- Вероятно лирическият герой е гей, тъй като при толкова самодиви пита: “… кажи ми, сестро де е Караджата”.
(Из съчинение на тема “Посланието на поета в “Хаджи Димитър”). - Балканджи Йово е жестоко и ситно накълцан от злите турци…
- Един път седнахме да бягаме.
(По повод бягство от учебен час) - Кирил и Методи са двама братя близнаци, единият от които е кръгъл сирак.
(Ученическо съчинение, ІІІ клас) - Лодката плавала по живописните брегове на реката.
(Из ученическо есе) - Героите на Елин Пелиновото село намирали утеха, попийвайки си в кръчмата, побийвайки си жените и в други сиромашки радости.
(Из тема на ученик от 11 клас) - Гогол страдал от тройственост, която се състояла в това, че с единия крак той стоял в миналото, с другия приветствал бъдещето, а между краката му била страшната действителност.
(Съчинение) - Баба Тонка - видна българска революционерка, размахала бяла кърпичка, с риск да забележат, че не таи лоши намерения.
- Алеко чул приближаващия се водопад.
(Из ученическо съчинение) - Големият град направил Павел ненормален, благодарение на това умряла жена му. (Съчинение)
-
Смирненски с юмрук в ръка.
(Съчинение) - Дох Кихот бил 50 годишен младеж с плешив кон.
(Из класна работа по литература) - Вълците вият в полето, но това за тях си е нормално.
(Ученически анализ на “Хаджи Димитър”) - Реката извира от дупка и тече до билото на Черно море.
(Ученик) - Наташа Ростова искала да каже нещо, но отварящата се врата й затворила устата. (Ученик)
- Прабългарите са имали конска флота.
(Из контролна работа по история) - Славяните ловили риба и други горски животни.
(Из контролна работа по история) - Баба Илийца напъна кола…..
(Из ученическо съчинение) - Турците налитали на българите като лешояди на мърша.
- Тогава кошутата погледнала с подмокрени очи.
(Из свободно съчинение в седми клас) - Бай Марко бил генерален спонсор на Априлското въстание.
(Из ученическа писмена работа) -
И Райна Кабаиванска развяла знамето…
(От кандидат-студентски изпит по история) - Ахил е с големи и силни ръце, космати гърди и атлетично тяло. Хектор е обратен….
(Из съчинение по литература) - Донки Ход…
(има се предвид Дон Кихот) -
Още през 1762 г. Паисий Хилендарски изрази голямата любов на българския народ към Русия и Съветския съюз с написването на “История Славянобългарская”.
(из писмена работа по литература) - На луната живеят лунатици.
(Из съчинение по литература в III клас) -
Монахът предложил на баба Илийца да пренощува в манастира, но тя си мислела за младия юнак, който я чака в храстите и отказала.
(Из ученически преразказ на “Една българка”) - Този държавник отива да инквизира житцето на бедния народ.
-
Бай Ганьо е сексуален маниак – първо намига на жените, след това ги води в банята за да им покаже какво има, а после ги пощипва.
- Бай Ганьо говори аерогантно.
- Бай Ганьо върши престъпление, а също обича да пише рецензии и др.
- В потурите на Бай Ганьо се крие най-голямото му богатство.
- Колко е голяма мъката на другоселеца и каква е любовта му към коня, продължител на живота му.
- Баба Тонка била майка на повече от хъшовете.
- Дядо Матейко след смъртта на своята бабичка, заживява с кротката си магаричка.
- Тъй като народът е нямал с какво да посрещне освободителите, той ги е посрещал с хляб и сол.
- Възприела неговите идеали, любимата нервира боеца и той я оставя на заден план.
2 Kоментара за сега ↓
Pepo // 25 май, 2007 //
Падна голям смях на тези бисери, страшно забавни, направо гениални ученически умотворения!
Vanya // 26 май, 2007 //
И аз много се смях. Отново! През годините тоя род “мъдрости” като че ли се множат, което едва ли е без връзка с общото ниво на езиковата култура на учениците.
Мислех си, че голяма част от комизма на “бисерите” произлиза от вкарването (но не съзнателно, това е сигурно!) на разговорния елемент в осмислянето на високите стойности в литературата и историята. Същият подход, но търсен, стилистично маркиран, съзнателно избран, би произвел подобен ефект, но с далеч по-широко внушение, далеч по-многопластово послание. Комичното тук се корени в безсилието, безсмислието, безезичието, скуката, които прозират зад титаничния напън да се приобщят към клишето, преборвайки го. Клишето трябва да се познава, за да бъде надмогнато; трябва да е ясен моделът, за да се роди нещо новаторско - а тук имаме само нищета.
Замислям се дали литературата като предмет трябва да функционира като другите предмети - нейната теория, аналитичните й подходи не са лъжица за всяка уста, и дори не съм сигурна, че това трябва да се изисква на нивото на писмен текст. Един ученик трудно би дал свой оригинален принос в прочита на един класически текст - от него по презумпция се иска да поназнайва институционализираните чужди интерпретации и да умее да ги компилира. А дали това формира мислене? За болшинството ученици - не.
Другото го виждаме тук - оставени на себе си, младите литературни анализатори подхождат чалгаджийски към светините - свеждат ги до прости и обозрими образи, осмислят ги през битовизма на ежедневието, принизяват ги несъзнателно до себе си, а историята - до екшън модела на познатото. Езикът им е самодостатъчен, за да ги обвиним в немощ на мисленето - не литературното или историчното, а мисленето въобще.
И си се смеем ние… А аз се уморих вече безброй години баба Илийца да вади тоя пуст кол… Не го ли извади?
Коментирай