Public Republic Art Studio

Българският рок – II

24 март, 2007 от · 7 Коментара

Продължение на поредицата материали за българския рок

Интервю с Николай Андреев
Втора част

N_COVERDALE__1_.jpg

Как и кога започна твоята музикална дейност в Норвегия?

През 1983 година една българско-норвежка група ме покани да участвам с тях на турне в Норвегия. Така за втори път бях там. През 1984-85 свирих с други две норвежки групи. Едната бе студийна формация, записваща в едно от най-добрите студия в Норвегия. Имахме и свои песни, но издаването на плочата се провали. След това се ожених и останах окончателно там. Продължих със солова музикална дейност, която не съм прекъснал и до днес.

На музикалните среди у нас и в Норвегия е известно, че гласът ти прилича на певеца на “Deep Purple” и “Whiteсnake”, David Coverdale. Негови ли песни предимно пееш и свириш?

Репертоарът ми е голям, широкоспектърен – от 50-те години до последните хитове на топ-парада, песните са предимно в стил поп-рок.

Обичам да пея песни на Coverdale, нo като “човек – оркестър” и професионален ентертейнър изпълнявам композиции на много различни известни англиийски и американски певци и групи.

Къде и на какви места свириш в Норвегия? Сещаш ли се за някаква конкретна случка по време на твое изпълнение?

Къде ли не съм свирил… Обиколил съм многократно цялата страна. Свиря в зали и барове на хотели. Участвал съм в предавания по телевизията. Спомням си, че в едно от тези международни телевизионни предавания със заглавие “Пътят към звездите”, беше определено да пея парче на David Coverdale, но в последния момент се реши да изпея песента на Tom Jones, който бе популярен сред широката публика, “It’s not Unusual”. Това ми се удаде не по-зле и изпълнението бе на високо ниво.

Колко време живееш вече в Норвегия? Кажи нещо за хората и за тази страна – харесва ли ти и има ли неща, с които не можа да свикнеш?

В Норвегия съм 24 години, живея в Осло. Норвегия е изключително красива със своите фиорди. За любителите на планините и туризма тя винаги е била прекрасна. Но за почитателите на топлия юг е хладно през зимата.

Норвежците не са лоши хора, по-сърдечни и приветливи са жителите, живеещи в северната й част, въпреки че са въздържани, а жителите на южна Норвегия са по-надменни, особено към чужденците.

Какво е твоето хоби?

Всъщност хобито ми е втора професия. Сглобявам и продавам компютри. Занимавам с инсталиране на “Hardware” и “Software”.

Какви са бъдещите ти планове в областта на музикалния живот? Разбрах, че имаш намерение да се се върнеш в България и да започнеш отново активна творческа дейност.

Това е вярно. Намерението ми е да се прибера в България. Известна е старата българска поговорка “Камъкът си тежи на мястото”, т.е. след като аз съм българин би трябвало да се чувствам най-добре в България.

Творческа дейност вече започнах. Пях в няколко елитни клуба в София. Сформирах група, с която имахме две участия. Свирихме на сцена, на която предишния ден свириха “Сигнал”. Надявам се, че ще мога да си извоювам отново позиция сред нашите добри музиканти, която да отговаря на моите възможности.

И накрая…, какво би казал за България? Намираш ли разлика между сегашна и едновремешна България?

Има разлика, както в положителен, така и в отрицателен аспект. България се е демократизирала. За съжаление демокрацията позволи на тези, които имат ниски културни критерии, да наложат музика като чалгата да бъде водеща, което е определено обидно за хората притежаващи интелект и познание, и уважаващи себе си. Това е свързано с географското разположение на страната и балканския произход на населението й.

Демокрацията удари жестоко рок-музикантите. По-рано такава роля играеше комунистическата цензура, под чийто окови те страдаха. Сега е още по-зле. Много от тях са изпаднали в немилост. Аз, обаче, не се отчайвам, надявам на някакъв нов ренесансов повей и гледам оптимистично.

Ники, благодаря ти за вниманието и времето, което ми отдели, за интересния и ценен разговор, който никога няма да забравя! Пожелавам ти по-нататъшни успехи в областта на рок-музиката на родна почва! Да си жив и здрав!

Разговора води ДАНИЕЛ АВДАЛА

Рубрики: Сцена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

7 Kоментара за сега ↓

  • La Luna // 24 мар, 2007 //

    Определено интересен и талантлив музикант е Николай Андреев! Човек, който живее на границата на две култури и в същото време се ангажира с съхраняването на стойностната музика в България. Докато има такива творци като него, мога да бъда оптимист за развитието на музикалната сцена в родината. Успехи на Николай Андреев на българска земя и нека има повече такива артисти като него!

  • Victor // 24 мар, 2007 //

    Браво, rock, много интелигентно интервю! Страшно се радвам, че има такива музиканти, които с добрата си и стойностна музика не дават шанс на чалгата!

  • rock // 25 мар, 2007 //

    Благодаря за ласкавите исказвания на ценителите на рок-музиката! Докато ги има тях, тя ще живее вечно!

  • Захари Павлевски // 12 сеп, 2007 //

    Ники, не мисля, че географското положение на страната е причина за чалгата, а насажданата в продължение на 18 години простащина, култивирана по най-недопустими начини в училищата, казармите и чрез средствата за масова информация, както и абдикирането на държавата ни от социалния живот, икономиката и културата. Това е политика, на която сме подложени – политика на геноцид и терор. И днес рокът е много по-страшен за тези хора, защото, макар и по-малко, ние, рокаджиите, сме интелектуалният потенциал на страната и ние сме генетично по-силните от тях, защото не сме мимикрии, а можем да вървим срещу вятъра, колкото и да е силен и страшен той. Защото, Ники, ние сме своего рода деца на Бурята, а не на скудоумната еснафска прослойка, която си кюта в уютната кочина, слуша чалга, пие,яде, псува управниците си, които е избрала с отказа си да гласува, разтуря културните прояви със силите на реда и си гледа охолството. Но
    “Бурята идва – усещаш я ти,
    мълния изгаряща в очите ти трепти!
    Ярост пречистена с дъх на озон
    отваря пред тебе нов хоризонт!”
    Ето тук, Ники, в тези четири стиха. се крие толкова много истина, толкова много се усеща това, което ние, рокаджиите, обичаме. Това е нашата природа и тя е несъвместима с тази на внуците на кир Михалаки и бай Ганю Балкански. И сега, когато страната ни е в Евросъюза, тези псевдобалкански простотии ще си отидат завинаги, защото простащината няма място в Обединена Европа, а единствените носители на европейската музикална култура са класиците, джазмените и рокаджиите. Европа няма нужда от ориенталски ритми, казармен цинизъм и детско порно, нито от ракиено-салатени екшън-герои, а от хора, които са носители на ценностна система и висок морал, каквито чалгаджиите не притежават и посмъртно няма да имат.
    С уважение: Захари Павлевски

  • Victor // 12 сеп, 2007 //

    Е, страхотен коментар, Захари! Поздравления! Напълни ми душата, да бих могъл и аз така добре да изразя мислите си като теб! Подкрепям те напълно и споделям мнението ти! Оставам оптимист по отношение на музиката в България, вярвам в силата на истинското изкуство, което няма нищо общо с чалгата!

  • Бате Георги // 1 окт, 2007 //

    Коментарът е много добър, но не е пълен – Николай Андреев безспорно е талантлив, но дава само една много малка част от темата “Българският рок” – поне така, както е заглавието. По-скоро тук имат място редица български рок-състави (“Щурците”, “Сигнал”, “ФСБ”, “БТР” … и още много други – не мога да изброя всички, но те имат място в тази тема).

  • митко железаров // 20 фев, 2008 //

    да …..казах си мнението в първа част на интервюто……….

Коментирай