Public Republic Art Studio

Има ли политически морал*

22 юни, 2007 от · 4 Коментара


С тази кратка и разпокъсана извадка от статията на Иван Костов пожелавам на децата си да бъдат здрави, да се борят упорито и да вярват, че те и техните деца ще живеят в Обетована земя, а не в Пустиня.


Който разпознава и избира доброто, поема своя труден път. Това не е наказание, а цена… Тъгата на познанието идва от това, че то ни оставя сами… изоставим ли свободата, започваме да не разпознаваме доброто…

Ние сме обречени да бъдем свободни. Този избор не е наш, направен е от нашите праотци. Ние сме предопределени да носим свободния дух, надарени сме с него. Не можем да се върнем назад, не можем да се лутаме през целия си живот.

Вярно е, че едни поколения извървяват повече, а други по-малко път на свободно съзидание на добро. В тази връзка нека видим, че има поколения-мостове, които скъсват напълно със своето робство и извървяват най-големия път към свободата. На тях им се струва, че са най-нещастни, че плащат най-скъпа цена.

Но това е само на пръв поглед, защото точно те извървяват най-дългия път напред и отвеждат най-далеч от робството своите деца. Отвеждат ги толкова далеч, че децата никога не се връщат обратно и по този начин, без да я достигнат сами, те даряват свободата на другите.

Иван Костов, сп. “Християнство и култура”, бр. 9, 2004 г.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

  • Vanya // 22 юни, 2007 //

    Това кой Иван Костов е? В България има един, достатъчно популярен, че да няма нужда да се уточнява. Същият ли е и ако да, на какво дължим цитирането му?

  • Selena // 23 юни, 2007 //

    За каква свобода става дума? За свободата да крадеш, да се подиграваш с надеждите и очакванията на хората, с доверието им, което са ти дали, избирайки те за свой водач? И нагло да твърдиш, че нищо лошо не правиш, защото в България “всички са братовчеди”. Ако това е същият И. Костов, Командирът, тогава статията е още едно доказателство за неговото лицемерие и дебелоочие.

  • Julia Staneva // 24 юни, 2007 //

    Няма политически морал в страна с псевдодемокрация . Няма силна и влиятелна личност, която да обедини нацията – нещо повече, многобройните партии разпиляват и малкото гласове, при което се получават парадокси. Ние не се чувстваме ЕВРОПЕЙЦИ! С политическата си нестабилност, незачитане на интелектуалния труд, ниските заплати, безраротицата… Не се учудвам , че много млади и талантливи хора тръгват по света да търсят себеизява, по- добри условия за работа и жизнен стандарт. Много тъжно и безнадеждно – резултат от “мъдрите ” ни политици, които гледат само личните си интереси. И как може авторът да цитира статия от 2004 г. на човек, който няма никакъв авторитет и политически морал. Думите сами по себе си не значат нищо, когато знаеш кой стои зад тях!

  • GO // 24 юни, 2007 //

    @ Selena

    Става дума за свободата, която България за щастие придоби преди около 17 години. Колкото и труден да е “преходът” (направен още по-труден от неориентираният ни народ), той е преход в един по-свободен свят. И действително дано сме се достатъчно отдалечили от безумието, от което идваме, та новите поколения никога да не “намерят” пътя назад.

    @ Julia

    “незачитане на интелектуалния труд”, “ниските заплати”, “… резултат от мъдрите ни политици …”

    Ами, нали “мъдрият народ” ги избра, нали “мъдрият народ” е този, който е навсякъде, на всеки пост, във всяка фирма, в училището и т.н. Кой трябва да зачете интелектуалния труд, кой да вдигне заплатите?

    Костов беше човекът, който ни тласна най-силно по пътя към Европа (ЕС), като за щастие не загубихме достатъчно инерция при следващите правителства.

Коментирай