Public Republic

Това е текст на Любима Йорданова. Аз лично не я харесвам, май. Склонен съм да приема следващия текст. Взет е от http://www.obshtestvo.net/

Надявам се да предизвика дискусия, в която да се избистрят някои понятия, тъй щото потъвам в мъгла в някои момент.

Преводачите на евротекстове и уебмастерите на сайтове на политически партии да ползват правописен речник

доц. д-р Любима Йорданова

За кодификацията на евротерминологията

Конкретен повод за този анализ е работата ми по подготовката на Комуникационна кампания във връзка с изборите за Европейски парламент и забелязаното фрапиращо разностилие в поднасянето на преведената терминология. Веднага трябва да кажа, че става дума за несвършената работа от няколко правителства, защото у нас отдавна трябваше да се създаде Център за европейска комуникация, който професионално да се заеме с кодификацията на европейската терминология.

Както винаги, България закъснява. И ако в началото на януари преводите на български език на европейски текстове бяха малко и ние повече им се радвахме и не обръщахме внимание на дребните грешки, сега, повече от три месеца работа на различни преводачи, емоцията трябва да бъде забравена.

На 10 април се навършиха 100-те дни от пълноправното членство на държавата ни в Европейския съюз и е време за равносметка. Необходимо е да се акцентува именно върху тревожния симптом – липса на кодифицирана европейска терминология на български език, която да е в помощ на преводачите.

За Интернет-комуникацията

Интернет-комуникацията все повече навлиза в България, макар че все още е измествана от GSM-комуникацията. Т.е. не сме стигнали европейското ниво на писмено общуване през Интернет, което е доминиращо от 90-те години насам. Все още са малко хората, които виждаме по улиците да носят лаптопите със себе си.

Все повече обаче стават хората от различни социални групи, които използват стационарните си компютри в офиса или дома. Това автоматично означава, че не е без значение качеството на правописа на публикуваните материали, които се четат от многохилядна българска аудитория.

Същото се отнася и за уебсайтовете на политическите партии и кампаниите им особено в предизборен период. И ако уебдизайнерите трябва да са добри именно в дизайна и от тях не може да се изисква перфектно владеене на нормите на българския книжовен език, за редактора на сайта правилният правопис е просто задължение.

Печатната книга има редактор, който бди за структурата и стилистиката на писмения текст. Има и коректор, който следи за правописните грешки. Благодарение на електрониката сега броят на коректурите на хартия се свежда почти до една, но тя е задължителна. Корекцията на екрана на монитора е само началото.

Тъй като след седмица влизаме в политическа кампания за първите у нас избори за Европейски парламент, тук няма да се спирам подробно на политическия текст в уебсайтовете, но той е в сферата на задължението на специалистите от наскоро появилото се и в България научно направление политическа лингвистика.

След изборите обаче ще напиша специална статия за уебсайтовете на политическите партии. Сега ще цитирам типични, системни грешки, които се откриват в преводите на евротерминологията. Материалите са анонимни, за да не се пречи на работата на преводачите. Целта е не те да бъдат дискредитирани, а да се подобри работата в тази насока. Не е тяхна вината, че липсват редактори българисти, които да преглеждат текстовете, преди да бъдат изложени в Интернет. Всеки пишещ знае, че преводачът попада под влиянието на другия език, т.е. двата езика интерферират.

Съществува и друг ефект – авторът не забелязва грешките на написания от самия него текст. Затова е необходим друг човек, който да редактира написаното, като спази изискванията на българската правописна система. У нас все още действа т.нар. Отечественофронтовски правопис.

Повече от 50 г. не е правена сериозна правописна реформа, а езикът се променя, както се променя и животът. Въпреки това специалистите-езиковеди са определили нормите на книжовния език, които всеки може да намери в “Правописен речник на съвременния български книжовен език”.

Грешки под влияние на езика-първоизточник

Преводачите на евротекстовете превеждат обикновено през английски език и работата в режим на два езика обикновено се отразява и в правописа. Затова е естествено да намерим следните примери, които нарушават българската правописна норма: The Minister of Foreign Affairs - Министърът на Външните работи – вместо правилното - Министърът на външните работи; Ministry of Foreign Affairs – Министерство на Външните р/Р/аботи – вместо правилното – Министерство на външните работи; 50th Anniversary of the Treaty of Rome - 50годишнината от Римския Договор – вместо правилното – 50-годишнината от Римския договор; Bulgarian European Communities Studies Association – Българска Асоциация за Изследване на Европейските Общности – вместо правилното – Българска асоциация за изследване на Европейските общности; Bulgaria’s integration into the EU Economy – интеграция на България към Икономиката на ЕС – вместо правилното - интеграция на България към икономиката на ЕС. Има разбира се и други правописни грешки, така да се каже – собствено производство – the enlarged EU – Разширения ЕС – вместо правилното – разширения ЕС. Ще спомена и наименованията на органи на ЕС или празници – the European Commission, the European Parliament, European Week – Европейска Комисия, Европейски Парламент, Европейска Седмица – вместо правилното Европейска комисия, Европейски парламент, Европейска седмица на…

Посочих примери с неправилно използване на главна буква главно в сложни наименования. Спрях се на тези грешки, защото са типични и не са тип случайни машинописни грешки, а са системни грешки, свързани именно с взаимното влияние между двата езика – езика, от който се превежда и езика, на който се превежда. То може да бъде избегнато само чрез включването на редактор на превода на български език и този редактор трябва да е българист по специалност, да е завършил българска филология.

Други типични грешки, открити в преводите:

Употреба на главна буква: Грешки се откриват дори в рамките на едно изречение, срв. Българският информационен офис на Европейския парламент се намира в една сграда с Информационния офис на Европейския съюз – вместо правилното - Информационен офис на Европейския парламент. Така се нарича службата, а дали тя е българска, литовска или малтийска е без значение. Друг пример. Европейският парламент има свои офиси в столиците на всички Държави членки – вместо правилното - държави-членки.

И още един пример. С приемането на България в ЕС, 18-те наблюдатели бяха заменени от 18 Членове на ЕП – вместо правилното – членове на ЕП. Практиката е различна. Ето и пример с правилен правопис - В момента членовете в Европейският парламент са 785. Тук обаче е сгрешено членуването на думата Европейският – вместо правилното - Европейския. Друг пример. Събранието е разширява през Март 1958 г. – вместо правилното – март 1958 г.

Излишни запетаи в рамките на простото изречение. Последният пример е добра илюстрация. За да се отдели изречение, в него трябва да има глагол. Това е най-честият случай, ако няма обособяване на част от изречението. Това е най-простото правило, което може да се използва в практиката. В отрязъка – С приемането на България в ЕС – няма глагол.

Смущения в комуникацията за ЕС, предизвикани от липсата на унифицирата европейска терминология

Едновременно използване на английски и български вариант на дума с едно и също значение. Тук ще спомена фрапантни случаи на неустановена норма. Още не е установено дали в българския език ще се използват формите - президентът Баросо, вицепрезидентът на Европейската комисия Ферхойген или - председателят Баросо и заместник-председателят на Европейската комисия Ферхойген, т.е. дали в обществената комуникация в България ще се използва английският вариант или българският превод. В началото на 90-те години същият проблем стоеше и във връзка с термините за назоваване на българските структури.

Тогава се наложи формата – председател - за назоваване на лицето, което ръководи Народното събрание, а формата - президент/ президентство – за лицето и институцията, които ръководят държавата. Двата варианта означават едно и също, наложени през два езика – български и английски. Ако си спомняте, дори имаше абсурдно съвместно съществуване, което отпадна след едно мое писмо до Председателя на Народното събрание. По това време той се назоваваше – Председател (Президент). Преведено на български език, това е безсмислица - Председател (Председател).

Вариантност на равнище дума. Тук ще илюстрирам с примерите - Информационен офис/ Информационно бюро на Европейския парламент в София. В писмената практика в уебсайтове се използват и двете думи. Добре е да има еднозначност в употребата на официалните наименования на структури на ЕС в България. Например не може Европейската комисия като орган на ЕС да се назовава веднъж - комисия, друг път например - колегия. Примерът е измислен, но показва абсурдността на съществуващото положение и наличието на вариантна практика, която не е узаконена.

Друг пример. Конференция на председателите/ Съвет на председателите се нарича органът в Европейския парламент, състоящ се от Председателя на Парламента и председателите на парламентарните групи. Липсва кодификация.

Фонетична вариантност.
Не са установени и фонетичните варианти при имената – Баросо или разпространеното в медиите - Барозу, също така – Агенда 2000 или Адженда 2000.

Примерите са много, но и изредените показват смущаваща вариантност и неустановена норма при употребата на европейските термини в българската практика. А те все повече ще навлизат в ежедневната реч на българина. Засега правописни затруднения изпитват главно преводачите и журналистите, но социалният кръг на потребителите на европейската комуникационна практика в България ще се увеличава все повече.

Мисля засега да спра дотук. Работата ми като лингвист, особено при подготовката на “БЪЛГАРСКИ ЕВРОРЕЧНИК” ми позволи да навляза в това блато и се сблъскам с неустановената норма на употреба на европейските термини в българския език. Надявам се да не съм засегнала преводачите и тяхната благородна дейност за информиране на населението у нас. Хората трябва да знаят повече за Европейския съюз, за да се чувстват комфортно и да бъдат уверени в действията си.

Предстои усвояването на фондовете, а то е свързано с подготовката на проекти и съпътстващата го комуникация, включително и с представители на Европейските органи у нас. Единственият път е именно знанието. Колкото до интеркултурната комуникация - тя не е само работа, тя е и призвание.

Предстои огромна работа във връзка с кодификацията на европейската терминология и аз не разбирам нехайството на българското правителство. Можех да простя закъснението до приемането на държавата ни за член на ЕС, но 100-те дни от приемането ни приключиха и сега място за прошка просто няма. Тази дейност не може да се извърши в научните институти на Българската академия на науките, защото там от 2000 г. насам, разбирай от времето на Лисабонската стратегия – март 2000 г., има непрекъснато отричане на този тип работа на равнище Управителен съвет на БАН, който продължава да мисли в минало време.

Държавата трябва да изгради Център за европейска комуникация, който да работи непрекъснато съвместно със специалисти от Европейските органи. Без консултиране или съветване с тях тази дейност е немислима. Става въпрос за овладяване на правилата на една цивилизация, европейска като нашата, но напълно различна като устройство и правила на функциониране на обществения живот.

Все пак за Европейския съюз в България трябва да се пише грамотно.