Public Republic Art Studio

Кога изтича времето на живота

13 март, 2007 от · 2 Коментара

face.jpg
Снимка: Foxtongue

Кога изтича времето на живота – когато всичко стане безразлично, човешкото желание безумно, а реалността несъществуваща?
Кога истината осъществява себе си – когато няма алтернатива?
Кога любовта остава – когато никой не я търси?

Искам да разтърся себе си и да потърся изгубеното пространство. Но как да го направя, когато вместо отговор получавам мълчание. Искам да усетя утринта, а ухае на вечер. Усещам как вятърът гони душата ми по тънките била на чувствата, как сърцето ми, набраздено от делници, се сгушва в тишината на съня, как една целувка бавно изстива върху устните ми в очакване на слънцето.

Колко още трябва да насилвам времето, за да му доказвам истината си?

Всъщност какво съм аз? Безбожник, грешник, безнадежден, уморен, сигурен, отчаян, тревожен, добър, обичащ, нахален, остарял, чакащ, безсмъртен?

По-скоро съм делничен, обезсмислен, различен, доверчив, излъган, обичан, разлюбван, безмълвен, страхлив, безметежен.
И освен това съм и красив. И нежен. И умен. И горд. И чувствен. И безкраен.

Дано стана по-красив, по-умен, по-нежен и по-вечен.
Третият милениум е далеч. Надявам се дотогава да се осъществя.

Рубрики: Tворчество

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Julia-S // 14 мар, 2007 //

    Животът е едно дълго пътуване към истината. Падане и ставане отново и отново, докато стигнем върха. А там много често е студено и самотно…През целия си съзнателен живот човек търси съвършенството и се стреми към красотата, но не винаги ги намира…По пътя си нагоре среща свои съмишленици, но в крайна сметка пак се оказва сам…Изморените тела ни предават и душите литват към Вселената, за да се разделят на хиляди частици, които да дадат началото на нов живот! Истинските неща не умират!

  • gravitation // 18 мар, 2007 //

    А може би: Всеки миг е частица от себеосъществяването, дори когато “всичко стане безразлично, човешкото желание безумно, а реалността несъществуваща”?

    Кога остава любовта – може би когато възприятията ни направят пробив отвъд – пробив отвъд сегашните й граници, пробив отвъд НАШИТЕ сегашни граници ? Може би дори няма друг начин, по който да съществува любовта ?

    Може би времето именно това чака – да влеем в него истината си – да я влеем такава, каквато искаме да бъде?

Коментирай