Public Republic Art Studio

Българският рок – IV

7 април, 2007 от · 3 Коментара

Продължение на поредицата материали за българската рок музика

Интервю с Бойко Петков

Втора част

klas2.jpg

Бойко, кое беше първото ти участие с “Клас”?

За първи път “Клас” свири пред публика в едно малко, но претъпкано с хора читалище.

Как се разви музикалната дейност на групата? Имахте ли някакви проблеми?

Направихме свое малко звукозаписно студио, в което записвахме собствени композиции. Проблемите бяха от материално естество – намирането на инструменти и музикална техника беше убийствено трудно.

Какви студийни записи направихте, кои плочи издадохте, как се посрещна групата от широката публика и от музикалните специалисти?

Композициите, които записахме, бяха собствени, на “Клас”. Стилът в тях е “New Wave”. Първата ни плоча бе издание на “Балкантон”, направихме я в комбинация с група “Атлас” – нашите песни бяха от “А” страна, техните – от “Б” страна на плочата. Тиражът й по магазините свърши за една седмица. През 1990 година издадохме албума “Слушай силно”, в 1991 и 1994 излязоха плочите “Госпожа Емилия” и “Кино”, а сингълът “Приказна жена” – през 1995 година. Песните се посрещнаха възторжено от широката публика. Критиката на специалистите бе положителна.

Каква друга музикална дейност имаше “Клас”?

Направихме някои записи в Българска Телевизия. Имахме много активна концертна дейност – концертни турнета в цялата страна, във всички големи и по-малки градове.

Защо “Клас” прекъсна музикалната си дейност?

Защото през 90-те години концертният живот на рок-групите бе ликвидиран. Започна ерата на новоизлюпените полуразголени поп-фолк певици с големи… деколтета и нарязани минижупи. Кичът заля страната и всеки от “Клас” потърси друга форма на индивидуална музикална изява.

Как продължи твоята по-нататъшна музикална кариера?

Ориентирах се окончателно към звукозаписна дейност и я развих. Това, всъщност винаги ми е било интересно. Разширих студиото, в което “Клас” правеше записи, оборудвах го с нова модерна техника и постепенно усъвършенствах техническите си възможности на тон-режисьор.

Твоето студио “City” e известно в цяла България и зад граница. В него си вложил капитал над 100.000 евро. Kak успя да постигнеш това ниво на качество на записите и тази популярност?

Спомням си, че започнах със собственоръчно направени музикални ефекти и с един четирипистов магнетофон, после с 16-канален миксер, който също бях направил сам.
С тях научих новите принципи на работа. Постепенно се появиха клиенти. Отначало всички спечелени пари отиваха за реинвестиция. Купувах непрекъснато нови инструменти, музикални уреди, компютърни програми и техника. По-добрата техника и нови умения доведоха нови клиенти в студиото. В течение на десет години откривах тайните на студийния звук, четях книги и усъвършенствах работата си.

Какво представлява по-конкретно твоето студио?

Три пъти ми се наложи да местя студиото, да се пренасям в различни сгради. Първо бях в сграда на студентско общежитие в “Дървеница”, после в сградата на хотел “Орбита”, а от 10 години съм на партера в Дома на културата за работа с деца в “Надежда”. Студиото ми се състои от пет големи помещения. В две от стаите е звукозаписната апаратура, в която седя аз, или моите помощници (имам двама тонрежисьори, които работят за мен). Към всяка една от тези стаи, отделени със стъкло са стаите с инструменти и микрофони, в които записващите клиенти изпълняват съответната музикална продукция, под моите указания. Петата стая е приемна. Имам различна по вид апаратура, на висококачествено западно ниво.

Какви записи правиш?

Най-различни. Работя с много музиканти, правя записи на живо, конструирам плйбеци, обработвам ги, мастерирам, смесвам. Често се налага аз и моят помощник Ицо да изсвирваме партии на китара и кийборд, в зависимост от това, какво иска клиентът. Наемам при нужда и други музиканти – саксофонисти, барабанисти… Имам най-новите компютърни музикални програми, които използвам понякога. Усъвършенствам се непрекъснато, вървя в крак с нивото на съвременната звукозаписна музикална технология и модерните изисквания на изпълнителите. Записвам парчета в най-различни стилове и жанрове на музиката.

На кои по-известни изпълнители правиш записи? На някои от тях си и продуцент.

Работил съм с неимоверно голям брой изпълнители. Кой ли не е идвал при мен за записи и обработка. На някои съм и продуцент. Ще спомена една малка част от моите клиенти: Емил Димитров, Дони и Момчил, Орлин Горанов, Кристина Димитрова, Ваня Костова, Петя Боюклиева…, групите “Тоника”, “Контрол”, “Медикус”, “Монолит”, “Конкурент”, “Хиподил”, детска вокална група “Врабчета” и безброй други… Често при мен идват групи от чужбина, имам постоянни клиенти-групи от Сърбия, Македония, Румъния. Българи, живеещи и свирещи зад граница, като моя стар приятел Даниел Авдала, който в продължение на пет години идваше всяко лято от Германия и записа 7 солови диска, правят своите албуми при мен.

Boiko_i_Daniel_v_studio_CITY.jpg

Разбрах, че имаш някакви проекти с продукции в чужбина.

В последните години пътувам главно в Италия с мой бенд. Там участваме на фестивали и концерти. Свирим балканско етно. Италианците имат голям интерес към този стил. Там издавам албуми с такава музика, на която аз съм продуцент и автор на аранжиментите. Подготвям и солов проект в тази посока. Интересите ми са главно извън България.

Не ти ли е мъчно за “Клас”?

Имам планове и в това направление. Ние се събрахме и записахме ново парче. Обсъждаме възможността да направим концерт.

И накрая, какво би казал за музиката в България сега, намираш ли разлика от музикалната ситуация и условията в България навремето?

Навремето беше зле за рок-музикантите по отношение на строгата комунистическа цензура, ограничените композитори и липсата на качествена техника. Сега е още по-зле: слаб музикален пазар, некадърни автори и изпълнители, неориентирани медии. Дано Европа и САЩ изиграят някакво положително влияние у нас в това отношение.

Бойко, благодаря ти за времето, което ми отдели, както и за интересния и обстоен разговор. Пожелавам ти по-нататъшни успехи в областта на музикалното поприще. Да си жив и здрав!

Рубрики: Сцена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • rock // 7 апр, 2007 //

    На Бойо, Зоя и Емо пожелавам Честит Великден! Здраве и щастие! Поздравявам и нашия “д” клас, както и класната – другарката (г-жа) Скрипкина-Вълева. Всичко хубаво и на колегите от 8-ма гимназия, както и на моите ученици. Поздрави и на Ицо от “City” studio! Да живее рокът! Ваш Д.А.

  • Natalie // 7 апр, 2007 //

    Искрено се възхищавам на хората на изкуството, които не са в състояние да правят компромиси с творчеството си и категорично доказват, че въпреки трудностите, музиката трябва да съхрани стойностното си начало, качеството си във всички аспекти!

    На Бойко Петков пожелавам да продължава да бъде верен на себе си и на истинското изкуство, много успехи в прекрасните му проекти!

    На rock сърдечно благодаря за възможността да съпреживеем истинските изяви на българската рок музика!

  • Захари Павлевски // 12 сеп, 2007 //

    Аз не съм фен на ню-уейва, но в музиката на “Клас” и в лириките им има нещо, което ме накара да ги приема дълбоко в душата си, защото тяхната “топла вълна” бе в диаметрална противоположност на цялата тази “нова вълна”. “Един човек”, “Чай за двама”, “Госпожа Емилия”, “Полет”, “Улица “Луна” ” са песни, които слушам винаги с удоволствие, които извикват в мен скъпи образи, които ме даряват с нещо, което като усещане е уникално. Не мога да сравнявам “Клас” с другите уейв-групи, защото “Клас” са рок в основата си, звучат живо и образно, носят живот, а не пластмаса в саунда и лириката. За съжаление, не мога да възприема “Нова генерация” като музика, а само като поезия, поднесена по оригинален начин, но това си е само мое мнение и не искам да обидя своите колеги от тази група.

Коментирай