Public Republic Art Studio

За телевизионния морал

18 март, 2007 от · 5 Коментара

TV.jpg

Наскоро участвах в един разговор, от онези, обичайните при събирания на разнородни компании, който се завъртя около телевизионната тема.

Модните в последните години риалити, колкото и да срещат съпротивата на „интелектуално претенциозната“ публика, се оказват гледани независимо от заявената на висок глас претенция „Не надничам през ключалки“ или „Остави ги тия, елементарните“. Дали признато, или не, факт е, че мнозинството от хората имат представа от случващото се в родния телевизионен ефир – къде от любопитство, къде за да докажат предварителната си теория, че това е забавление за домакини и посредствени хора, къде от истински интерес, който ги приковава в уречения час пред телевизора и придава смисъл на поредната нищо не обещаваща делнична вечер. За последните гледането на Big Brother, Star Academy, Survivor, Music Idol e истинско разтоварване и възможност да живеят за дадения времеви отрязък в един чужд свят, в който има от всичко по много – точно както в живота, да попълнят социалното си наблюдение, да намерят характер, мисълта за който да им даде позиция в непременния утрешен разговор.

Всъщност признат или не, интересът към риалити програмите съществува и в това няма нищо лошо дори и когато е само повод някой от нас да се издигне в собствените си очи, заявявайки, че не ги гледа.

Мое лично мнение е, че последният Big Brother (и той остаря отдавна) надхвърли себе си в омерзостяването, елементаризацията и скуката. Подборът на повечето от съквартирантите ми се струваше обиден спрямо очакването ми да срещна що-годе представителна извадка на обществото (да е шарено и разнородно откъм характери, интелект, професии, съдби и прочие). Казвам „обидно“, защото многократно чух от авторите на предаването, че считат избора си за достатъчно разнолик, а аз не искам това да е истина и вярвам, че не е.
Не искам да обиждам никоя от новите „звезди“, излюпени в резултат на престоя си в Къщата, защото те нямат абсолютно никаква вина, че са такива, каквито са.

Думата ми е за случващото се след края на предаването.
Вече бившите съквартиранти са канени в почти всички предавания на медията, чийто продукт са – Нова телевизия. Разбираемо е, че същата не само поддържа зрителския интерес, залагайки на популярните си нови герои, но и извлича заслужен комерсиален дивидент от тях.
Дотук добре.

Това, което ми стои притеснително в цялата схема на експлоатацията на един медиен образ, са случаите, в които водещите на предаванията, чиито гости са въпросните съквартиранти, си позволяват да се гаврят с тях.
Например Ники Кънчев (водещ на Big Brother от началото на българската му версия) кани тризначките в своето шоу „Стани богат“. Дава им възможност да изкарат още пари (едната е победителката на последния брой), да получат допълнителна известност, т.е. всичко, за което са мечтали. Без интрига и напълно очаквано, благоевградските уникати се сриват с гръм и трясък и стават нова превъзходна степен за определението „тъп“.

Как обаче се държи Ники Кънчев по време на тяхното т.нар. „представяне“ (то си е живо излагане)?
По време на предаването ги размазва с ирония, граничеща със сарказъм. Обективно погледнато, те си го заслужават, но от гледна точка на морала на телевизията – не.
Не споделям мнението, че някой, който се счита за умен или има материален интерес от другиго, има моралното право да се гаври с недостатъците му, колкото и видни да са те. Не трябва да се забравя, че всъщност именно Н. Кънчев, като водещ и лице на шоуто, и телевизията му като цяло са направили възможни тези хора.

Разбирам, че Нова телевизия има правата да извлича неограничена във времето изгода от тях, канейки ги в останалите си програми – вече не толкова, за да поддържа безкрайния интерес на публиката, колкото, за да запълни и собствените си празнини от гости и провокиращи интереса лица. Когато обаче тези, винаги на разположение, „звезди“ оронват авторитета на предаванията, в които ги канят, смъкват нивото, дразнят водещите с елементарното си поведение, в мен възниква въпросът: „Кой е виновен?“

Допълнително наблюдение в същата посока е участието на Пеньо от последния Big Brother в играта на Нова телевизия „Сделка или не“.
Обичайното фамилиарно поведение на водещия Румен Луканов към гостите в случая с Пеньо среща отпор. Гостът му посочва мястото, което от своя страна предизвиква раздразнението на Луканов, който е в правото си да задава правилата в собствената си игра. Това, че гостът демонстрира самочувствие, е факт, станал възможен не без участието на същата телевизия. Това, че водещият не се съобразява с особеностите на госта си, на който му липсва полова идентичност и всякакви заигравки са барутно опасни, е проблем на водещия, не на бранещия личната си територия Пеньо. В този брой на „Сделка или не“ зрителите не могат да познаят любимия си водещ (позволява да му поднесат домашен сапун, присъединявайки се към мнението за пословичната нечистоплътност на Пеньо), който нервно бърза да приключи предаването и едва сдържа гнева си…

Пак питам: Кой е виновен за така развилата се ситуация?

Непочтеното в случая е изцяло от страната на медията, която не може да разреши собствената си дилема – как да запази ниво на прилична в интелектуално отношение телевизия, без да слезе на нивото на уникално посредствените звезди, които сама създава? Как да печели и същевременно да не се срамува от отрочетата си?

Според мен отговорът е някъде в самонаблюдението на медията, която би следвало да примири вътрешното си несъгласие (изразено чрез иначе добрите й водещи) с комерсиализацията на всяка цена, с шоута на всяка цена, защото рискува да се превърне в първата жертва на печелившия си продукт.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

5 Kоментара за сега ↓

  • Julia-S // 18 мар, 2007 //

    За кича , който ни залива отвсякъде можем много да си пишем. От медиите- телевизии, радия , вестници родният ни благозвучен език направо не мога да го позная. И всичко се прави с комерсиална цел , колкото повече ” цветисти” изрази толкова повече SMS-и за гласуване от
    драгия TV зрител . Няма я журналистическата етика, няма морал.
    За съжаление и учебниците на децата
    така започнаха да ги пишат, че децата
    просто губят интерес към съответния
    предмет.
    Все пак , избора е на всеки от нас откъде
    да си получи нужната информация .

  • rock // 19 мар, 2007 //

    Развитието на цивилизацията води към поевтиняване на човешките ценности. “Прогресът” носи със себе си съответната наркотична доза кич.

    Тази тенденция не се забелязва само в България, може би у нас тя е изразена по типичен балканско-ориенталски начин, граничещ с гротеска. В развитите икономически страни всичко е по-завоалирано и рафинирано, но си остава повърхностно, фалшиво и меркантилно.

    Културата загива, … “да живее” халтурата!

  • Stefan Marinow // 20 мар, 2007 //

    Привет!
    На 20.03.07 по френско-немския TV-канал ARTE ще има тематична вечер, посветена на България. От 20:45h до 22:50h ще има 3 предавания под мотото “Bulgariens Weg in die Europäische Union”

    1. Di, 20. Mrz
    20:45 ‚Bulgarien: Das Land der Rosen in der EU’
    arte

    2. Di, 20. Mrz
    21:40 ‚Hochglanz fürs Armenhaus – Der Boom in Bulgarien’
    arte

    3. Di, 20. Mrz
    22:20 ;Bulgarien – Vom Schwarzen Meer nach Plovdiv’
    arte

    Сигурно ще е интересно да се види как ни вижда Европа.

    Приятно гледане!
    Стефан

  • Eeyore // 20 мар, 2007 //

    Rock, извинявам се, но не виждам пряка връзка между развитието на човечеството и човешките ценности, но темата е дълга и широка и съвсем спокойно можем да си поспорим на друго (отделно) място…

    Напоследък си мисля много различни неща, по повод на телевизията…

    Първо да спомена, че много рядко гледам телевизия – интересуват ме новини, а тях мога да си ги чета и в нета. Така че – приемете мнението ми с известни резерви…

    Та… ако приемем, че телевизията отразява нашия живот, то сме си намерили доказателството, че “простаците” ни завладяват.

    Ако приемем, обаче, че телевизията съвсем целенасочено се държи така… т.е. тя цели да ни покаже нещо ново различно – такова каквото не можем да видим навън и чрез това “друго” тя цели да ни “прикове” към телевизорите.

    Психолозите на “Биг Брадър ” никога не са имали за цел да направят представителна извадка на българското население – тяхната цел е била да съберат противопоставящи се характери, такива които да предизвикат необикновени ситуации, които от своя страна да провокират интерес и…. СМС-ите не ми се коментират…

    И накрая…. не отвсякъде можем да очакваме морал в журналистиката… Всяко предаване / вестник и т.н. си има своята таргет група и трябва да се съобразява с нея… Преди повече от 10 години един национален “следобедник” отдели половин първа страница за голия труп на убития Андрей Луканов. По мои спомени тази снимка не беше препечатана никъде (поправете ме, ако греша…) Хляб сме си купили, те ще имат грижата да ни предоставят зрелището…

    Ние сме свободни да се откажем от него… с хубава книга в ръка… ;)

  • rock // 21 мар, 2007 //

    1. Гледах филма за България по “Arte” (обадиха ми се по телефона и ми съобщиха) и го записах на DVD. Беше общо взето реален. Имаше от всичко по малко: история, политика, корупция, беззаконие, наченки на борба с тях, социално разслоение, надежда за развитие, зараждане на демокрация, реклама на България като туристическа страна, положителни отзиви и кадри за красотите на България и т.н.

    Радвам се, че има и други, които са гледали филма.

    2. Здравей,
    за относителността на нещата няма спор.
    ” За всеки влак си има пътници”.
    “На вкус и цвет, товарищ нет”.

    За едни предаванията за готвене са особено интересни, за други – телевизионните канали с чалга, за трети – секс-филмите, за четвърти американският кеч и т. н., т.е. цивилизацията води със себе си все повече теми като “Биг Брадър” напр., любимо предаване на младите (особено под 20 години) и на бабите. И те са хора.

    Е… , каква е естетическата и морална ценност “не е важно”. Важно е да има сензация и отвличане от реалността, да има “хляб и зрелище за народа”!

    Все пак, добре правиш, че не гледаш често телевизия, мисля че точно това е отговорът на съмнението ти, отправено към мен (т.е., питаш и сам си отговаряш, за което: браво!)

Коментирай