Public Republic Art Studio

Легенда за мартеничката

1 март, 2007 от · 20 Коментара

cvete_small.jpg

Аспарух вече бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола, за да полети и им покаже брода, по който да минат. Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.
След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло – червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
“Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.
Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ”…

Бил ден първи, март, лето 681.

Носенето на мартеници е български народен обичай.
На този ден стопанката на дома ставала рано, измитала двора и запалвала буен огън. Скоквали от сън децата и тичали да прескачат огъня, за да ги болест не вестява, да им е весело през цялата година. После им връзвали мартенички от усукани бели и червени конци. Когато долитала първата лястовичка или щъркел, децата сваляли мартеничките и ги закачали на първата клонка. Според друго поверие мартениците се слагат под камък и след девет дена се гледа, какво има под него. Ако са се настанили мравки ще е богата годината с овце, ако пък има други по-едри буболечки – сполука с едър добитък и др.
Това е било някога!martenica3.jpg
И сега хората се кичат с мартенички, за да си честитят пролетта. И до днес е запазен този свиден народен обичай.

Мартеницата е символ на мир и любов, на здраве и щастие. В белия цвят е втъкана ЧИСТОТАТА и искреността на отношенията, а в червения – ТОПЛОТАТА, на приятелството и ВЗАИМНАТА ОБИЧ.

С красота срещу злото – как хубаво го е измислил НАРОДЪТ!

Рубрики: Графити

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

20 Kоментара за сега ↓

  • rock // 1 мар, 2007 //

    Интересно е разказана легендата за мартеничката.

    Емоционално, с дълбоко чувство на топлота и трогателност са описани историята за Аспарух и зараждането на този прекрасен и единствен по рода си български народен обичай.

    Честита Баба Марта!

  • daniela // 21 фев, 2008 //

    Вълнуваща легенда, която ни кара да продължим традицията с мартениците и да сме горди, че сме българи.

  • vesko // 21 фев, 2008 //

    Ами мога само да кажа, че и досега някои народи около Памир окичват мартеници на домовете, животните си и т.н. . Така че тя е много по-древен религиозен символ, отколкото смятаме.

  • H20-Emma // 21 фев, 2008 //

    Вълнуваща легенда, която ни кара да продължим традицията с мартениците и да сме горди, че сме българи.

  • Bina Kals // 22 фев, 2008 //

    И в Румъния съществува този обичай,
    сигурно преди да минат Дунава са оставили конци по дърветата!))

  • Feq // 23 фев, 2008 //

    Една друга легенда разказва,че хан Аспарух имал четири братя и една сестра. Тя се казвала Калина. Аспарух завладял земите, върху част от които сега живеем ние и положил основите на днешната ни държава. Братята му се пръснали в различни посоки, а Калина останала в старата родина на прабългарите на територията на днешна Русия.
    Щастлив пълководец бил Аспарух, радвал се на успехите си, но дълбоко в сърцето му оставала тъгата по сестра му. Един ден той седял под едно дърво натъжен, когато над него кацнала една лястовичка,погледнала го и с човешки глас проговорила:
    - Защо си тъжен, господарю, сега ти си богат и силен.
    - Държава съградих, а сестра си оставих сама, няма кой хабер от мен да и занесе, че съм жив и здрав.
    - Не тъгувай господарю, аз познавам Калина. Зная къде се намира и старата ти родина. Гнездото ми беше под стряхата на стария ти баща Кубрат.
    Щом изрекла тези думи, литнала в небето и след три дни и три нощи стигнала Кубратовия дом. Кацнала на рамото на красивата Калина и разказала за Аспарух.
    Зарадвала се много Калина, решила и тя да изпрати хабер на любимия си брат. Откъснала първите пролетни цветя от градината, свила китка с два пресуквани конеца- бял и червен, вързала я за тялото на лястовичката и заръчала да я отнесе в далечната земя.
    Три дни и три нощи летяла лястовичката, намерила хана тъкмо, когато давал курбан в чест на новата си държава.
    Зарадвал се той от сърце.
    Взел китката и наредил на този ден всички да се закичват с китка, вързана с бял и червен конец.
    Това се случило на ПЪРВИ МАРТ и затова тези китчици били наречени „мартеници”. Те са свиден спомен от старото отечество на първия ни хан, както и обичая с който се отбелязва края на зимата и настъпването на пролетта.
    Месец март получил женско име Марта, а обичаят да се правят и подаряват мартеници е за радост на Баба Марта и да носи само добрини на хората.

  • daqna // 25 фев, 2008 //

    Много ми помогна тази легенда за доклада, мерси много яко.

  • ани // 3 мар, 2008 //

    чбм

  • ceco // 25 фев, 2009 //

    супер информация

  • mirela // 5 фев, 2010 //

    tazi legenda mi pomogna za proekt i e monog o interesna

  • teodor // 21 фев, 2010 //

    qko

  • teodor // 21 фев, 2010 //

    tazi legenda mi haresa mnogo (smile)

  • aninkaaa // 24 фев, 2010 //

    got e

  • aninkaaa // 24 фев, 2010 //

    pomogna mi

  • ХАНА МОНТАНА // 1 мар, 2010 //

    ТАЗИ ЛЕГЕНДА МИ ПОМОГНА ДОМАШНОТО

  • ELI // 22 фев, 2011 //

    BRAVOOO

  • meri // 2 мар, 2011 //

    това е много интересно за хан Аспарух
    (rock)
    (*)

  • VASSSKOOOO // 6 мар, 2011 //

    qka legenda trqa6e mi da pi6a ze neq i eto (rock)

  • gabriela vasileva // 19 фев, 2012 //

    tukmo imah da q pi6a za doma6no i eto q

  • katrin // 27 фев, 2012 //

    qko e
    super

Коментирай