жилетката е щяла да има ключово значение за здравето и живота на Манол Велев.

Нека бандитите се изтрепват помежду си, каза навремето Бойко Борисов като главен секретар на МВР. Животът на мафиота по принцип винаги виси на косъм, защото такава е играта. Те знаят правилата и ходят с бронежилетки, охрани и винаги заредени пищови.

Но не може един почтен бизнесмен, спонсор на БСП и президента, негов личен приятел и близък на вътрешния министър Румен Петков, изобщо човек с позиции във властта да се страхува. Иначе това би означавало, че той има вземане-даване с хора извън закона. Затова бе необходимо да се подчертае, че дейностите и парите на г-н Велев, с които спонсорира БСП и лично Първанов, са чисти.

Весела Лечева специално подчерта това в краткото си писмо до медиите: „Манол никога не е бил заплашван. Той е отворен и открит човек. Не се е скривал нито зад решетки, нито зад охрана, нито зад гърба на който и да било, дори не е пипал бронежилетка.” Всеки, който го е познавал, продължава Лечева, знаел „колко спокойно и без опасения се движеше – както всички ние (!?), по улиците”. Според нея са нелепи предположенията, че е имал конфликти в бизнеса и в спорта.

Съчувстваме на личната й трагедия, но повече ни е жал за българите, станали жертва на безогледната престъпност, угоявана от кланови интереси. Манол Велев не е жертва на случайни и нелепи обстоятелства, а на организирано покушение.

В средите, където се е движел, стрелбите не са плод на пияни сватбари от ромската махала, а добре преценени акции с ясния мотив за преразпределение на икономическо влияние, тоест на власт.

Станишев няма защо да ни представя топлата вода, сиреч организираната престъпност, като собствено откритие. По-добре да се поогледа около себе си, за да я види на живо.

Едри бизнесмени, изплували от мътилката на прехода и направили пачки от нищото. Парите, които избират президенти, управляващи коалиции, свалят или качват министри и главни следователи, а след това се отблагодаряват отново или… наказват с куршуми.

Ако получилите лостовете на изпълнителната власт не изпълнят заръките на спонсорите.

Затова властта е толкова безогледна, когато трябва да свърши работата, за която е получила пари? Затова се правят закони с прякори, подобно на мутрите. Затова и самата държава си има такъв – Булгаристан, по аналогия с онези азиатски филиали на бившия СССР и Путинова Русия, където властва беззаконието. Надали някой ще повярва, че примерно Лучано, Гошо Тъпото или онзи депутат, съден за педофилия, са незаменими.

За какво му е на един министър примерно да драпа за още една агенция към министерството си, да поема повече отговорности и да се гърби с работа, ако не за същото.

Поетите ангажименти към обръчите, а не към някакви си граждани, трябва да се изпълняват. Сключените на тъмно договори с господаря на Русия – също. Малки предателства към собствените сънародници и партньорите от Европейския съюз и НАТО.

Дълбока поквара и липса на елементарно въздържание в гигантското ограбване на работещите в тази държава, на хората, създаващи нейното благосъстояние, плащащи заплатите на властимащите и хилядната армия безделници по министерства, агенции и „неправителствени” организации.

Но театърът с предизборните послания впечатлява все по-малко наивници, както показва тенденцията от гласуванията. Което е добре дошло за партиите, които разчитат единствено на страха и дребни подаяния, за да закарат до урните стадото. Умните хора са погнусени от наглостта на тройната сделка, заменила обществения договор.

Имало е защо Манол Велев да е бил весел, общителен, без охрана и бронежилетка. За бизнес с мащабите на неговия той е направил необходимото – платил е на властта, за да се чувства необезпокояван. Посочил е Сергей Станишев след парламентарните избори като човека, комуто се полага златният медал, сиреч премиерският пост.

Не е знаел, че може би и други са помогнали с каквото могат. А той е имал амбиции кажи-речи във всички области, в които човешкото въображение изобщо може да стигне. Петрол, хазарт, терени, строителство, търговия… Съдружник е с над 1000 души, член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт (НОИ), шеф на клуб „Възраждане”, където са членували и покойните Илия Павлов и Емил Кюлев.

Този клуб бе създаден по времето на премиера Любен Беров, като сдружение на бизнесмени-милионери, отличници на Държавна сигурност, успели да направят своите удари благодарение на политически чадър, необезпечени кредити и информация от държавата как да разиграят тези пари за сметка на милионите дребни спестители и данъкоплатци. Престъпления, за които няма осъден.

„Доколкото знам, дейността на г-н Велев е изцяло законна”, каза премиерът Станишев. Сигурно, доколкото направата на някои закони и тяхното изпълнение имат нещо общо с правото. В такива случаи по-правилно ще е да се каже, че е узаконена. Както опитът онзи строеж в Странджа да промени статута на цяла една планина.

Малцина вярват, че подписът на зам.-министъра е фалшифициран, но няма как да се докаже. По-точно няма кой.

Защото в Булгаристан почти няма крупен бизнес, направен извън протекциите на властта, което е незаконно, откъдето и да го погледнеш. Висшият социалист и правник Младен Червеняков да попрочете нещо за лобизма и как е регламентиран той в онези държави без прякори.

Пък сетне да се изказва дали намира нещо нередно във връзките между едрия бизнес и БСП. Доган поне не го извърта, казва си го направо с цялата наглост на собствената си недосегаемост.

За морал просто е неудобно да се говори.

17.07.2007
ОЩЕ инфо

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Selena // 18 юли, 2007 //

    Талантливият актьор Тодор Колев има друго предложение за прякор на държавата – Абсурдистан. Почти всичко тук е абсурдно, като се започне от властта. Истинската демокрация означава управление в полза на управляваните, а не на управляващите, както е у нас. Бизнесът дължи съществуването и просперитета си на тясно обвързване с властта. Ами спомнете си разните кръгове: “Олимп”, “Орион”, Славчохристовци и други подобни. Ами оня въпрос: “С кого граничи България на изток?” Отговорът варираше в зависимост от управляващите: Кр. Премянов, брата на М. Велчев, сега Гергов, видни фигури от ДПС и т.н. А какво да кажем за съдебната система? Колко от хората във всички власти /вкл. и четвъртата/ са с агентурни псевдоними? Е, не сме ли Абсурдистан?

  • Pepo // 20 юли, 2007 //

    Ами че то си има и още един лаф за Булагристан, Абсурдистан или просто България – “държавата на неограничените невъзможности”.

Коментирай