Public Republic Art Studio

Българският Джепето

17 юни, 2007 от · 3 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Наталия Николаева с Павел Харапов

Pavel Harapov

Спомняте ли си онзи благ майстор Джепето, който с много любов издялква кукла от дърво? И се случва чудо – Пинокио оживява. Детски приказки?

Елате тогава в Прага! Зад старинния и величествен площад с астрологическия часовник, на улица Тинска 7, под свода на 300-годишна сграда, в също така малко и уютно ателие, срещнах един съвсем истински Джепето. И приказката е реалност – пред мен стои Павел Харапов, заобиколен от необикновени кукли, приказни герои, които – да! – оживяват!

Върху малка импровизирана сцена куклата Пинокио със завързани очи, истинска четка и истински бои рисува истински картини на кукленско по размери платно върху статив. Под четката на малкото дървеното човече се появяват вази с цветя, портрети, различни картини, които Павел Харапов инспирира и инструктира, задвижвайки конците на марионетката.

Pinoccio

Сред дървените стърготини и прах, сред мириса на боя и дърво, сред приказните декори пред очите на възхитения зрител се разиграва реално-фантастична сцена: Внимателно, с усмивка, задълбочено и напълно отдадено на работата българският Джепето едва ли се замисля над това, че зад страстното увлечение и упорит труд прозира истинското изкуство и гений. Павел Харапов е просто човек, който с много любов извайва своите творения, той сякаш танцува около своите уникални кукли, говори им като на свои деца, а те от своя страна – оживяват…

В Прага, Меката на марионетките, там където има внушителен Марионетен театър и кукли се продават почти във всеки магазин на малките улички на Стария град, се срещнах с нещо незабравимо и истинско, с таланта на българския Джепето, чийто творения са уникални и неповторими.

Предлагам да се докоснем до късчетата изкуство и живот, които създава Павел Харапов, както и до неговото вдъхновение, с помощта на интервюто ми с него:

Pavel Harapov

С какво твоите творения са по-различни?

Tancuvashti kukli В класическия случай кукловодът трябва да докаже нещо, а тук е обратно. Куклата, марионетката трябва да докаже нещо.
Куклата е като човек. Има си свой характер и биография.
За мен е важно да представя интересно движение, куклата да извърши някаква дейност, да има ситуация, някаква случка, дори сблъсък. Например борбата на Свети Георги със змея. Или пък баскетболистът, който се стреми да вкара коша, индианец, който изстрелва стрела от лък, мъжка и женска кукла, които танцуват фламенко.

Kukla

Твоето определение за нещата, които твориш?

Стремя се да създам скулптура, която да бъде механически задвижена, да има хумор. Това е микс от дървена пластика и механика, същевременно всичко трябва да бъде естетично. Доставя ми удоволствие да създавам композиции от кукли, това е като играта на шах, необходими са двама играчи. Много интересен е футболът – там участват двама – единият е вратар, а другият бие дузпата като Стоичков. Единият се старае да вкара гол, а другият пази вратата.

Kukli

Как възниква едно куклено изобретение, една дървена пластика?

Те пресъздават ситуации от различни области на живота, от природата, от спорта.
Старая се да има повече хумор в тях, например как от дървен самолет се спуска малък дървен Пинокио и неговият парашут трябва да се отвори. Или как се вади вода от кладенец, работата на коминочистач, как зъболекар вади зъб, боксьор, щангист, вдигащ и пускащ щангата.

Най-сложна за управление е кукла, която може да запали клечка кибрит – да извади клечката от кибрита, да го затвори и да драсне клечката.

Как започна да се занимаваш с дървени пластики?

Tancuvasta kukla

Правя го преди всичко за мое удоволствие.
Завършил съм реставрация в Пражката Академия, дълго време съм работил като съм реставрирал пластики, скулптурите по олтарите, барокови и дървени тавани в Чехия, повече съм срещал с различни и истински майстори.

А сега в живота навлиза техниката, автоматиката, бълва електроника, компютърни игри – нещо съвсем различно.
Най-обичам да се занимавам с тези специални пластики, дори това да не е доходно, както професията на реставратор.

Ще ни разкажеш ли за своя Пинокио, който е най-големият рисуващ Пинокио в света?

Naj-golemiat Pinoccio v sveta

Не съм си давал сметка, че това мое изобретение ще бъде записано в рекордите на Гинес през 2004 г., просто следвах вдъхновението и желанието си да създам кукла, която както всички останали трябваше да прави нещо – да рисува. Този дървен Пинокио се възвисява на повече от 2 метра, тежи 60 кг и е изработен от липа. Има повече от 50 движещи се работни части – пръсти, очи, които се затварят и отварят, уста и естествено нос, който расте.
С помощта на педали и задвижващи устройства колосалният Пинокио рисува.
Няма в света друга кукла, която да рисува, да може да прави портрети, натюрморти, картини на различна тематика.

Какво бъдеще си пожелаваш за твоето изкуство?

В това ателие, в което съм от 15 години, имам само 8 кукли от общо 20. Останалите са навсякъде по света – дървеният ми барабанист е в Холивуд, където един американски режисьор го хареса за своя филм. Имам куклени пластики в Испания, Холандия, Сидни, четири кукли са в зоопарка на канарския остров Ланзероте. В момента най-малкият ми рисуващ Пинокио е в България, където още не съм толкова популярен.

Мечтая си да събера всички мои творби в музей, в галерия, за да бъдат на едно място.

igra s kukliТръгваме си от ателието на българския Джепето с пожелания да има вдъхновение и да осъществи мечтата си за бъдещето на своите куклени пластики.

В мен остава спомена за тази среща с уникалния талант на Павел Харапов, чиито майсторски ръце вдъхват живот на неговите дървени човечета и създават радост и празничност за децата от всички възрасти.

И докосната от този свят на чудесата, вземам със себе си късче ентусиазъм, детско любопитство и магическото усещане, че животът също може да се превърне в изкуство.

Интервюто направи: Наталия Николаева

Рубрики: Frontpage · Visual Art · Новини · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • anna-maria // 18 юни, 2007 //

    Много любопитно ми беше да прочета за българския Джепето, още повече, че се върнах към детството и моя любим герой Пинокио.

    Респект към г-н Павел Харапов и това, че е решил да прави нещата, които обича и му доставят удоволствие, искрено се възхищавам на идеализма и верността му на истинското изкуство.

    Защото понякога много малка е крачката към комерсализацията на творческия талант. И е тъжно да срещаш хора, които се отказват от любимите си занимания, за да вършат работа, която им осигурява повече сигурност и материални постижения.

  • Velina.Sharankova // 21 юни, 2007 //

    Прекрасно е, когато професията на човек, а с това и неговото ежедневие са свързани със създаването на красиви неща, от които лъха настроение и живот!

  • lidia Galabova // 15 фев, 2010 //

    Poznavam go ot Praga,rabotih malko v negovoto atelie…sega e v Sofija,Dragalevci i ot sarce mu zelaja negovata mecta za muzej da stane realnost!

Коментирай