Public Republic Art Studio

Терапия

13 март, 2007 от · 5 Коментара

zalez3.jpg
Снимка: [email protected]

Да се заразиш с непукизъм
и самомнение
и възторг
от върха на сладоледа
от осезаемата форма на съзиданието
глазурата
сведеш до чифт лакти,
драпащи към успеха, статистически осъразмерен

превърнеш аурата си в рутина
прошнуроваш сетивата си
вържеш с интернет
/интелект/
освободиш пространство
за нова памет
рестартираш
осъществиш
..кого?

Рубрики: Tворчество

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

5 Kоментара за сега ↓

  • Vanya // 13 мар, 2007 //

    Дали не е като да си пришиеш вълчи нрав покрай козината???
    Невъзможен двубой с природата!!!

  • gravitation // 13 мар, 2007 //

    Всъщност мисля, че няма невъзможни двубои – т.е. няма невъзможни победи, каквито и двоубои да предприемем:) Има обаче прекалено много механика и прекалено много празни фишеци в нещата, които ни запълват времето..

  • Vanya // 14 мар, 2007 //

    Исках да кажа, че почувствах текста като болезнен вик за промяна – принудителна, самосъхранителна, наложителна – такава, която граничи с превръщането ни в циници, не защото сме такива отвътре, а защото животът поднася цинични сблъсъци и налага превъплащения, за да се оцелее. А мисля, че огрубяването, което избираме сами, е рефлексия на едно наранено съзнание, което търси формулата на враждебната другост, за да си спести бъдещите рани.
    Да, няма невъзможни двубои, но има такива, които разрушават личността отвътре, защото я поставят в ситуация да върви срещу ценностната си система – така усетих текста…
    А текстовете имат това прекрасно свойство да заживяват собствен живот и да поемат неподозирани посоки, докато ни докосват:))

  • gravitation // 18 мар, 2007 //

    :) Всичко това е така, да – или по-скоро можем да решим, че нещата са такива и за нас – огрубяването, разрушението и бронята спрямо бъдещите рани.. Можем да решим обаче и друго: да си зададем въпроса кого искаме да осъществим и да почнем оттам.
    Или може би да почваме всеки път оттам – дори когато и бездната на ощетяващите превъплъщения е частица от материала, който ни изгражда:)

  • Vanya // 18 мар, 2007 //

    Вярвам в многоликата ни същност. Вярвам, че у всеки у нас има тъмна и светла страна. Вярвам, че има обстоятелства, които могат да отключат задрямалото и неподозирано зло у всеки от нас.
    Мразя да ми се налага да “обръщам другата страница”, защото познавам границите й донякъде… Толкова, че да ме е страх да я проявя. Мразя да общувам с хора, които отключват лошото у мен…
    И мисля, че в това познание е моят отговор на въпроса Кого искам да осъществя, и се стремя да започвам оттам…
    В противен случай бих считала живота за драма…

Коментирай