Public Republic

Бакунин за Маркс:

“По произход г. Маркс е евреин. Може да се каже, че той съчетава в себе си най-добрите и най-лошите черти на своята порода. Нервен, както твърдят някои до страхливост, необичайно честолюбив и тщеславен, свадлив, нетърпелив и абсолютен като Йехова, Бога на дедите му и като него отмъстителен до безумие. Няма такава лъжа или клевета, която той не би могъл да измисли и разпространи срещу всеки имал нещастието да възбуди неговата завист или по–точно – ненавист. И не съществува гнусна интрига, в която не би участвал, ако тя по негово мнение /а то най-често е погрешно/ го прави по-силен. В това отношение той наистина е съвършен политик.”

Теодор Фонтане за Жени Маркс:
“Потънала в свои мисли, тя с интерес и страх се вслушваше във всяка дума на мъжа си.”

Само допреди двайсетина години у нас бяха достигнали и се въртяха няколко общоизвестни клишета, описващи съдбата на съпругата на Карл Маркс горе-долу така – фанатично предана на съпруга си и посветила целия си живот на борбата за освобождението на пролетариата. Но ако човек се разрови по-дълбоко в този дом, /което вече е възможно/, ще открие малко по-различна картина.

Жени фон Вестфален е родена на 12 февруари 1814 година, а две години по-късно семейството и се мести в гр. Трир, където баща и скоро се сприятелява с адвоката Хенрих Маркс, бащата на бъдещия Карл Маркс. Жени е с 4 години по-голяма от Карл, познават се от деца, играят заедно, разхождат се … На 17 години младата дама се сгодява за пруския лейтенант Карл фон Панвиц, но след година и половина годежът е разтрогнат по неизвестни причини. За Жени сякаш времето спира и цели пет години в живота и не се случва нищо съществено, освен това, че постепенно се превръща в стара мома.

Доста изненадващо за аристократка като нея, тя се сгодява набързо за 18-годишния студент Карл Маркс през 1836 г. И отново сякаш времето спира за госпожицата. И отново за години. Чак в средата на 1843 г. двамата се женят, Карл е станал доктор по философия. Към края на същата година двамата заминават за Париж, където Маркс възнамерява да издава “Немско-френски ежегодник”. Той наистина успява да издаде един единствен брой през февруари 1844. Два месеца по-късно в семейството на безработния редактор се ражда първата дъщеря – Жени.

Карл епизодично сътрудничи на емигрантското списание “Форвертс”, но не пропуска да напише възторжена статия за покушението срещу пруския монарх. Упражненията му в “красноречие по революционна романтика” бързо са наказани. През януари 1845 година под натиска на пруското правителство Франсуа Гизо издава заповед за изгонването на Маркс от Франция. Жени продава всички мебели и част от дрехите си, за да покрие разходите по пътуването. В началото на февруари Марксови пристигат в Брюксел.

Следващите пет години са кошмарни за семейство Маркс. Европейските власти ги преследват навсякъде и не ги оставят на мира. На 3 март 1848 г. Маркс получава заповед, подписана от краля на Белгия, от която се вижда, че Маркс не е желан в града и следва да го напусне. През май 1849 – революцията в Германия е потушена – го изгонват и от родината, където е редактирал “Нов рейнски вестник” и е призовавал бюргерите към метежи. През лятото на 1849 година е в Бретан.

С жена и деца, те са вече три, а и четвъртото е на път, най-после успява да пристигне в Лондон. През пролетта на 1850 г. ги изхвърлят от наетата квартира заради неплатени наеми. Епопеята им завършва едва в края на годината, когато семейството успява да се настани в две скромно мебелирани стаи. Другото липсва – в квартирата няма водопровод и тоалетна.

Едва в края на октомври 1856, след смъртта на тъщата и полученото в тази връзка наследство, Марксови напускат своя “вертеп” и се преселват в северен Лондон.
Благополучието им от този момент нататък става неделима част от нечия роднинска смърт. През ноември 1863 в Трир умира майката на Карл и още на следващата година цялата фамилия се мести в истинска “господарска” къща. През май 1864 /Жени вече е на 50/ Марксови получават сериозно наследство, завещано им от техния приятел Вилхелм Волф. На него е посветен първият том на “Капиталът”; Маркс е искал да го посвети на Дарвин, но последният отклонил учтиво молбата.

Чак през ноември 1868 петдесет годишният Маркс за първи път в живота си получава нещо като постоянен доход, заплата. По-точно е да се каже – стипендия от 35 фунта месечно, отпуснати му великодушно от богатия английски бизнесмен от немски произход Фридрих Енгелс, с когото се познават от 22 години. Същият поема задължението да изплати и всички дългове, натрупани от Карл до момента. 35 фунта стерлинги в 1868 година се равняват на около три хиляди щатски долара днес. Най-после семейният кораб се носи плавно по вълните, най-после тихо пристанище и спокоен живот.

“Ако трябваше да започна живота си отначало – пише Маркс през август 1866 на бъдещия си зет Пол Лафарг – никога нямаше да се оженя”. Десетилетия Карл педантично води дневник, от който можем да съдим за трагедията и жизненото крушение, сполетяло човека, стоял най-близо до него през целия му живот – неговата съпруга. Ако пренебрегнем “политиката” в писмата му до Енгелс, би се получил един безкрайно дълъг “болничен” лист, описващ страданията на Жени през годините и собствената му, понякога зле прикривана неприязън към този факт. Тези записки са нейния по-вероятен портрет.

“Жена ми непрекъснато е уморена” (2.04.1851).
“В къщи винаги е като в “обсадно положение”, няма къде да седне и да поработи човек” ( 31.07.1851).
“Жена ми непрекъснато слабее и кашля” (13.07.1852).
“В къщи е като в болница, всичко е толкова тягостно и подтискащо, че отнема цялото ми внимание” (8.09.1852).
“През последните месеци жена ми непрекъснато е болна” (30.10.1856).
“Трудно ми е да пиша … лечението на жена ми продължава” (2.12.1856).
“Вече половин година жена ми непрекъснато се нуждае от лекар” (23.04.1857).

Някои изследователи на творчеството на Маркс откриват в тези писма известна доза хитрост от негова страна. Безпаричие, безпомощни деца, болна жена, отчаяние и нищета – в такива моменти приятелят се притичва на помощ, дава каквото може без да пита много. Но Карл не от свитите и срамежливите и не хитрува. В почти всяко трето писмо той най-безсрамно си проси пари.

Наполеоновци и Кавуровци идват и си отиват, Бисмарковци и Александровци коват империи, войни се печелят и губят, загиват комуни, Европа се тресе… Само в тихия лондонски дом, където живеят Марксови нищо не се случва. Животът тече бавно, скучно и без никакви сътресения. Карл се обръща с досада през рамо, поглежда към леглото, където лежи безмълвна Жени и завършва поредното писмо. “Жена ми е сериозно болна”. Поставя стриктно дата: “15 юли 1878 г.”. Ах, тези дати … на изтичащия живот!

“Бих се махнал от Лондон, ако не беше болестта на жена ми” (27.06.1880). Но се “маха” тя. На 2 декември 1881 г. Жени фон Вестфален умира. Нейните последни думи са: “Карл, нямам повече сили!” На 14 март 1883 година скоропостижно умира и Карл.

Чувал ли е някога гласът и? Сещал ли се е, че и нея я има? Чел ли е писмата и? Поне това, писано на 19 юни 1852. Тогава Маркс си почивал при приятеля си Енгелс в Манчестър: “Седя тук /в Лондон/ без пукната пара и трохичка хляб. Изплаках си очите, няма кой да ми помогне… Главата ми ще се пръсне… Осем дена вече, повече не издържам”!

Получава се някак странно. Колкото повече семейството се закрепва финансово (особено след 1856), колкото по-добре живеят (Маркс след 1864 година изглежда като респектиращ буржоа), толкова по-зле се чувства Жени. Трудните години са зад гърба и, изнесла е и децата, и Карл на гърба си. Защо се получава така?

Всички щастливи буржоазни семейства през 19 век доста си приличат – мъжът е предприемач, политик, творец, храни къщата; жената – майка на децата, самка, семейна опора, помощница, утешителка, буфер. Светът е за мъжете, за жените – къщата и най-много близките магазини. Мъжете работят, правят кариера, печелят пари, жените скучаят, страдат от мигрени, неврастении, търпят безмълвно мъжете си и чакат децата да пораснат. Мъжът е силен, “полезен”, жената – слаба, безпомощна, “второстепенна”.

Гробокопачът на световния капитализъм Карл Маркс в своя семеен живот великолепно възпроизвежда идеала на всеки буржоа от онова време. Той – гений, жена му – прислужница. Той – библейски пророк, тя – робиня. Но в едно нещо коренно се различава – Карл категорично отказва да работи, да служи. Маркс има седем деца, (четири от тях умират в ранна възраст), с изключение на два кратки епизода (1842-1843 е редактор на “Рейнски вестник” за половин година и в 1848-1849 – редактор на “Нов рейнски вестник”), Карл никъде не е работил. Веднъж, в 1862 година прави опит да заеме чиновническо място в ж.п. бюро, но е отхвърлен като негоден да се справи с работата.

За сметка на това, Карл постепенно открива в себе си истински талант да печели като взема пари на заем от другите и забравя да ги връща. В своите “Очерци” Жени споменава, че всички емигранти в Лондон работят и печелят добри пари, само Карл живее за сметка на другите и се е “залепил за Енгелс като пиявица” (Ф. Пилгрим).

Немският историк Фриц Радац, автор на книгата “Карл Маркс. Човекът и учението му” отбелязва: “Доходите и финансовите дела на Маркс са доста тъмни и объркани. Енгелс не е единствения спонсор”. Има данни, че от ноември 1855 Карл е получавал около 20 американски долара всяка седмица; в същата година Енгелс споменава за получена сума от 200 фунта. За периода април 1860 до май 1861 се калкулира сума от около 400 фунта, дадени от различни лица, между които Енгелс и Ласал.

Какво прави Маркс с тези пари? Лесно придобитото, лесно се харчи. Дава ги на жена си? Понякога – да. Но неголяма част. Дребни суми. Водейки двойно счетоводство, от съхраненото епистоларно наследство се вижда, че от получени 60 фунта, едва една пета отива в семейния бюджет (7.12.1873). Друг път, от споменати сто, тя получава едва дванадесет. А останалите? Играе на борсата е точният отговор. При това редовно, но не печели. Съдейки пак по писмата на Енгелс, може да се каже къде е отишла голяма част от наследствата.

И така, “Mrs. Karl Marx, nee Baronesse Jeny von Wesphalen” – така е изписано на визитната и картичка, е пълна собственица на some shillings. С всички останали през живота и се разпорежда Карл. С каква радост той се измъква от къщи и с каква неохота се връща. “Най-много ме е яд, че трябва да се връщам в Лондон, а там – все същите разправии и никаква възможност човек да се захване с работа (от писмо до Енгелс от 7 май 1867 г.)

“За човек, поставил си високи цели, по-голяма глупост от това да се ожени, няма” (пак от писмо до Енгелс от 22 февруари 1858 г). А Жени? Типична представителка и потомка на стар пруски аристократичен род, за нея едва ли има по-непростимо поведение от това на приятеля на Карл, Фридрих. В Манчестър където живее с любовницата си, за нея “всичко е греховно”. Настоява, когато им идва на гости, да не я води. До края на дните си ще си криви устата в опит да се усмихне, когато Енгелс нарича приятелката си “моята съпруга”. Каква жена може да му бъде тя, когато живеят, без да се разписват?!

Вилхелм Либкнехт отбелязва, че Жени е “високо благородна жена”. Моралните норми за нея са неприкосновени. Тук ще трябва да уточним, все пак е жената на Маркс – “буржоазните морални норми, все пак – имаше и социалистически”. И при най-малката фриволност, промъкнала се в разговора, “тя ни хвръляше такива погледи, че думите ни замръзваха в гърлото”, спомня си Либкнехт.

И все пак, под носа на тази високоблагородна дама (а може би именно поради това), през пролетта на 1851 година, домашната им прислужница Елена Демут ражда син, кръстен Фредерик. Разбира се, в Лондон веднага пристига Енгелс и заявява, че детето е от него. Дадено е за осиновяване и родната му майка го посещава едва след смъртта на Маркс.

През декември 1862 скоропостижно умира доведената сестра на Елена, Мариана, също прислужница като нея. Нормите на морала диктуват диагнозата на смъртта – сърдечен удар. Но историците пишат за неудачен аборт. Карл – ни лук ял, ни лук мирисал – пише в писмо до Енгелс: “Вече две седмици жена ми е на легло – лежи и пъшка. Един дявол знае, защо!” (9.04.1863).

След 1862 година творческата енергия на иначе неудържимия “Мавър” изведнъж изчезва. Към този момент първият том на “Капиталът” е завършен като чернова; остават някои поправки, редактиране и т.н. За това му трябват цели четири години; някои изследователи дори смятат, че ако първият том не е бил завършен в този период, сигурно никога нямаше да се появи на бял свят.

По тогавашни преценки на непредубедени към творчеството му критици, “Капиталът” е единствената книга на Маркс, която почти не се разбира и трудно се асимилира дори от специалистите по политика и икономика. В следващите години и особено след смъртта на Маркс много социалисти и дори такива от мащаба на Кауцки и Лафарг подготвят и пускат на пазара множество брошури, както и съкратени, преработени версии на “Капиталът”. Тези книжки изиграват главната роля за превръщането на най-мащабното произведение на Маркс в “Библия на работническата класа”.

Странна сметка ни представят някои историци, след като са проучили баланса на живота на “основоположника на научния комунизъм”. Дебит: жена, две мимолетни спътници от слугинския персонал, седем законни деца, девет внуци, приятел и съратник, две случайни връзки /в Англия и Италия/. Кредит: девет деца, умрели до навършване на 10 години, пет тежки, продължителни ракови заболявания, завършили със смърт, две самоубийства, скоропостижна смърт на 40 години и загадъчна смърт на 27 години. Общо: осемнадесет души от обкръжението на Маркс са умрели от мъчителна, насилствена или преждевременна смърт. Изключението са четирима от внуците му, извънбрачния му син и той самият – Карл Маркс, “починал спокойно и безболезнено” (от писмо на Енгелс до Фридрих Адолф Зорге от 15 март 1883 г.).

В писмо до същия Зорге от 21 януари 1877 година Жени споделя: “Знаеш, че толкова години съм сама и само грижи, мъка и страх: смърт, болести и нищета се сменят едно след друго… Но продължаваш да живееш и се надяваш, че когато всичко това свърши най-сетне, ще настъпи така жадуваното спокойствие и тишина”.