Дамян Дамянов
Снимка: farshad5475
В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак…
Не плачи! Нали и ти си птица!…
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!…
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.
2 Kоментара за сега ↓
Julia Staneva // 13 май, 2007 //
Дамян Дамянов е любимият ми поет. В стиховете му преоткривам мои лични мисли и състояния. Неповторимо и незабравимо!
кармен // 14 май, 2007 //
Вълшебно, красиво, нежно… Винаги, когато се докосвам до творчеството на този велик поет имам усещането за пълнота и неповторимост на изживяванията. И винаги го благославям.
Коментирай