Дамян Дамянов
Снимка: LaraJade
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: “Ела! Ела!”
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път…
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!
4 Kоментара за сега ↓
anna-maria // 14 мар, 2007 //
Дамян Дамянов е един от най-великите български поети и мой любим автор! Оставил е невероятно красива и съдържателна поезия, в която долавям вечността и непреходната мъдрост на творческите прозрения!
RICH // 14 мар, 2007 //
Защо никога не се вслушвахме в думите на по-мъдрите?!
гео // 24 сеп, 2007 //
Отиваш си вземаш част от мене,
нанякъде се нося и нещо в мене стене.
Потъвам в в бездна там безкрай,
а дали някъде там ще има рай.
И пак деня е сив и дъжд се лей,
седя и гледам как се горе облак рей.
Не тръгвай толкоз рано в този час
поне до сутринта да бъде в щастието в нас.
Д84 // 6 май, 2008 //
Заспиваш ли, прости, че те събудих…
Приказката ще е вечна, защото стиховете му са непреходни…
Коментирай