Public Republic Art Studio

Българският рок – I

23 март, 2007 от · 7 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Продължение на поредицата материали за българския рок

Интервю с Николай Андреев
Първа част

Zlatni_struni_small.jpg

Николай Андреев е известен български музикант, участник в няколко известни наши рок-групи, най-популярната от които е “Златни струни”, талантлив певец и дългогодишен солов изпълнител в България и в Норвегия.

Ще предам разговора, който водих с него:

Ники, би ли ми казал няколко думи за себе си, за твоите детско-юношески години?

Роден съм в София и съм отраснал в квартал “Стрелбище” (навремето “Иван Вазов”). Баща ми беше учител, майка ми- инженер. Завършил съм Софийската художествена гимназия, специалност “автомобилен дизайн”. Имах желание да творя и се развивам в тази област, да следвам в чужбина, но не бях симпатичен на директора на училището, консервативен партиен функционер, който при изпита по рисуване и моделиране (вътрешен и външен дизайн), ми заяви, говорейки на “мьеко”: “К’ви са тьез Волги, к’ви са тьез Москвичьи…Туй няма бъдьеще у България”. Дипломата ми, 4.95, не бе от най-високите и така се простих с идеалистическите си мечти. Това, обаче, допринесе за преориентирането ми към музикалното поприще. Така любовта ми към музиката надделя.

Кои наши естрадни музиканти и рок-изпълнители познаваш, имаш ли по-конкретни спомени за някои от тях, за някаква интересна случка?
С кого си свирил навремето?

Свирил съм с различни известни български музиканти, някои от които за съжаление вече не са между живите, а други са от доста време в чужбина.

Спомням си, че музикантите се събираха по онова време пред кафене “Кристал”, по известните имаха запазени места вътре, а останалите стояха прави навън и обсъждаха и дискутираха безкрайните музикални проблеми. Митко Щерев и Борислав Грънчаров (“Грънци”) си заресваха косите над ушите и при всеки полъх на вятъра перчемите им ставаха като ветропоказатели.

Първата група, с която свирих на концерти бе съпровождаща на Петър Чернев, организирана от Жоро Кокаланов, Палмиро Гилев, Митко Пейчев и “Вантера”. След това съм минал през седм-осем формации докато стана певец на “Златни струни”. Някои от тях са “Диск” с Чавдар Панев, “Фактор” с Веселин Тодоров (“Кокала”), “Ипулс” с Христо Ангелов и др.

Да се върнем отново назад. Разкажи нещо за първите ти стъпки в областта на музиката. Как стана музикант и се ориентира към рока?

Любовта ми към музиката се зароди още по времето на ученическите ми години, ходехме по вечеринки, свирехме на китари, пеехме…По-сериозен допир с рок-енд-рола имах при запознаване с момчетата от група “Златни струни”, която се сформираше по това време. Те ме взеха за художник и узвочител-тонрежисьор.

Коя бе първата ти музикални изява? Кога и къде си свирил за първи път пред публика?

Първата ми музикална изява пред публика бе през 1974 година. Група “Златни струни” бе поканена да свири в МЕИ, в София (Висшия Машинно-електротехночески институт). Като техен узвочител, аз присъствах на концерта. Съставът на МЕИ бе подгряваща група на “Златни струни” и ме покани спонтанно да се кача на сцената и да пея. След тази сполучлива и интересна изява, колегите ми от “Струните” видяха, че аз ставам не само за тон-режисьор, но и за певец.

“Златни струни” е известен български вокално-инструментален състав. Как се образува и как продължи по-нататъшната му студийна и концертна дейност? Кажи няколко думи за членовете му. Как ти стана певец на групата, кои плочи записахте, какви участия на живо имахте?

Групата получи името си от учестието си и спечелването на първа награда в един музикален фестивал-конкурс за естрадна песен, който се казваше “Златни струни”. В тази първа формация основният й “двигател” бе способният китарист и певец Нако по прякор “Циганина” – българският Джими Хендрикс. След това на мястото му дойде китаристът Митко Хаджиев. После към състава се присъединиха Йордан Караджов – вокал и китара, Румен Душилов (“Коня”) – бас, Васил Найденов – клавишни и вокал, братя Мишеви – китара и барабани. За няколко месеца в състава участва и Вили Кавалджиев – вокал и пиано. Групата записа две песни, по-известна от които е “Камбани”.

След това аз бях поканен за певец. След кратка съвместна работа, Данчо Караджов и Румен Душилов напуснаха и основаха група “Сигнал”. През 1979 година във втората формация “Златни струни” участвахме Дориан Шопов – кийборд, Федя Трифонов – бас, братя Мишеви и аз.
Веднага пристъпихме към записване и на първата си малка плоча с четири песни в студио “Балкантон”, от която “Забравен бряг” и “Мечтател” станаха популярни хитове, въртени често по Българско радио. След това издадохме и дългосвирещата плоча със заглавие “Далечни корени”. Най-известни от нея и обичани от публиката бяха “Вярвай ти”, “Нежен зов” и “Летен дъжд”. Последваха записи в Българска телевизия, многобройни участия на живо – студентски балове и концерти, турнета из цялата страна. Бяхме поканени на фестивал в Буда-Пеща, в Унгария, където участвахме заедно с популярните в Европа по онова време групи “Pudis” от Германия, “Lokomotiv GT” от Унгария, “Belo Dugme” от Югославия и други известни състави.

Кои български композитори пишеха за вас песни, които свирехте и направихте популярни с майсторското си изпълнение?

Александър Йосифов, Найден Андреев, Иван Пеев, Тончо Русев и др. наши елитни композитори. Ние не винаги искахме да правим всички техни песни, но просто бяхме принудени, те ни бяха предлагани, техните имена трябваше да стоят под заглавията на песните, за да се приемат от цензурата.

Имахте ли и други проблеми от организаторско и материално естество?

Цензурата си казваше думата, трябваше да се съобразяваме с нея, за да се задържим на върха, за да имаме възможност да записваме в студиото на “Балкантон”, в което прекарвахме по цели нощи, да участваме в предавания по “Българска телевизия” и “Българско радио”. Използувахме държавна студийна техника. За собствена апаратура спестихме пари, но нямаше откъде да я купим. По това време в магазините имаше само уредби “Vermona” от ГДР. Всички музиканти искаха да излязат да свирят на Запад и да си купят професионални и качествени усилватели, тон-колони и централна апаратура.

Успяхте ли да си ги купите, доколкото знам излязохте зад граница, но изведнъж нищо повече не се чу за вас. Какво стана с групата?

През 1981 година излязохме на турне в Скандинавските страни. Както с доста български състави в чужбина се случва, започнаха вътрешни търкания, което доведе до разпадане. Братя Мишеви продадоха цялото оборудване, собственост и на другите членове (това стана без тяхно знание) и заминаха за Канада. Аз се върнах в България. Поради това, че другите останаха зад граница (по-рано се казваше “избягаха”), съществуването на групата бе забранено, името й бе махнато от каталозите и списанията, плочите й бяха иззети от магазините от българските секретни служби.

Спомням си, че през 1982 година гледах концерт на един добър вокално-инструментален състав – “Паралел 42″. Тогава не се познавахме, но ми се струва, че ти беше певецът. Кои бяха другите членове?

Да, вярно е. След като се върнах от Норвегия, още същата година започнах музикална дейност с “Паралел 42″. Имахме доста участия на фестивали и балове. Другите членове бяха братята Кузман и Георги Бирбочукови и Стафан Матев.

Разговора води ДАНИЕЛ АВДАЛА

Следва Втора част на интервюто

Рубрики: Сцена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

7 Kоментара за сега ↓

  • rock // 23 мар, 2007 //

    Аз съм много благодарен на Николай, че отдели толкова време и разказа много интересни неща, които обикновеният читател не познава.! Ники, още веднъж мерси ! Д.А.

    Благодаря и на Natalie, че прояви разбиране към по-дългичкото интервю и се съгласи да го разделим на две части! Чао.

  • lenn // 24 мар, 2007 //

    Очакваме втората част – интересно как са се развили нещата нататък. Лично аз научавам доста ново. Кога идва продължението?

  • Захари Павлевски // 11 сеп, 2007 //

    От дете свиря хард рок и хеви метъл. Една от моите любими групи ще остане завинаги “Златни струни”. За мене това е бандата, която в лятото на 1981 прати в класация на Българско Радио онова буреносно хард-рок парче, което влезе в плоча на “Балкантон” с други хард-класики, под общото заглавие “Диско”. Изглежда някои хора трудно правеха разлика, но нейсе, диското си е боклук, това си е хард рок! Няма да правя опис на разликите между тях. Но ще кажа, че албумът “Далечни корени” не ми хареса. Може би защото нямаше нищо общо с това, което “Струните” правеха по концертите си, или защото тази плоча е компромис с изглед за по-нататъшни перспективи, които не се появиха. Тази група бе емблематична за твърдия рок в България, звучеше страшно качествено и правеше жестоко шоу – нещо, което липсва днес на много колеги. Няма да правя аналогии между” БТР” и “Струните”. “Златни струни” имаха хъс. Публиката буквално подивяваше. Тогава аз и моите връстници бяхме деца, в 1-2 клас, и когато тази група замина, аз усетих, че има празна дупка в рока. Нещата не са същите. След това нито една група не запълни празнината. Когато бях тийнейдър, се ориентирах към китара “Фехдер Стратокастер” заради Иван Мишев и към “Експлорър” заради Пеци Гюзелев. Днес имам и двете, и макар да съм на 34, знам, че и космически да бяха тези китари, без учители като тези хора – които ми оказаха влияние, щях да свиря сигурно тъпотии. Без съмнение, “Златни струни” – името, което изписвах задължително на всяка своя ученическа чанта за ужас на тъпите врагове на рока, тези, които ни мереха косите с ключ или линийка – да не били по-дълги от 3 сантиметра, и които ни намаляваха поведенията заради това, че свирим рок, – това име за мен ще остане изписано със златни букви в паметта ми. Но трябва да се помисли за създаване на сайт на тази група и да се качат архивни записи в него – ,все нещо е останало от концерти, студио, репетиции. Това са 12 години, нали? Благодаря ти, Ники, за информацията, която 25 години търся!
    Захари Павлевски, Велико Търново, рок група “Мълния” и рок група “Българи”

  • Захари Павлевски // 11 сеп, 2007 //

    А рокът е нещо, което трябва да се развива и да върви напред, затова ще е нужно младите групи да се учат от тези, които положиха основите на родния рок и го изградиха. Тук не става дума за ЕГН, а за степен на кадърност. А рок без хъс си е поп-музика, затова моля ако съм обидил някого, да бъда извинен. Смятам, че хъсът отличава рок-музиката от останалите видове музика. И че ако някой си мисли, че хард рокът е мъртъв, то този човек е в дълбоко заблуждение. Защото хард рокът притежава формулата за вечна младост и безсмъртие. Нещо, което липсва на поп-музиката и соц-варианта й, наречен “естрада”. Такава формула за трайност и вечна актуалност имат класиката и църковната музика. А песните на “Златни струни”, “Сигнал”, “Щурците”, “ФСБ”, “Паралел 42″ и “LZ”, “Диана експрес”, “Импулс” и Вили Кавалджиев днес звучат още по-актуално!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

  • Natalie // 11 сеп, 2007 //

    Благодаря на Захари Павлевски за интелигентното и емоционално включване по темата, много се радвам, че на нашия сайт се появяват толкова много интересни хора на изкуството – музиканти, поети, фотографи.

    Ще бъде чудесно, ако Захари Павлевски намери време и желание да разкаже на читателите на Public Republic за съвременния български хард рок, за музиката, която той самият създава.

    Поздрави и успехи в изкуството, което създаваш, Захари!

  • митко железаров // 20 фев, 2008 //

    Браво на Николай:..много от днешните музиканти нямат нищо общо с музиката или както казва Личо Стоунса, като се завърна в България – “Ебахти и музиката, е бати и музикантите… слагам китарата във фризера!!!” Така са старите рокаджии………….в бандата “Златни Струни ” свиреше и големият БГ пианист и рокаджия Ицо Ламбрев………не знам защо не го спомена ……..както и да е. Добре е да се пише повече за музикантите от онова време, защото те не се наведоха на тогавашната власт за това и не станаха толкова известни …но си останаха НАЙ-ДОБРИТЕ!!!!!!!!! Нека се учат от тях днешните рок групи…Благодаря,че съм гледал и слушал на живо “Струните”….Пишете още за тях!

  • PAVLIK MOROZOFF // 31 юли, 2010 //

    FSB,SIGNAL, SHTURTSITE, LZ,IMPULS DIANA EXPRESS BES
    VASIL NAIDENOV NE SA HARD ROCK GRUPI!NE I NE!

    ZLATNI STRUNI OBACHE NAISTINA SA!!!

Коментирай