Public Republic

Фотографиите на Мая Найденова

Има време да живееш и време да разказваш, че живееш.
Идва време и да твориш.
Албер Камю

За мен Д-р Мая Найденова е от онези хора, които колкото и динамично и ангажирано да живеят, намират време да разкажат, да споделят преживяното. Намират време да претворят една емоция, мисъл и случване в изкуство. Ценя това умение да уловиш мига, състоянието на духа, протичането на времето и да превърнеш спомена в история.

Въздишката на старите български къщи, усмивката на детето, диханието на природата, дъхът на детството, поривът на творческия дух – всички тези емоционални събития оживяват и сътворяват панорамата от художествени открития на Мая Найденова.

Онова, което придава още един оригинален щрих към фотографиите й, е погледът към родната действителност на човека, който живее и в Германия, но и в България. Мисля, че точно позицията на Мая Найденова, която умее да се отдалечи, но и същевременно да се приближи към родината, придава неповторим облик на изкуството й. Защото нейните фотографии са своеобразни картини, в които статичните неща са динамични и живи, незабравими.

Онова, което ме възхищава у Мая Найденова, е талантът й да съчетае в едно детайлния и коректен поглед на юриста по професия, енергията на човека, който лобира за България (като Председател на Българо-немското дружество в Хамбург) и творческото предизвикателство на фотографията.
И всичко това, облъхнато от разбиране, богата душевност и любов.

Нека сега ви оставя сами да преживеете фотографиите на Мая Найденова. В следваща публикация ще поместя интервю, в което тя разкрива гледна си точка за любимото си занимание.

Къщата, където е родена прабаба ми в село Радово

Виена

Малта (1989)

Остров Rügen

Къща в Дрен (тя вече не съществува)

Любен Гайдаров, (Перник)

Др. Снежана Добрянова, изкуствовед

Lago Maggiore

Cité Universitaire Paris (1986)

Емил Попов с Петра и Дана в село Илинденци или както казва Александър Янков: Исус Христос

Следва интервю с Мая Найденова и втора част на виртуалната й изложба.