Public Republic Art Studio

Комунизмът

11 март, 2007 от · 2 Коментара

В обозримата човешка история комунизмът е предизвикан от дълбоки, иманентни структури на човешкото битие. Там, където на пръв поглед действат само обществено-исторически, икономически и психологически дадености, всъщност се крият фактори от “метафизичен” порядък. Защото комунизмът съответства на една ирационална човешка нагласа, на един архитип – този на разрушението и на съграждането.

В ранните години на човечеството формите са малко и опростени – наивно-поетични, объркано-мистични, абстрактно-теоретични, спекулативни. С течение на времето този архитип се де-сакрализира, модернизира, секуларизира и става прогресивен. И не изчезва, твърде дълбока е човешката драма, за да изчезне. Отново и отново избликва надеждата за една поредна катастрофа, след която всичко ще започне “отново” и този път ще “тръгне добре”.

Във всички утопии, особено в последните 200 години, срещаме едни и същи черти, стигащи до параноя. Всички те проповядват насилствено, революционно разрушаване на “тиранията” и “несправедливостта”, за да настъпи хилядолетното царство на “добродетелта”, което естествено се предхожда от жестоко изтребване на “пороците”. Вярата в един подобен “катарзис”, в едно “оздравяване” чрез пълно унищожение и разрушение, изглежда неизкоренима. Съвременният комунизъм не е нито първата, нито последна разновидност на този архитип.

Ирационалната същност на комунизма означава, че подобни феномени ще съпътстват цялата човешка история. Не може да се разчита, че горчивият опит ще направи бъдещите поколения по-умни и предпазливи. До днес човечеството имаше достатъчно възможности да разбере цялата опасност, стерилност и безплодност на опитите за основно обновяване на обществото. Въпреки това, то отново повтаря същите грешки. И в идеално организираното общество ще съществува неудовлетвореност. Важното е каква форма ще приеме тази неудовлетвореност и как обществото ще се опита да я решава.

Комунизмът като политическа и икономическа система наистина е стерилен и неспособен. Тази система е наистина безжизнена. Но “силата” на комунизма не се крие в неговата виталност, а колкото и парадоксално да звучи – точно в обратното, в недостатъчната му жизненост, в неговата инертност.

Именно затова той се консервира в своята неподвижност и надживява опасностите и сътресенията.
Като не-жизнен той изключва “борбата за живот” и по този начин оцелява. Икономическото предимство на западната пазарна икономика е безспорно, но комунизмът просто не участва в нея. В идейно отношение е същото – комунизмът бяга от всяка истинска конфронтация. Това е и причина комунистическите идеи да не бъдат побеждавани – борбата с тях никога не се състоява.

Не съществуват никакви, абсолютно никакви причини да се предположи, че комунизмът си отива.
Тежестта на свободата за милиони хора по света, копнежът по едно странно, но безспорно робско, колективистично щастие, никога няма да изчезне. Остава утехата, че роден като едно радикално отрицание на вярата, комунизмът всъщност най-ефикасно я утвърждава.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Lenn // 12 мар, 2007 //

    Става ли въпрос за утопиите по принцип или за комунизма конкретно? Като се казва, че “не съществуват никакви, абсолютно никакви причини да се предположи, че комунизмът си отива”, има ли се предвид “утопиите” не си отиват или че “комунистическото учение” конкретно не е надживяно и не изчезва?

  • el nin0 // 13 мар, 2007 //

    Въпросът не е добре формулиран, но бих казал, че в утопиите няма нищо лошо и по тази причина лично аз не искам да си ходят.
    Естествено – от главите на хората, от книгите, от Интернет дори…
    Тези дни един български политик много ме развесели като каза: Добре е да има демокрация, но трябва да има и ред, и дисциплина… Горкият, той очевидно смята, че редът и дисциплината не са част от демокрацията! Не каза обаче от какво! Може би от комунизма!?

Коментирай