Public Republic Art Studio

Да чувстваш или да не чувстваш

13 април, 2007 от · 1 Коментар

Рядко изпращам чужди материали по пощата, но статията много ми хареса. Подписана е от Ясен Пекунов, публикувана е във в. “Капитал”, 14.04.2007. Дано хареса и на читателите на “Public-Republic”.

Специален център в мозъка оценява решенията ни от морална гледна точка

Въпросът дали емоциите влияят на моралните избори занимава човечеството от векове.

Според философа Дейвид Хюм хората могат да бъдат мотивирани да взимат морални решения от състрадание и съчувствие. Емануел Кант предупреждава, че моралните норми могат да бъдат нарушавани заради емоции като алчност, страх, завист и т.н., като добавя, че всеки човек притежава своя уникална стойност.

През последните години невробиолозите изследват активно ролята на определени части на мозъка и резултатите позволяват да бъдат локализирани различни центрове на съзнанието ни. Ползвайки подобни данни, изследователи от няколко американски университета (този на Айова, Южнокалифорнийския, “Харвард” и “Калтек”) стартират експеримент, който цели да отговори на въпроса доколко емоциите влияят на различните видове морални избори.

Публикуваното в списание Nature изследване анализира хора, които имат увреден вентромедиален префронтален кортекс (ventromedial prefrontal cortex, VMPC). Тази част от мозъчната кора “разшифрова” моралната стойност на сетивните сигнали. Хората с поразен VMPC са със силно понижена способност да реагират на емоционални стимули. Въпреки това способността им да мислят, разсъждават и разпознават обществените и моралните норми не е засегната. Все пак те имат намалена склонност към съпричастност, стеснителност и чувство за вина.

Участници в изследването са както напълно здрави индивиди, така и хора с поразени различни части на мозъка, включително и VMPC. Според прилагания в експеримента модел утилитарният избор, т.е. този в полза на обществото, е силно противопоставен на емоционалното решение да не се наранява друго човешко същество.

Типичен пример е жертването на един човек, за да се спаси животът на няколко други. Според изследователите, ако VMPC е свързан с емоциите и те влияят на моралния избор, се очаква индивидите с нарушения в този дял на мозъка да избират жертвата на един индивид в полза на групата, доколкото емоциите са пряко свързани със зачитането на отделния човешки живот и признаването на уникалната му стойност.

Експериментът

поставя три групи въпроси, на които се отговаря с да или не. Първата група са “неморалните сценарии”. Например ще дадете ли 100 долара за поправка на видеото си, ако ново устройство, което е една идея по-добро от вашето, струва същите 100 долара? Всички участници избират по-голямата полза като ново видео, изгодна сделка или пък да завият с трактора си и да прегазят 10 вместо 20 щайги с ряпа.

Следват “неперсонални морални сценарии”. Тези въпроси засягат морални избори, но се очаква емоциите почти да не влияят при тях, защото няма пряка лична привързаност.

Примерен сценарий ви отрежда ролята на стрелочник. Идва влак, който трябва да завие наляво, но там има петима работници, които ще бъдат убити. Единственият начин да ги спасите е да промените посоката на влака надясно, където ще загине само един работник. Ще промените ли посоката, убивайки един, за да спасите петима? Подобна дилема пита дали ще хвърлите под влака много скъпа и любима скулптура на ваш приятел, за да спасите живот. Отново отговорите на всички участници не се различават съществено и те избират с оглед на груповата полза (утилитарен избор).

Третата група избори са “персонални морални сценарии”. Те пряко засягат емоциите, защото са базирани на дълбока лична привързаност. Някои от тях са твърде отблъскващи и сякаш е невъзможно човек да направи избор. Някои от оценените с “ниска емоционална стойност” сценарии звучат по следния начин.

Вие сте лекар. Ще убиете ли един здрав човек, за да спасите с неговите органи петима, които иначе ще загинат? Или пък ситуация, при която отново идва онзи с влака, но вече, за да спасите петимата работници, трябва да хвърлите пред влака друг човек. Ще застреляте ли болен от СПИН, който планира да зарази множество хора? Ще удушите ли плачещо бебе, запушвайки устата му, за да не намерят вражески войници скривалището ви и да убият всички, с които сте се скрили там? Ще избиете ли ранената част от екипажа на подводницата, която командвате, за да спестите кислород и така да оцелеят останалите, ако не е ясно дали ранените имат шанс да оживеят?

Резултатите

от последната серия сценарии са твърде интригуващи. Оказва се, че VMPC индивидите спокойно избират груповата полза, без да се притесняват, че нараняват невинно човешко същество или дори свое дете. Здравите хора и тези с поразени други части на мозъка (не VMPC) не са способни да жертват невинни и още по-малко свои близки хора.

Казано с други думи, VMPC индивидите не правят разлика между персоналните и неперсоналните морални сценарии, защото не са емоционално (и лично) обвързани. Изводът от изследването е, че, изглежда, вентромедиалния префронтален кортекс има критична роля само за морални дилеми, в които социалните емоции имат съществена роля за разрешаване на моралния конфликт.

Според изследователите получените резултати показват, че разсъдъкът, базирайки се на общественоприетия нравствен кодекс, определя избора във всички случаи, когато няма лична привързаност. Ала ако такава съществува, ясно се вижда, че личните субективни емоции като любов, страх, срам и т.н. диктуват избора при морален конфликт.

Очевидно нито Хюм, нито великият Кант са прави. Състраданието не мотивира достатъчно силно моралните решения, други емоции ги променят, а липсата на емоции не води до признаване на уникалната стойност на отделния човешки живот. За нас остава въпросът кое наистина е добро – обществената полза или съхранението на уникалния човешки живот. И дали настина има еднозначен отговор? Изглежда очевидно, че не е добре да хвърлим майка Тереза под влака, за да спасим живота на петима бойци от SS. Ала веднага ще се намери някой да ни обори, припомняйки как злият Савел се е превърнал в апостол Павел…

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • gravitation // 17 апр, 2007 //

    Прочитайки статията, си задавам два въпроса: дали в една реална ситуация участниците в експеримента ще направят именно това, което в опитни условия само си представят, че ще направят? И: доколко поражението на части от мозъка води до морални различия между хората – може пък съзнателно насочената концентрация на мисли към определени решения също да влияе върху развитието или закърняването на части от мозъка?

Коментирай