Споделени мисли за Мадара, Мадарският конник и Мадарските скали
Има една скала. Самотна скала. В нея не се разбиват морски или океански вълни. Дори алпинисти не се катерят по нея. Приятели й са вятърът, слънчевите лъчи и дъждовете. Обаче и те я рушат. Малко по малко, ден след ден. Първо малка пукнатина, после по- голяма, накрая отломък се стоварва с гръм и трясък.
Добре, че някой някога и незнайно защо е издълбал върху нея конник с копие и бягащо куче…И станала скалата известна. Открили музей, снимали филм, фотографирали скалния барелеф, който станал символ на цял град. В емблемата на града я запечатали. Идвали учени от различни страни да я спасят от рушащите я плесени. Гледали, мерили, мислили - с нищо не могли да спрат ерозията на времето.
И стои все още скалата самотна. Не чува песента на птиците, не вижда цветята и дърветата. Много рядко до нея достига човешка реч. Страхуват се хората от падащите камъни при въздишките й. Отвътре се руши скалата. Природните закони са необратими и неотменими!
0 Kоментари за сега ↓
Още никой не е коментирал. Бъди първият!
Коментирай