Public Republic

Интервю с Д-р Имайер - хонорован консул на България за Северна Германия от 1992 г.

Какво ви мотивира да работите за България?

Причините за това са много и в различни аспекти.
Ангажиментът ми за България като генерален хонорован консул за Северна Германия в Хамбург, което е длъжност на почетна основа, започна през 1992.
Оттогава, всеки ден от сутрин до вечер аз, подкрепян от моята съпруга, правя всичко, за да дам своя принос за бъдещето на страната.

Много харесвам България, нейната природа. С изключение на Видин, познавам почти цялата страна. Наскоро, през януари бях на ски в Боровец, бях възхитен от прекрасната панорама високо в планината. Нито за миг не съм се чувствал чужд на България, вече 15 години.

Много важно е да работим за България и интеграцията й в Европейския съюз.

Какво ви възхищава в България?

Това са различни причини. Преди всичко древната й култура. Онова, което винаги усещам и преживявам, е приятелската свързаност между българи и германци.
България е прекрасна - с невероятно очарователни гледки и пейзажи. Страна с възхитителна природа, особено красива е през май, с мириса на акации в Балкана, зеленината й, това е фантастично изживяване.
Много тясно съм свързан с тази страна.

В какво се състоят шансовете на България като член на Европейската общност?

България е с изключително богата на култура, много стара страна. Нейните земи са били населявани още преди траките, това е мястото, в което се е родила културата на Европа.
Принадлежността й към Европейския съюз е невероятен шанс за България. Преди всичко затова, защото по различни причини тя все още е бедна страна, което намира израз в емиграцията на много българи през последните години.

С икономическото й развитие, тя ще се превърне в атрактивна страна за добре образованите българи, например онези, които са получили образованието си в чужбина ще имат желание да се завърнат обратно.

Българската икономика от 1939 е преминала през различни кризи и нужди. Днес може да се види позитивно развитие, което ще продължава в близките години. Доказателствата за това са видими на Черноморието, в София и по-големите градове. Икономиката расте три пъти по-бързо в сравнение със средния икономически растеж на ЕС.

Шансовете на България се състоят и във външната търговия, в увеличаването на инвестициите, това е процес, който продължава и е позитивен за България.

Какво предприемате за популяризирането на България?

През изминалите години работихме за това да се превърне в член на ЕС, сега различните мероприятия продължават да са насочени към интеграцията на България в Европа. През януари 2007 година в централната църква Jacobikirche бе даден поздравителен концерт по случай присъединяването на България към европейската общност.

Има движение за българска църква в Хамбург, тук са създадени българско училище, Немско-българско дружество, Клуб на жените и българските семейства, Студентско сдружение “Плиска”, Немско-българско юридическо сдружение.

В областта на образованието сме изградили партньорство между СУ “Климент Охридски” и Хамбургския университет, програми за обмен на ученици, съществуват фондации като Körber Stiftung и Toepfer Stiftung, които подпомагат със стипендии също млади таланти от България. Работим съвместно с международната фондация “Св. Кирил и Методи” в София. През 2004 г. бе подписан меморандум за партньорство между Варна и Hamburg- Eimsbüttel, организира се седмица на Варна в Хамбург, правят се изложби на варненски творци и много други съвместни мероприятия. Обменът на ученици и в двете посоки е огромен успех.

За популяризирането на България в Северна Германия роля играят и много контакти с политически личности. На посещение в Хамбург са били президентът Петър Стоянов и Др. Антонина Стоянова, министърът Петър Жотев с делегация, председателят на Столична община Стефан Софиянски, екс министър-президентът Симеон Сакс Кобурготски.

В Cebit в Хановер се срещнахме с Министъра на външните работи Ивайло Калфин. Водят се разговори със службата за чужденци за новите постановления и облекчения за желаещите да работят в Германия българи.

Подготвяме ден на българската Икономика в Търговската Камара в Хамбург. Аз държа почти всяка седмица доклад за България в Северна Германия и представям страната като важен член на Европейската общност.

Убеден съм, че всеки германец, който възнамерява да инвестира в бизнес в България, със сигурност няма да започне с чужда страна. Въз основа на тесните контакти между Германия и България в миналото, тези намерения могат да се осъществят много по-лесно и в позитивен план.

Например най-големият търговец на коли в България е хамбургската автомобилна къща Hugo Pföhe, в чиито 12 филиала ще бъдат предоставени около 600 работни места. За хамбургската икономика това също е предимство - в България ще бъдат продавани и поправяни различни немски продукти.

Поглеждайки статистиките, мога да кажа, че износът от България се увеличава.

На изложнието Cebit в Хановер български фирми представиха иновативни продукти от дигиталната и информационната техника. България и Германия усещат позитивни тенденции да вървят заедно.

Как подкрепяте българските творци?

България в Северна Германия е все още малко позната - това е наша голяма задача да представяме и подкрепяме творци от България и това изисква време.
Наскоро беше изявата на оперната певица Йоана Цонева, цигуларката Соколова, пианистът и композиторът Александър Райчев. Това са прекрасни творци, които представят България, но са богатство и за Хамбург. На тържеството ни по случай 3 март триото изпълни българския, немския и европейския химн. Това беше едно емоционално събитие.

Изкуството на България в Хамбург е у дома си. Режисьори като Стефан Москов и Димитър Гочев поставят постановки в хамбургския театър Thalia. Наскоро беше поставена на сцена пиесата „Тартюф” на Димитър Гочев.

Българско изкуство и култура представяме в Хамбург в различни галерии, с помощта на Немско-българското дружество. На изложбата на именития художник Проф. Светлин Русев в църквата Jacobikirche присъства самият той и много други известни личности.
Направихме изложба в Гьоте Институт в Хамбург на варненския художник Георги Лечев. Вернисажът беше под музикалния съпровод на саксофониста Владимир Кърпаров.

Представихме картини и на художника Иван Милушев, скулптури на Емил Попов. Български икони могат да бъдат видяни в продължение на девет години в Völkerkunde Museum и в Alstertal- Einkaufszentrum. Български танцови групи също бяха представени на немска сцена. Развиваме един голям кръг от възможности за популяризиране на българското изкуство и култура.

Как подкрепяте младите таланти?

Това е един дълъг път. Младите творци са заредени с много ентусиазъм, даваме им шансове да се изявят, да станат познати. Наскоро преживяхме германката Франциска Масман, която с голямо желание и любов изпълнява български народни песни, наистина много автентично изпълнение. Българският фолклор е понякога чужда, екзотична за западните уши музика, но изключително интересен.

Какво предстои през тази година?

Вярвам, че ще осъществим идеята за “Дните на българския театър”. Вероятно ще бъде възможно представянето на един документален филм „Ausgerechnet Bulgarien” за живота на Ангелика Шробсдорф, първо в Берлин, малко след това в Хамбург.

Какво бихте казали в заключение?

Години наред работихме за това, България да бъде член на Европейската общност. Да работим за това, че връзките между България и европейските страни да станат по-тесни. България и Германия да станат още по-близки, е обща задача за всички българи, но и за нас, германците.