Шансонът! Хумористична, дръзка рецитативна песен със съвременна или социална критика и поне в моето съзнание първата асоциация, която възниква във връзка с този музикален жанр, е името Едит Пиаф.
“Душата на Париж” я нарича Марлене Дитрих след нейно изпълнение в изискан бар в Ню Йорк. Не зная дали такава среща е имало в действителност или става дума за фиктивна приумица, но едва ли има по-точно определение за Едит Пиаф и музиката й.
В “La Vie en Rose”, с който тази година бе открито 57-то издание на кинофестивала Берлинале, режисьорът Оливър Даан пред хронологията е предпочел паралелния монтаж на кадри (сякаш, за да покаже неизбежността на световния успех на звездата и същевременно на трагиката в личния й живот) от детството на великата певица, периода, когато кариерата й достига своя връх и от последните години на Едит Пиаф, когато сломена от здравословни проблеми, се откъсва от света.
Изоставена от майка си, тръгнала да търси късмета си като певица, малката Едит израства отчасти в публичен дом в пропадналия парижки квартал Белевил, отчасти в пътуващ цирк, където за първи път е запленена от магията на изкуството. Един ден открива пеенето като начин на препитание и от този момент нататък то се превръща в нейна съдба. Животът й е ежедневна борба за оцеляване. Докато не я открива, пеейки на улицата, притежател на бар (в ролята Жерар Депардио), което, както в приказките, променя живота й завинаги. От този миг насетне ще завладее сърцата на парижани и целият свят ще заговори за нея.
Марион Котилард успява да пресъздаде противоположния и своенравен характер на Едит Пиаф, безграничната й любов към музиката и същевременно ранимата й душа, която намира утеха в алкохола, наркотиците и не рядко в арогантното й поведение.
Неполучила никога обич от майка си, обречена да загуби любовта на живота си при самолетна катастрофа, но винаги до нея най-вярната й приятелка Момон, на въпроса на журналистка, какво послание би оставила на възрастните, Едит казва: “Да обичат”, а на децата, добавя журналистката, “Да обичат”, отвръща с усмивка певицата.
И всичко това на фона на незабравимите шансони на Едит Пиаф …
“La Vie en Rose”, реж. Оливър Даан.
В Хамбург може да се гледа в: Holi, Koralle, Cinemaxx Dammtor, UCI KINOWELT Othmarschen Park, Alabama, UCI KINOWELT Mundsburg, Zeise Kinos.
2 Kоментара за сега ↓
anna-maria // 20 мар, 2007 //
За мен Едит Пиаф е уникална личност. Жена, чиито живот е изграден върху две първоначала- любовта и музиката.
Онова, което най-много ме разтърсва в драматична й лична съдба е фактът, че тя намира сили да продължи да твори, въпреки многото катастрофални събития в живота й.
Дори в деня, в който разбира за смъртта на най-голямата си любов, тя пее във Версай и припада на сцената. След всички трагични събития тя продължава да пее и да посвещава цялото си същество на музиката и любовта.
Edith Piaf е пример за сила и талант, които загърбват времето.
P. S. Любопитна съм да видя филма за нея.
rock // 21 мар, 2007 //
Чудесна статия, написана с разбиране и вдъхновение. Едит Пиаф заслужава това.
Намирам за особено оригинална идеята за написване на този материал, както и избраните музикални клипове към него.
Специална благодарност на Велина за това, че ни препоръчва този интересен филм и аналитично ни информира за него!
Коментирай