Public Republic

Който прекара две - три годинки в чужбина (в моя случай Германия) получава един шок, един такъв странен, почти астматичен недостиг на въздух при вида на милата ни родина.

Ама страшно сме подредени, честно ви казвам! Тук боклуче, там боклуче…и всичките си имат място на земята. Страшна работа направо! Подредена!

А пък украсата…берлинската Friedrichstraße по време на коледните празници ряпа да яде! У- у-у, швабен, за 5 стотинки, опа - цента (нали сме в ЕС) акъл нямате в главите си! Ей, нали сме умни и изобретателни, пак сме се сетили първи. Торбички бе! Торбички! Черни, черни, прозрачни, от Пикадили, от Метро, в зависимост от това, къде се пазарува най-много в квартала. Просто се хвърлят от балкона (най-често пълни с боклук и те, ако не са много тежки, политат. Я се закачат в короната на някое дърво, я в някой храст. Пъстро, красиво и евтино! Това пък ако не е най-тарикатската украса?! Пък тъпите немци ги преработват! Глупава работа!

Снимка: yovko

Украсата я свърших, ама темата “Естетика” още даже и не съм започнала. Плочките по пътя са много естетично неравни. То естетика, естетика, ама ако не внимаваш, можеш с доста естетичен пирует да се захлупиш по очи на земята, ако не си гледаш в краката.. На мен лично ми се случваше често допреди една година, сега Варна я позагладиха.

Да, обаче типично по български от престараване и заглаждане варненският център е самата гладкост. пази боже да не вземат да паднат две-три капки дъжд! Тогава вече става сеир по фигурно пързаляне. Всички, които се опитват да се движат от Катедралата в посока “Валентина” (посока нанадолнище) изнасят волната си програма и правят шпагати и толупи като замаяни.
Новите плочки, дето са ги налепили, не са лоши, много са естетични! Фаянсова естетика, приличат на плочките в банята ми.

И както вече стана ясно, аз съм от Варна и си ходих предишното лято до родния град. Та нека ви споделя какъв какафонично-дисонансен пристъп получих миналото лято. Прибирам се аз юни месец, в разгара на сезона и си мисля: “Ей ся ще си отживея! Ей ся напрао ще се размажа по плажа!”

Приспивам аз една вечер и на втората - давай! Центърът нощем - приказка! Кафенце, коктейлче и вече към дванадесет часа решаваме, че вече ни е време да послезем към плажа. Тръгваме надолу и оле-мале!
От едната страна “Планета” (чалга), по средата - “Булгари” (по-чалга), от другата страна десетки малки кръчмета, наджаскани нагъсто и всяка със собствено озвучение (най-чалга). И в края на краищата един мармалад!

Човек нито може да си чуе приказката, нито може да издържи този ужасен шум, наречен още и Live музика. А тя тая музика много Live и много мангалейшън Live. Във всяко кръчме по един мангалски, опа ромски оркестър, който се състои от йоника, тарамбуки и много ясно - най-отявления певец в махалата за солист. Машалла, като чух това нещо се отправих право към края на първа буна с единствената идея да скоча в Черно море с 10 килограма тежест на крака. А! И не стигаха тези цигански копия на Павароти, ами и цялата кръчмяна идилия завършваше с high Live-a на чалгата - заведението “О’ азис”. Абе каква България, какви 5 евро? Това си е жив Ориент!

И сеирът не свършва дотук! Във всяка чалгаджийница имаше най-малко по четири-пет маймуни, които се бяха накачили кой по маса, кой по стол ( в зависимост от това колко високи са масите и столовете, колко килограма е маймуната и колко твърдо гориво е заредила, за да може да излети). Да се смееш или да плачеш… Не знам, аз се смях със сълзи.

В края на краищата открих немалък брой заведения, които бяха доста прилични и не се слушаше чалга в тях. Но това след доста питане и търсене.

Абе, хубаво си е в България… хубаво е! Оставете майтапа настрана. Е да, не всичко ни е идеално, но на немците като всичко им е наред защо са толкова нещастен народ? Болни хора, от праволинейността си се разболяват, депресии, самота…, а на нас какво ни е? Малко мръсно, малко корумпирано, малко чалгарско, малко разхвърляно, ама наше.

Ама много си ни е хубаво в България! Какво!