Снимка: Aemaeth
Невъзмутимо плаче тишината.
Мълчат сълзите. Времето мълчи.
Какво в живота е безплатно?
И обич няма без пари.
Добри на думи. Бог. Месия.
Време. Място. Жест. Съдба.
Всеки има орисия.
Моята пък е - жена.
По-красива от мадона.
По-желана и от Бог.
Бих я вграждал във икона.
Бих изстрадал я във пост.
Всъщност кой си отмъщава:
Времето? Или пък любовта?
Губя ли като прощавам?
Печеля ли от самота?
По-сребърен съм от години.
По-истински съм след любов.
Господи, наистина прости ми!
Защото аз за прошка съм готов.
01.04.2005 г.
1 Kоментар за сега ↓
anna-maria // 29 май, 2007 //
Може би наистина има такава странна закономерност - човек е по-истински и като че ли пречистен “след любов”. Харесват ми стиховете и оригиналните открития на автора. Мисля си, че и най-баналната ситуация придобива нов облик и неповторимост , когато до нея се докосне истински творец.
Коментирай