Денят на Рождеството на Св. Йоан Кръстител - 24 юни е известен у българите като Еньовден. В народния календар това е най-големият летен български празник, посветен на слънцето и борбата срещу болестите.
Днес берем най-лековитите билки
Днес е Еньовден - денят на лятното слънцестоене и един от най-големите християнски празници, на който се чества рождеството на Свети Йоан Кръстител. Посветен на слънцето, на борбата между доброто и злото, на надеждата за здраве и добруване.
Това е най-дългият ден в годината, нощта срещу празника, считат за най-силна и тайнствена. Тогава звездите слизат най-ниско над земята и даряват билките и цветята с лечебна сила. В средата на тази нощ някога вярвали, че небето се отваря едновременно за добри и зли сили, морето застива в очакване на светлината, а цялата природа очаква изгрева на слънцето.
Появата на огненото светило на небесния свод, показва победата на доброто над злото. Затова, който посрещне изгрева на този ден считали за щастливец. Според народното поверие в еньовското утро потича „жива” вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве.
На Еньовден се берат билките, защото се смята, че те са придобили голяма магическа и целебна сила от празничната „игра” на слънцето. А който се окъпе в еньовската роса, си изгражда преграда срещу болестите през цялата година. На този ден от лековитите треви се свива венец около черничева, крушева или ябълкова пръчка. Трябва да е кръгъл „като слънцето”, билките да са завързани с червен конец и всеки да се провре през него - за здраве.
В празничния венец непременно трябва да е вплетено Еньовче - царят на билките с най-чудотворна сила. Останалите почитани билки са невен, вратига, комунига, жълти бял равнец и вечно зелените бръшлян, чемшир, и здравец. А набраните Еньовски тръни се слагали на вратите на домовете, защото пазели от зли духове. В миналото старите българи пеели на този ден песни за змейове, а някъде прескачали и огньове.
Най-колоритният обичай на празника е „Еньова буля”. Избирали малко момиче, което да е земната невеста на свети Еньо /Йоан Кръстител/. То вадело пръстените и китките на момите от котле с вода и наричало пожелания и предсказания коя за кого ще се омъжи. Вярвало се, че всичко, което „булята” каже на този ден, ще се сбъдне.
Днес старинният празник се възражда отново като общобългарски в редица краища на страната. Но най-колоритно и атрактивно се изпълнява в Троян, Габрово и Шумен.
Снимки: Традиционен празник „Еньовден в Шуменско” в къща–музей „Панайот Волов” и „Зелени слънца” - на Шуменското плато.
1 Kоментар за сега ↓
Julia Staneva // 24 юни, 2007 //
Поздравления, Миленче, за усилията ти да пресъздаваш традициите в нашия възрожденски град с колегите си от клуб ТРАДИЦИЯ. Зная, ще намерим вълшебното биле, дето прави чудеса!
Коментирай