Снимка: Dessislava Slavova
Какво ли да напиша вече след поредицата от собствените си откровения, предназначени само за собствена употреба? Не знам наистина, или поне не намирам думи.
Може би, защото душата ми е празна, съзнанието изгубено, към подсъзнанието си нямам пряк достъп, а мислите ми са непреодолимо блуждаещи в различни посоки. И все пак има едно „дали”?
Питам се дали лъжата е най-хубавото нещо на света.
Дали тези 11 минути, за които П. Коелю написа една страхотно истинска и едновременно с това почти-невъзможна-да-се-случи история, са най-истинската лъжа, която е възможна?
Може би да, защото май само сексът в рамките на някакви си условни 11 минути е реално случващото се събитие в така наречения „реален живот”. И може би той е най-истинската лъжа, защото, за да се случи понякога, трябва доста да излъжеш. Говоря само за 11 минути, защото за други неща времето май е ограничено, не стига, няма смисъл, или вече е загубено.
Представяте ли си на какви лъжи е способен човек само заради някакви си 11 минути и нищо повече.
Да излъжеш, за да излъжеш пак. Себе си, но и другия срещу теб. Като пресмятам, събират се четири пъти да излъжеш.
Какъв е смисълът ли? Е, значи мислите ми не са съвсем блуждаещи в пространството, щом си задавам този въпрос.
Целта на всяка лъжа е да СКРИЕ истината. За да разберем истината, или многото истини, трябва да сме чули доста лъжи, доста да са ни поизлъгали. Но дали и тогава ще я разберем?
А дали е необходимо да разбираме истината?
Май е по-лесно да живеем с лъжи и заедно с това - в една голяма, огромна и лъжеща себе си лъжа. Нямаме време за друго, няма и смисъл. За да ни е по-лесно, за да не ни боли, за да не страдаме. И май е по-лесно да лъжем другите и едновременно с това да лъжем себе си, за да настроим струната в себе си към общото звучене. Но тази струна звучи фалшиво, а цял оркестър – отчайващо, дръзко, непоправимо.
И в същото време страшно много боли, и страдаме, и ужасно много искаме да си го върнем… отново с лъжа, защото от нея сме разбрали, че най-много боли.
И пак съм в началото на този неизбежно-непоправимо-фалшив-нямащ-никакъв-смисъл житейски кръг.
А може би, както е казал един древен мислител, истината е във виното…
5 Kоментара за сега ↓
rock // 1 мар, 2007 //
В написаното има много смисъл, и слава Богу, личи си, че то е плод на искреност. Поздравявам авторката, че след дълга пауза се завръща при нас, и то отново с интересен материал!
Проблемът е индивидуално-обществено-социален, дълбоко психологичен.
Това за 11-те минути…, не знам… сладко си е. То природата го е измислила, залъгва ни, за да се размножаваме.
Самозалъгвайки се, ние сме искрени със себе и с другите. Така илюзията е пълна. Когато осъзнаем това, се понатъжаваме, и пак ни се иска тайно, подсъзнателно да загубим отново реална представа. Така сме устроени: да страдаме, да се надяваме, да се самозалъгваме и пак да страдаме. Илюзията е сладко нещо. В това е смисълът на живота.
Има, обаче, и нещо друго: Вяра в доброто! Готовност да помогнем без да се замислим! Скромност! Човещина! На злото, да не отвръщаме със същото! Това е истинско.
В тази връзка понякога една лъжа прикрива, помага на истината, за да
да оцелее…
Наздраве с чаша червено вино и…Честита Баба Марта!
Vanya // 2 мар, 2007 //
Поздравления и от мен за авторката! И понеже помня предишните й “включвания”, мога само да й кажа, че националната сигурност спешно се нуждае от възвръщане на целокупното духовно равновесие. Рискът от тероризъм и неконвенционалните заплахи задължават преодоляването на всякакъв тип заблуди и гранични състояния, при които 11 минути могат да се окажат не само кратка лъжа, а генериращ фатална несигурност фактор:}}
Tedy // 22 мар, 2007 //
Субективния фактор несъмнено е един от най-важните аспекти на сигурността. Той определено касае личността и собствените й разбирания за това, което се случва. Тук съществена роля има психичното възприятие и интерпретацията на случващото ни се в реалния живот. Но това е тема за отделно есе…
rock // 22 мар, 2007 //
Психиката на отделния индивид безспорно има определяща роля във възприятията му, в приспособяването му към действителността. Тази роля на духа оказва въздействие и върху здравословното състояние на тялото, върху действията и реакциите на личността.
Vanya // 22 мар, 2007 //
Ако разбирам правилно- да се погрижим за индивидуалната си сигурност, за да повлияем положително на глобалната!
Освен да пожелая пълноценни 11 минути, умножени по много и непрекъснато - друго не се сещам…
Коментирай