Катя Градешлиева

Снимка: David Ramage
Тази нелепа лапавица,
киша, кално небе.
Гониш илюзии до премала,
давиш живот в дим и кафе.
Нощем крадливо прикоткваш душата
в краткото насаме.
Страх те е.
Бързо заключваш.
В кратера на съвестта ти тече
болка от трепети,
от унижения и страхове,
от разминаване и недоверия.
Вярвай! - В кого? Докъде?
Вярвай! - В какво?
В пороя.
В очистителното на трите води.
Повярвах.
И съмна.
Птици чух.
И пробоя.
Себе си причестих.






1 Kоментар за сега ↓
Milenka // 11 апр, 2007 //
Благодаря за преживяването от твоя стих, Юле!
Коментирай