Public Republic

На 17 април, в зала 1 на НДК в София, гениалният китарист Ritchie Blackmore ще зарадва българските си почитатели. Той ще изнесе за втори път у нас концерт с групата си “Blackmore’s Night”. Вокалистка е партньорката в музикалния и личния му живот, двадесет и пет години по-младата от него, Candice Night. Двойката живее в Long Island, New York.

Richard Harold Blackmore е роден на 14 април, 1945 година в Weston-super-Mare, Англия. Има син от първата си жена - германка, Jurgen Blackmore, китарист, роден в Лондон през 1964, живее в Хамбург.

Първоначално Ritchie участва в групите “Screaming Lord Sutch” и “Roundabout”, а през 1968 година е един от основателите на “Deep Purple”. В началото той свири на китара “Gibson ES-335″, по-късно преминава окончателно на “Fender Stratocaster”, чийто среден адаптор демонтира за по-голямо удобство. Типична за него е цигулковата техника - той използва много често и малкия си пръст при сола, прави често трилери с него. Това допринася за ефективно прилагане на неговата превъзходна пръстова техника и за голямото разнообразие на палитрата от изсвирени тонове.

Често той употребява и палеца си, при натискане на горните 2 струни или свири за шоу с обратната страна на дланите си. За разлика от други известни китаристи, Blackmore e не само бърз, той притежава голямо музикално чувство и усет за мелодия и хармония. Солата му имат логично развитие и завършек, не са самоцелни и еднообразни.

Той не солира само в горния край на грифа на тънките струни, а вплита и ниски тонове, като се “разхожда” по целия гриф - качва се нагоре и слиза пак обратно, създавайки богатство на мелодията. Обича да си служи с ръчката-вибратор, което спомага за ефектно изкривяване и удължаване на тона. Ритмически, той пълни с различни отсвирвания местата между изпетите строфи или паузите на инструменталните части, понякога умело насича ритъма, сменя темпото.

Ritchie е не само голям изпълнител и импровизатор. Той е и талантлив композитор. В почти всички песни на “Purple” основната инструментална структура, типичните “пърпълски” рок-фигури, са негови.

На сцената Ritchie понякога е спокоен, концентриран, неподвижен и вглъбен в изпълнението. Друг път е неспокоен, прави резки движения и мимики, дава знаци и наставления на колегите си. На концерта в California, за шоу, той чупи една телевизионна камера с китарата си, после - самата китара, която заедно с усилвателя си хвърля в публиката.

По характер Blackmore е енергичен, темпераментен и амбициозен. Той е прецизен максималист, що се отнася до качество и звук, добър организатор и талантлив аранжьор. Типично за зодията му - зодия овен, са упоритостта и решителността при постигане на целта. Това довежда понякога до спорове и конфликти с други негови колеги-музиканти, относно работата и музиката. В стремежа си да се наложи, понякога реагира по-остро.

Когато е разочарован, защото се чувства неразбран, той се оттегля - напуска групaтa, или пък допринася за оттегляне на други от колегите му, както става с Gillan и Glover през 1973. Поради това, някои го смятат за особняк, странен, доминантен, ексцентричен.

През 1975 година, когато недоволен от това, че музиката на “Purple” започва да звучи, според него, прекалено много във фънки-стил, той светкавично напуска и оставя другите членове на състава в горчиво недоумение.

Конкретен повод е несъгласието на някои от другите членове с желанието му да направят кавър на пeсента “Black Sheep Of The Family”, която той, напук на тях, записва с музикантите на подгряващата на “Purple” американска група, “ELf”. Това води до изостряне на конфликта и напрежението в състава, и завършва с разрив и раздяла.

Същата година Richie Blackmore основава групата “Ritchie Blackmore’s Rainbow”, с която издава плоча с едноименното заглавие. По-късно преименува групата само в “Rainbow”. Съставът той сформира с още четирима члена на “ELf” ot New York. Певец е талантливият Ronnie James Dio.

Останалите членове са: Craig Gruber - бас, Gary Driscoll - барабани и Mickey Lee Soule - кийборд. Стилът на плочата e подобен на стила в “Stormbringer” на “Purple”. Първата песен, “Man On The Silver Mountain”, звучи “пърпълски”.

Tя става веднага хит и добива известност. Най-съвършени от албума са композициите “Catch The Rainbow” и “The Temple Of The King”. Това са прекрасни балади, композирани от Blackmore.
Текстовете са на Dio. Тези балди не отстъпват по музикална стойност на “The Gypsy” и “Soldier Of Fortune” oт “Stormbringer”. Те са едни от най-хубавите песни на “Rainbow” въобще.

През март, 1976, излиза и вторият албум “Rising”. Той е направен с музикантите Tony Carey - клавишни, Jimmy Bain - бас и Cozy Powell - барабани.

В записите взима участие Мюнхенската симфонична филхармония. Албумът звучи по-твърдо от предишния. По-интересни са композициите “Tarot Woman”, “Stargazer”, и “A Light In The Black”.

През 1977 е записан лайф-албума “On Stage”, а през 1978 година групата издава “Long Live Rock’n’ Roll” - също една отлична плоча в стил хард-рок. По-известни от нея са песните: “Long Live Rock’n’ Roll”, “Kill The King”, “Rainbow Eyes”. След записа й, Ronnie James Dio и Jimmy Bain не издържат авторитарния егоцентризъм на Blackmore и напускат групата.

На тяхно място идват певецът Graham Bonnet и басистът Bob Daisley. Заедно с тях, през 1979, групата издавa плочата “Down Тo Earth”. Звукът е леко променен - хард-рок с мелодичен оттенък.

За новия му облик допринася здравият, леко дрезгав, но твърд глас на австралиеца Bonnet, братовчед на братя Gibb от “Bee Gees”. Популярни стават песните “Аll Night Long”, “Eyes Of The World, “Since You Been Gone”, “Lost In Hollywood”.

През 1980 година следва нова смяна на членове на групата, които Ritchie сменя като носни кърпички. На мястото на напусналите, идват: певецът Joe Lynn Tyrner, кийбордистът Don Airey и басистът от “Purple Мк II”, Roger Glover. С тях съставът записва плочите “Difficult To Cure” -1981, “Straith Between The Eyes” - 1982 и “Bent Out Of Shape” - 1983.

Всички те са много силни, направени са в мелодичен твърд рок, звучат компактно. Особено се открояват с изявите си Blackmore, Airey и Turner. По-интересни от тях са композициите: “I surender”, “Magic”, “Stone Cold”, “Eyes Of Fire”, “Stranded”, “Can’t Let You Go”, “Snowman” и др.

И тук, особено в инструменталите, великият китарист не изневерява на класическите мотиви и елементи в стил “Бах и Бетовен”. Meждувременно, на мястото на Ayrei и Powell, участват David Rosenthal - клавишни и Bobby Rondinelli - барабани. Групата изнася различни концерти с голям успех.

През 1984 Ritchie Blackmore разпуска “Rainbow” и отново събира “Deep Purple Мк II”. За това ще стане дума в поредицата статии за тази “неостаряваща” група.

Десет години по-късно, отново след разногласия и търкания между него и Gillan, той напуска внезапно в период на поредица от концертни турнета. Колегите му са неприятно изненадани и разочаровани.

В интервю за него, членовете на “Purple” се изказват положително, но и критично към това му поведение, като го описват като прецизен, талантлив композитор, китарист и организатор, като силен, но и неуравновесен характер, който се държи като зрял и опитен музикален специалист, но на моменти и като сърдито дете.

Според техните думи, когато той не е в настроение, блъска техническите лица по сцената преди концерти, защото му били пречили, друг път мълчи като камък. По време концерта на “Purple” - “Come Hell Or High Watter”, той спира да свири точно по средата на солото на “Highway Star”, и демонстративно плиска чаша кола в камерата на телевизионен оператор, защото я е оставил върху усилвателя му.

През 1995 година Blackmore събира “Rainbow” с нови членове за прощална плоча “Stranger In Us All”, която по музикално качество отстъпва на предишните албуми на групата. Съставът прави и концертни турнета в САЩ и Европа.

През 1996-1997 година Ritchie Blackmore, заедно с младата певица Candice Night от New York, сформират групата “Blackmore’s Night”.

С певицата той се запознава през 1990 година на футболен мач. През 1995 година тя участва в “Rainbow” като “background”-вокалистка. С нея китаристът издава албумите:“Shadow Of The Moon” - 1997 и “Under A Violet Moon” - 1999. И двата албума са много приятни. Стилът е съвършено нов, не само като музика на Blackmore, но и като стил в поп-музиката въобще. Това е така нареченият “Renaissance-Folk-Rock”.

Композициите са в средновековен класицистичен стил, типичен за Английския кралски двор през Средните векове, “облечен” с елементи на мелодичен рок. Използвани са различни класически и етно-инструменти, като мандолина, тамбора, цигулки, флейти, ударни инструменти и др. Пo-интересни, мелодични и приятни са песните: “Shadow Of The Moon”, “Oceаn Gypsy”, “No Second Chanse”, “Wish You Were Here”, “Under A Violet Moon”, “Castlеs And Dreаms”, “Wind In The Willows”, “Gone With The Wind” и др.

По-известни албуми, които излизат през слдващите няколко години, са: “Fires At Midnight” - 2001, “Gost Of Rose” - 2003, “The Village Lanterne” - 2006, “Winter Carols” - 2006.

Групата извършва множество концертни турнета в цял свят. Тя идва за втори път в България. За първи път, през 1999 година, изнесе концерти в София и в Пловдив. Участници в нея, освен Candice и Ritchie, са: Bard David - keyboards, Squire Malkolm - drums, Madeline and Nansy Posner - backing vocals. Ritchie свири на китара, мандолина и домра, а Candice - на рог и флейта, и пее.

В групата, в различните албуми и концерти, участват и други музиканти като: Mick Cervino - bass, Chris Devine - violin, flute, guitar, Lady Rraine - vocals. Билетите за концертите сега струват между 20 и 50 лева, но ако са свършили, може цената им да се вдигне значително.

Приятно гледане и слушане !