Public Republic Art Studio

Ученически бисери – I серия

20 май, 2007 от · 2 Коментара

uchenichka

  • Вероятно лирическият герой е гей, тъй като при толкова самодиви пита: “… кажи ми, сестро де е Караджата”.
    (Из съчинение на тема “Посланието на поета в “Хаджи Димитър”).
  • Балканджи Йово е жестоко и ситно накълцан от злите турци…
  • Един път седнахме да бягаме.
    (По повод бягство от учебен час)
  • Кирил и Методи са двама братя близнаци, единият от които е кръгъл сирак.
    (Ученическо съчинение, ІІІ клас)
  • Лодката плавала по живописните брегове на реката.
    (Из ученическо есе)
  • Героите на Елин Пелиновото село намирали утеха, попийвайки си в кръчмата, побийвайки си жените и в други сиромашки радости.
    (Из тема на ученик от 11 клас)
  • Гогол страдал от тройственост, която се състояла в това, че с единия крак той стоял в миналото, с другия приветствал бъдещето, а между краката му била страшната действителност.
    (Съчинение)
  • Баба Тонка – видна българска революционерка, размахала бяла кърпичка, с риск да забележат, че не таи лоши намерения.
  • Алеко чул приближаващия се водопад.
    (Из ученическо съчинение)
  • Големият град направил Павел ненормален, благодарение на това умряла жена му. (Съчинение)
  • Смирненски с юмрук в ръка.
    (Съчинение)
  • Дох Кихот бил 50 годишен младеж с плешив кон.
    (Из класна работа по литература)
  • Вълците вият в полето, но това за тях си е нормално.
    (Ученически анализ на “Хаджи Димитър”)
  • Реката извира от дупка и тече до билото на Черно море.
    (Ученик)
  • Наташа Ростова искала да каже нещо, но отварящата се врата й затворила устата. (Ученик)
  • Прабългарите са имали конска флота.
    (Из контролна работа по история)
  • uchenik

  • Славяните ловили риба и други горски животни.
    (Из контролна работа по история)
  • Баба Илийца напъна кола…..
    (Из ученическо съчинение)
  • Турците налитали на българите като лешояди на мърша.
  • Тогава кошутата погледнала с подмокрени очи.
    (Из свободно съчинение в седми клас)
  • Бай Марко бил генерален спонсор на Априлското въстание.
    (Из ученическа писмена работа)
  • И Райна Кабаиванска развяла знамето…
    (От кандидат-студентски изпит по история)

  • Ахил е с големи и силни ръце, космати гърди и атлетично тяло. Хектор е обратен….
    (Из съчинение по литература)
  • Донки Ход…
    (има се предвид Дон Кихот)
  • Още през 1762 г. Паисий Хилендарски изрази голямата любов на българския народ към Русия и Съветския съюз с написването на “История Славянобългарская”.
    (из писмена работа по литература)
  • На луната живеят лунатици.
    (Из съчинение по литература в III клас)
  • Монахът предложил на баба Илийца да пренощува в манастира, но тя си мислела за младия юнак, който я чака в храстите и отказала.
    (Из ученически преразказ на “Една българка”)
  • Този държавник отива да инквизира житцето на бедния народ.
  • Бай Ганьо е сексуален маниак – първо намига на жените, след това ги води в банята за да им покаже какво има, а после ги пощипва.

  • Бай Ганьо говори аерогантно.
  • Бай Ганьо върши престъпление, а също обича да пише рецензии и др.
  • В потурите на Бай Ганьо се крие най-голямото му богатство.
  • Колко е голяма мъката на другоселеца и каква е любовта му към коня, продължител на живота му.
  • Баба Тонка била майка на повече от хъшовете.
  • Дядо Матейко след смъртта на своята бабичка, заживява с кротката си магаричка.
  • Тъй като народът е нямал с какво да посрещне освободителите, той ги е посрещал с хляб и сол.
  • Възприела неговите идеали, любимата нервира боеца и той я оставя на заден план.

uchenici

Рубрики: Frontpage · Хумор

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Pepo // 25 май, 2007 //

    Падна голям смях на тези бисери, страшно забавни, направо гениални ученически умотворения!

  • Vanya // 26 май, 2007 //

    И аз много се смях. Отново! През годините тоя род “мъдрости” като че ли се множат, което едва ли е без връзка с общото ниво на езиковата култура на учениците.
    Мислех си, че голяма част от комизма на “бисерите” произлиза от вкарването (но не съзнателно, това е сигурно!) на разговорния елемент в осмислянето на високите стойности в литературата и историята. Същият подход, но търсен, стилистично маркиран, съзнателно избран, би произвел подобен ефект, но с далеч по-широко внушение, далеч по-многопластово послание. Комичното тук се корени в безсилието, безсмислието, безезичието, скуката, които прозират зад титаничния напън да се приобщят към клишето, преборвайки го. Клишето трябва да се познава, за да бъде надмогнато; трябва да е ясен моделът, за да се роди нещо новаторско – а тук имаме само нищета.
    Замислям се дали литературата като предмет трябва да функционира като другите предмети – нейната теория, аналитичните й подходи не са лъжица за всяка уста, и дори не съм сигурна, че това трябва да се изисква на нивото на писмен текст. Един ученик трудно би дал свой оригинален принос в прочита на един класически текст – от него по презумпция се иска да поназнайва институционализираните чужди интерпретации и да умее да ги компилира. А дали това формира мислене? За болшинството ученици – не.
    Другото го виждаме тук – оставени на себе си, младите литературни анализатори подхождат чалгаджийски към светините – свеждат ги до прости и обозрими образи, осмислят ги през битовизма на ежедневието, принизяват ги несъзнателно до себе си, а историята – до екшън модела на познатото. Езикът им е самодостатъчен, за да ги обвиним в немощ на мисленето – не литературното или историчното, а мисленето въобще.
    И си се смеем ние… А аз се уморих вече безброй години баба Илийца да вади тоя пуст кол… Не го ли извади?

Коментирай