
Влязох при чиновника и се хвърлих в краката му. За кой ли ден вече…Този път той даде утвърдителен отговор на молбата ми.
Отидох на битака. С великолепен плонж се отзовах в в краката на мургавата продавачка. Тогава получих няколко килограма бразилско кафе под сергията.
Видях любимото си момиче. Отдалече се засилих и с чудесно премятане се намерих в краката му. Най-после тя се съгласи да се оженим.
Научих се добре да падам в краката на всеки. И сега съм титулярен вратар в един футболен отбор…







1 Kоментар за сега ↓
Julia-S // 1 апр, 2007 //
Това е прогрес! Добре, че оЦВЕТЯваш на ЦВЕТНИЦА не само последната страница на в-к Шуменска заря, но и страничките на Public Republic! Успех, Пламене!
P.S.( Следващия път с жена си да се чакате пред магазина за кожени облекла.)
Коментирай