Public Republic Art Studio

Театърът като превозно средство

14 юли, 2007 от · 9 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю с режисьора и актьора Николай Гундеров

Nikolai Pavlov

“Най-добрият начин да доставиш радост на себе си, е да дариш радост на някой друг”
Марк Твен

За мен Николай Гундеров е човекът, който в личен и професионален план дарява радост и усещане за различност в ежедневието на хората. Преди всичко завладява със свежото си чувство за хумор, с позитивното си излъчване и талант да вижда и пресътворява света по-различно.
Той е и поет, и режисьор, и актьор – творец в пълния смисъл на думата. За театъра – увлечение и призвание, ще разберем от интервюто ми с младия и талантлив Николай Гундеров.

Как реши да се занимаваш с театър?

Завърших славянски филологии в Софийския Университет, идвам от град Шумен, където е било първото театрално представление. Не знам дали това е било мотив, но театърът винаги ме е занимавал. Реших да продължа образованието си с театър в Академията за изящни изкуства в Прага, в специалност режисура и драматургия за драматичен театър.

Разкажи ми за представленията, които правиш?

В България започнах да се занимавам с авторски театър, смятам, че има бъдеще, така нареченото one man show. Хората, които пишат, могат по-различно да представят текстовете си. Заедно с нашия актьор Филип Трифонов (“Оркестър без име”, “Момчето си отива”, “Не си отивай”) основахме наш си театър, поставяхме в Народния и Сатиричния театър, в “Сълза и Смях”, бяхме в много български центрове в цяла Европа.

Detektor na lyjata

Скоро поставих в Сатиричния театър София “Детектор на лъжата” на Василий Сигарев – млад автор от нашата генерация, който печели награди по цял свят. Пиесата защитава правото човека на малки лъжи, за да оцелее. За да преживее стреса на битието, човек има нужда от собствена самозаблуда и това е негово свещено право.

В последно време поставям все по-често в Прага.

Как реши да поставяш представления в Прага?

След като завърших в Прага, бях поканен в няколко театъра. Аз съм чужденец, моят начин за чехите е екзотичен, виждаш други хора с друг манталитет и като съчетаеш чужди усилия със собствените си, се получава нещо интересно. Забавлява ме да работя с хора, които не познавам.

Понякога и съотечествениците могат да се окажат чужденци. А чужденците могат да са ти много близки.

Живеем във време на активния релативизъм.

Трудно ли се успява в Прага като режисьор?

Не съм си поставял за цел да успявам. Да успееш означава да си в хармония със себе си, да си в синхрон с останалите. За мен е важно, когато зрител се върне на мое представление. Важни са усмивките и това, че хората се забавляват. Представете си какво е час и половина представление, което може да се препоръчва в аптеките за лекуване на нерви, за сън.

Искам да правя представления, за които да нямате чувство, че е загубено времето ви.

Правиш ли разлика между българската и чешката публика?

Публиката е анонимна. Срещата на публиката и актьорите е среща на четири очи. Ако има някаква разлика, тя е по отношение на възприемането на театъра. Всички се забавляват добре. Българите и чехите имат различно чувство за хумор, но смятам, че универсалните неща стигат до всички хора.

Rejisioryt Nikolai Pavlov

Какво е театърът за теб?

Театърът е превозно средство, с него можеш да пренесеш идеи, чувства, емоции, настроения и те да стигнат до други хора. Превозно средство на мисли и идеи, които се предвижват от една точка в друга.

Ако се осъществи това движение, значи, че си преместил човешкото съзнание и си раздвижил човешкото мислене, че си създал опит светът да бъде видян по друг начин, че не стоиш на едно и също място.

Какви са твоите послания?

Аз не мисля за посланията. Ако кажеш, че имаш едно послание, ти го умъртвяваш, ти го убиваш.Те трябва да са живи, публиката трябва да ги усеща, театърът е живо изкуство, като живия човек.

Ако посланията се усещат по различен начин, това означава, че театърът е живо изкуство.

Ако видите едно представление, което не се променя и е абсолютно едно и също, и всичко ви е ясно, все едно че гледате една мумия.

Посланията на театъра са универсални, че хората трябва да живеят в хармония, по някакъв начин да намират пътища за сближаване и колко трудни и драматични са тези пътища понякога.

Какви сюжети предпочиташ?

Аз обичам да гледам на нещата като зрител. Това, което искам да видя като зрител, това и правя.

Харесвам представления, които са преди всичко човешки, с минимум ефекти. Не с грандиозна сцена, а с по-голяма актьорска игра.

Колкото е по-интересен е човекът на сцената, толкова по-интересен сте и вие самият. Защото по този начин виждате, че човекът може да бъде интересен.
Човекът не е банално същество и ако ние приемем това, означава, че всичко е скучно и вече е казано. Може и да е казано, но зависи с какъв глас ще го изразиш. Мълчанието също е токова важно, колкото и говорът.

Имаш ли любими автори?

Харесвам класика – Молиер, Шекспир и съвременни автори – Вацлав Хавел, страшно много Карел Пинтер – “Гара Виктория” “Ничия земя”, “Рожден ден”, “Завръщане у дома”, “Измяна”.

Можеш ли да си представиш живота си без театъра?

Да, мога да си представа живота без театъра, но не мога да си представя театър без живот.

Как се изгражда едно представление?

Театралното представление гравитира около едни и същи теми. Но възприемането е различно. Публиката е непредвидима. Страхотно предизвикателство е, че в театъра пристигат много различни хора, но след представлението те са като преминали през някаква златна баня, някои си тръгват като на въздушни възглавници, театърът възвисява.

Интересно е, че представлението не е ребус, кръстословица, която може да бъде решена. Не би трябвало да има едно и също представление.

Има ли текстове, които са предизвикателство за теб?

Когато прочета хубав текст, с удоволствие бих го поставил. Шекспир е толкова гениален автор, че всяко негово поставяне е като да стъпиш с обувки върху лед. Театърът е вид фигурно пързаляне, всяко падане е опасно и за теб, и за публиката, трябва да бъде съчетание на хубави, красиви неща.

Как подхождаш към един по-стар текст, за да звучи той атрактивно и съвременно?

Слепвам парченцата много бавно, почвам да реставрирам с нови парченца. Когато човек чете по-стари драми трябва да ги съотнесе със съвремието. Излишно е да се правим на документалисти. Не можем да се върнем дори към вчерашния си ден. По-старите драми са станали универсални, затова са и съвременни. Миналият текст носи съвременна потенция, нюанс и е в състояние да даде послание към сегашния човек.

Nikolai Pavlov V Какво е мястото на хумора в твоите постановки?

Много държа на хумора. Светът, който познаваме е стандартен, има своите измерения и кубатури.

Когато го погледнеш през призмата на хумора, придобива друго изражение.

Хуморът е шамар срещу сериозността, срещу това, което се прави на много важно, върху гордостта, високомерието.
 

Как работиш с актьорите си?

Актьор без фантазия не може да бъде наречен актьор. Най-важна е публиката. Когато артистът е в състояние да бъде вдъхновен и да вдъхновява публиката, е прекрасно.

Режисьорът не трябва да бъде диригент със стоманена диригентска палка, трябва да разбира психологията на другите и да е способен да общува.

Актьорите са като ноти, трябва да ги подредиш добре на нотната линия, за да има публиката усещането, че слуша симфония, а не какафония.

Не слагам сол ключа в началото, а просто затварям нотната линия с него.
Вярвам, че хората са в състояние да общуват. Изкуството е начин общуването да бъде продължено и да бъде красиво.

Vyv filma

Как си представяш собственото си бъдеще?

Чувствам се като кану-каяк, течението ме носи, приятно е да знаеш, че държиш греблата, че можеш да поставяш тук и там. Важното е да има движение.

За какво мечтаеш?

Мечтая за това, да изчезнат преводачите в общуването между хората в метафоричен план, общуването да е непосредствено. И хората да бъдат в състояние на състрадание, защото ако разбереш болката на другия и помогнеш за нейното утешаване, по някакъв начин си добро същество.

Интервюто направи: Наталия Николаева

Снимки: Личен Архив на Наталия Николаева и Николай Гундеров

Рубрики: Frontpage · Около света · Сцена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

9 Kоментара за сега ↓

  • Victor // 14 юли, 2007 //

    Много интелигентен и интересен творец! България има нужда от повече такива истински таланти като Николай Павлов.

    Благодаря за интервюто, което много ми хареса и впечатли. А на Николай Павлов пожелавам още вдъхновение и успехи на международната сцена!

  • Velina.Sharankova // 16 юли, 2007 //

    Благодаря за тази прекрасна виртуална среща с Николай Павлов и със света на театъра! Страхотно е, когато един творец успява да реализира идеите си и у нас, и навън. Това говори за неговата универсалност.
    Много ми допаднаха възгледите на Николай за театъра, който ни въздейства не само емоционално, но и променя съзнанието ни, отношението ни към света.

  • anna-maria // 16 юли, 2007 //

    Имам въпрос към Николай Павлов: Дали смята, че ако беше се завърнал в България след завършването на режисура и драматургия в Прага, би имал същите шансове да се реализира така добре като творец?

    Ще се радвам да ми отговори директно или индиректно.

    Лично аз съм на мнение, че в родината изкуството не се подкрепя достатъчно силно от държавата, а може би и от хората в известен смисъл.

  • Nikolai // 17 юли, 2007 //

    Благодаря на Виктор и Велина за милите думи, ще се радвам някога да се запознаем извън електронната мрежа!
    А с Анна-Мария не ми остава нищо друго освен да се съглася както директно, така и индиректно: да, нашата държава е като динозавър, стъпил върху глухарче. Как тогава да усети това глухарче свеж полъх на истински вятър изпод една непомръдваща се тежка и изпотена пета?

  • Ivo // 10 авг, 2007 //

    Интервюто с Ники е супер! Искам само да допълня, че режисьорът Николай Павлов е известен в България и като Николай Гундеров и Николай Пенев. Човекът е един и същ – много талантлив и интересен!

  • blaga // 29 авг, 2007 //

    И аз съм глухарче, Ники! Все още мъхът е далеч от листата ми, но все едно, някога и те ще се преобразят! И ще летя, ще се разпилея…
    Москва

  • Free Soul // 18 сеп, 2007 //

    Много ми хареса интервюто с Николай Гундеров, той е уникален талант! Мога само да ви препоръчам постановката”Детектор на лъжата”, която е режисирана страхотно от него, с невероятно чувство за хумор и реалистичност на ситуациите.

    Стилът и подходът на Николай Гундеров е завладяващ, лек и същевременно сериозен с внушенията си, театърът се превръща в истинско преживяване!

  • Ivo // 13 окт, 2007 //

    Поздравления за Николай Гундеров! От 1 октомври шуменецът Николай е назначен за единствен главен режисьор на Държавния сатиричен театър “Алеко Константинов” в София. Успехи, Ники, в бъдещите ти артистични планове и изяви!

  • zdratch // 19 ное, 2008 //

    Нека и аз да поздравя Николай Гундеров! Интервюто буди желание да се видят всичките му постановки и него самия в актьорското му изпълнение! Поздрав за отдадеността му на изкуството!

Коментирай