Венда Райкова
Снимка: affableslinky
Ненавиждам лекомислените оптимисти.
Надеждата се зачева в мрака,
а сълзите са щипката сол,
без която усмивката ще нагарча.
Ненавиждам …
22 май, 2007 от Venda_Raikova · 3 Коментара
© 2006-2008 public-republic.com
На онези, които толкова харесват нашите статии, че ги копират, бих искала да напомня, че всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към нашите публикации.
Благодаря предварително!
Рубрики: Frontpage · Tворчество
Етикети:
3 Kоментара за сега ↓
Vanya // 22 май, 2007 //
И аз!
Макар че и тайничко им завиждам…
Julia Staneva // 22 май, 2007 //
И КЛОУНИТЕ плачат… По-добре лекомислен оптимист от трезвомислещ песимист. А ненавистта и завистта - май че не са добродетели, или греша?!?!
Vanya // 26 май, 2007 //
Сигурно няма грешка… но това не променя фактите. А дали искаме да бъдем това, което сме, без да се срамуваме от себе си в някой свои проявления, дали съзнаваме недобродетелното в себе си и въпреки това не можем да го изтрием- това са все неща, към които трябва да се гледа директно и от упор. Квалифицирането на нещата не ги подменя, нито им дава лицеприятна посока.
А къде е казано, че трябва да сме правилни??? И ако сме, ще има ли какво да ни терзае, за да се развиваме???
Коментирай