Public Republic Art Studio

Българският рок – символ на свобода

3 март, 2007 от · 2 Коментара

История на българската рок-музика

gitare.jpg
Снимка: theogeo

Дали защото е трети март, не знам, може би спонтанно ми дойде идеята за написване на материал относно историята на Българската рок-музика. Всъщност тя се зароди преди два дни, когато до мен достигна печалната новина за смъртта на Цветан Владовски ( Чочо ) – певецът на група “Тангра”. На тази група ще се спра хронологично по-късно, но, да помълчим в памет на Чочо и да видим и чуем песента на “Тангра” – “Богатство”…

През шестдесетте години в България се слушаха естрадни песни от български композитори, по радиото звучаха Лили Иванова, Емил Димитров, Борис Годжунов, Маргарита Радинска, Мария Нейкова, Стефан Воронов (загинал млад при автомобилна катастрофа), Паша Христова (загинала при самолетна катастрофа) и др. Едва след 1969, и то много рядко, по радиостанциите започнаха да пускат по някоя песен на Tom Jones, The Beatles, Engelbert Humparding. За рок и дума не можеше да става. Точно тогава, когато бе много трудно да се пробие с рок, цензурата бе жестока, не само това, но и си бе опасно, можеше да се попадне на “тъмно и хладно място”, тъй като се свири “западна музика”.

Една от първите рок-групи у нас е “Сребърните гривни”, основана през 1964 година в София. В нея членуват Валентин Стефанов – вокал и китара, Александър Петрунов – бас и вокал, Трошан Владовски – китара и вокал, Жоржан Банов – ударни и вокал. Със състава понякога пеят Борис Годжунов и Георги Минчев. Често те изпълняват кавъри на Shadows и български фолклорни обработки в поп и рок аранжимент.

Друга известна рок-група у нас в миналото е “Бъндараците”, наименувана на Лорд Бънди. В нея членуват братя Милеви, Леви, както К. Маричков и П. Цанков, които през 1966 година напускат и основават състава “Щурците”. В него освен Кирил Маричков – бас и вокал и Петър Цанков – ударни, членуват и Веселин Кисьов – китара, и Петър Гюзелев – китара и вокал.

Shturcite.jpg“Щурците” са един от най-популярните състави в България за всички времена. Това, което са “Rolling Stones” за САЩ и “Deep Purple” за Англия, са “Щурците” за България.
Групата минава през няколко периода на развитие. Началните й творчески години са свързани с много трудности от материално естество. Консервативната комунистическа цензура също играе роля на спирачка.

Първите песни на “Щурците” са отчасти в стил “Beatles” (коя ли не само наша, но и западна група навремето не се е повлияла от тях). Скоро, обаче, стилът на състава става оригинален, те започват да приличат все повече на себе си.

Хората ги харесват и под техен натиск цензурата ги пропуска през цедката си. С тях често участва и Георги Минчев – вокал. Най-известни песни от шестдесетте години са “Веселина” – 1968, “Звън” – 1968, “Стар албум” – 1969, “Малкият светъл прозорец”, “Изпращане”, както “Бяла тишина” и “Снегът на спомена” с Георги Минчев.

Спомням си, че като малък получих за Нова Година (1968/1969) подарък – една фонокартичка с песента “Веселина”. По това време вече бях слушал някои песни на “Beatles”, “Stones” и “Bee Gees”. Когато чух “Веселина”, много ми хареса. Зарадвах се, че и ние имаме добра рок-група. По цял ден въртях картичката на руския си грамофон. Майка ми и баща ми, горките, си слагаха памук в ушите (още тогава имах слабост към високите децибели). Всички тези песни са в стил бийт и поп-рок, имат обаче оригинално българско звучене, повлияно от естрадната ни музика.

През 1969 година на мястото на Веселин Кисъов, в състава участва Константин Атанасов – китара и вокал, а през 1973 година, след като отбиват военната си служба, Петър Цанков не се връща да свири и на негово място идва Атанас Атанасов – ударни. Групата променя стила си. От бийт, той става рок. Звукът – по-твърд. Композициите са вече по-разнообразни, китарата на Пеци Гюзелев играе основна и водеща роля. Кирил Маричков се утвърждава окончателно като ръководител, композитор, певец и басист.

Музикантите започват да правят и някои кавъри на “Uriah Heep”, “Deep Puple”,”Slade” и др. Правят се още няколко сингъли и повече концерти. Проблемът с цензурата продължава да съществува. Политическата върхушка играе основна роля в определяне на музикалното направление на певците и групите у нас по това време. Стилът става още по-оригинален след като в групата идват Борислав Панов – клавишни, цигулка и вокал и барабанистът Георги Марков. С тях те записват кавъра на “Slade” Виолета и кавъра “Думи”.

Звукът е все по-”хард”. Тогава излиза и малката плоча с песента “Ти не разбра” – една невероятно качествена рок-композиция. През 1976 на мястото на Панов пристига Владимир Тотев – клавишни и вокал, и групата придобива завършен вид.

Няма да забравя концерта на “Щурците” през 1975 година в “Летния театър” в Парка на Свободата (Борисовата градина). Това беше страшен концерт, по-точно началото му. Беше пълно, претъпкано, по дърветата и по оградите висяха хора. След загряващата група излязоха те и… страшен саунд се понесе в целия парк. Качеството на инструментала и вокала бе много голямо, звукът бе убийствен. Публиката крещеше неистово, аплодираше, но без някакви изстъпления. Хвърляхме във въздуха пуловерите си. И точно тогава дойде… конна милиция и прекрати концерта. Причината бе … така и не разбрах каква. Заради горещия аплаус решиха, че концертът трябва да се спре по заповед отгоре. Спомням си, че тогава се прибрах разочарован и посърнал вкъщи и казах на майка си, че един ден ще се махна от България, тъй като това не мога да го изтърпя…

През 1977 година ги гледах на концерт в Станке Димитров (там бях войник), а през 1978 и 1981 година посетих концертите им в зала “Христо Ботев”, в София. Те бяха винаги на ниво.

По-известни техни албуми са: “Щурците” 1976, “Щурците” – 1978, “ХХ век” (за мен това си остава най-добрият техен албум) – 1980, “Вкусът на времето” – 1982, “Конникът” – 1985, “Мускетарски марш” – 1987, “20 години по-късно” – 1988, “30 години Щурците” – 1998.

Най-хубави като че ли са песните “Две следи”, “Срещи”, “Сватбен ден”, “20 век”, “Ален Делон”, “Звезден час”, “Вкусът на времето” и др.

Щурците са все още живи. Макар и поостарели те не са изгубили оригиналния си музикален облик и продължават да бъдат номер 1 в България и да живеят във всяко българско сърце. Те промениха нашето съзнание, утвърдиха истинския път на музиката, показаха на правителствената власт накъде отива бъдещето…

Не е ли това истинският път към свободата … ?

Следва: втора част

Рубрики: Сцена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Victor // 4 мар, 2007 //

    Каква приятна изненада! Страхотен е този материал за българския рок, а и подбраните клипове са много добри! Истински се насладих на това връщане към готините песни, с които сме израснали и които са се превърнали в част от нас! Това са незабравими спомени и изживявания! Благодаря!

  • Бате Георги // 1 окт, 2007 //

    Страшна статия, която ме развълнува, тъй като съм връстник на групата.
    Като ученик свирех на китара и ме удивляваше колко са сложни акордите в песните им и същевременно колко просто звучат.
    Нека никога не забравяме Щурците и да завърша: “Щурците завинаги!”

Коментирай