„Човек и добре да живее…”
Се жени.
Снимка: Space Cowboy
Здравейте, знайни и незнайни философи на брачното битие!
И кандидат-такива!
И екс-такива!
Няма по-отричана и едновременно с това по-бленувана институция от брачната. Няма по-безспорен фаворит сред житейските опитности и същевременно – по-оспорван.
Независимо от всички промени в ценностите и темповете на движение на съвременното общество, независимо и от опитите за надрастване на традиционното социално поведение, бракът продължава да бъде един от фаворитите сред измерителите на живота такъв, какъвто ТРЯБВА/НЕ ТРЯБВА да бъде.
Парадоксите са много
Все по-широко споделяно е убеждението, че бракът е противоестествен и трябва да се потърсят други пътища за интимно съзидание.
Обетът за вечна вярност, вричането в единствения избраник е доброволен, съзнателен, но и вътрешно противоречив отказ от живота като изненада, провокация, свободен избор – винаги в сегашно време.
Женитбата улавя момента в брилянтна снимка и отказва да предупреди, че в дългия архив на семейния албум ще има и бръчки, умора, тъга, отегчение, сълзи…
В наивистична заблуда остават потулени бъдещите сблъсъци с обществената принуда, с колективното родителско тяло, с коловозите на „така е прието”, „трябва”, „не бива”, с възможните дилеми в границите на „искам” и „какво ще кажат хората”.
Бракът винаги се мисли като единствен, последен! Той съдържа най-невероятната самоилюзия, на която хората скланят доброволно (разбира се, не говорим за сделките!).
Бракът е венец на себеусещането, че си намерил „половинката си”, с която да прекараш остатъка от живота си… Всъщност този именно „остатък”, който е три до четири пъти по-голям от живота преди брака, е още едно доказателство, че има нещо наивно в цялата работа.
От друга страна, бракът се чувства като задължителен или поне – желателен етап от живота, който осмисля съзряването, придава му смислена посока; градеж не само в личностен план, но и като брънка в общото създаване.
Всички, съзнателно или не, се стремим да си сковем къщичка, да е топло и уютно, да мирише на вкусно, да има кого да гушнем, на кого да изчуруликаме деня си, на кого да се разсърдим… защото така сме устроени – да не бъдем сами.
А дали споделянето на общ живот непременно трябва да бъде скрепено с брак („брачен договор” независимо дали тук или в Америка, защото „сключвам брак” си е чист евфемизъм на „сключвам договор”)?
Все повече двойки избират да бъдат заедно, без да узаконяват това с подписи, церемонии и камара накипрени родственици. Раждат деца, грижат се един за друг, уважават родителите си независимо от липсата на законен статут в отношенията си. И са щастливи и отговорни, и истински.
Други пък изживяват в сватбения ден една приказна мечта и поддържат нейното огънче завинаги. Сключеният (заключен) съюз не усещат като тежест, верига, ограничение; узаконената им връзка с нищо не променя отношенията.
Понякога изборът за живот на “семейни начала” се променя във времето, повлиян от по-късно осъзнати съображения - липсата на подпис превръща едно родено с любов дете в “копеле”, а майка му документално е “самотна майка”; статут, обиден както за недомислилото правилата си общество, така и за потърпевшите, на които се налага “да влязат в пътя”.
Така или иначе семейството може да съществува със или без официалното си (от обществото) признание.
И всичко е наред под старото слънце! Има дом – заключен или отключен, но дом – топлина, приятелство, обща грижа, единство.
А как ще си живеят СЛЕД избора??? Аааа, това вече не е моя работа.
За добрия/лош брак истини много, и всичките обиколни:
„Marriage: A word which should be pronounced „mirage”. Herbert Spencer
„Бракът – книга, първата глава на която е поезия, а останалите – проза.” Beverley Nichols
„Тайната на щастливия брак си остава тайна.” Henry Youngman
Снимка: mfshadow
17 Kоментара за сега ↓
Victor // 26 фев, 2007 //
Една моя добра приятелка ме питаше винаги, когато зачезна за по-дълго време : “Да не си се бракувал?”
Да, случайно или не, на български “брак” е дума с две значения. А може би и повече.
Pepo // 26 фев, 2007 //
Готина тема, само дето в главата ми само вицове по този повод. Да ви кажа един:
Какво е нужно на един мъж, за да има щастлив брак? Минимум три жени, без да е задължително да има брак и с трите:
- жена, която може да готви;
- жена, която има много пари;
- жена, която обича да прави секс.
И най-важното: тези три жени никога не трябва да се срещат една с друга!
rock // 27 фев, 2007 //
Почвам да изпитвам неудобство, че само мъже се изказваме до сега. Ами хайде…, къде са женските мнения?
Статията е много добре написана от Ваня. Разгледани са различните състояния и значения на брака.
Какви са последиците обаче?
Сериозни, трагикомични, сладки, горчиви?
Като че ли “по-сладко” е да не го сключваме официално. Но тогава машината на обществото с неговите закони ще ни мачка. Най-добре да отидем на самотен остров или в пустинята и там да го… сключим. А бе я да не с-ключ-ваме договор, ами да си живеем свободно.
Тогава любовта е най-истинска…
Vanya // 27 фев, 2007 //
Благодаря на Rock - и за мнението, и за хитроумния изход от заплетения казус. Да му мислят прежалилите се оптимисти!
rock // 27 фев, 2007 //
А нищо, и те си имат своите предимства. От много опит глава не боли. Доста от тях, обаче, след като се прежалят, се превръщат в черногледци. Е, никога не е късно да научат нещо ново - неволята учи…
jade // 27 фев, 2007 //
Ще започна коментара си с една мисъл, чийто автор всъщност не помня: Щастието не е нещо, което преживяваш, то е нещо, което помниш. Аз сигурно трябва да се причисля кам групата на прежалилите се оптимисти и да се вайкам (ей така, заради спорта) че съм една от многото жертви на общественото мнение, подложили себе си “доброзорно” на брак-уване. Повярвайте, мисля си го всеки месец в рамките на около 5 дни! Но през останалото време поддържам имиджа на непоправим оптимист и си лепвам друго мото на видно място: To be sure of hitting the target, shoot first, then call whatever you hit “the target”!
Vanya // 27 фев, 2007 //
Как ти се струва играта на криеница със себе си, Jade? Забавляваш ли се или това е философският изход за мъдреци (двете не са противоположни, ако рече човек)?
Подозирам, че с диалога си внасяме непоправим смут в невинните душички на нищо-неподозиращите и все още свободни участници в сайта.
Да им кажем и нещо свежо, а!!! Да им покажем колко сме готини, и как почти нищо ни няма…
La Luna // 27 фев, 2007 //
Хора, много ви моля, не разбивайте всички детски и наивни илюзии за брака! Какво да правим, като някои от нас са от едната страна на една невидима стена и все искат да надникнат как е там, от другата страна…
Пък ако може и да не губят свещената си свобода при този небезопасен опит.
Е ли възможно това?
gravitation // 28 фев, 2007 //
Ах, това вечно и завинаги:)… Ще оставя институциите и формалностите и традициите в социалната организацията на живота ни настрана – според мен те трябва да бъдат само формата на онова, което е вътре в нас и трябва всеки да може да избира онази форма, която го изразява най-добре:). Та:
Сърцето ни само абстрактно може да принадлежи на някого –
от една страна то неминуемо си дорисува образа на човека, на когото смята, че се е отдало. Дорисува си го, защото представата ни за любимия човек по правило е външна спрямо този човек визия, и винаги по малко или по повече се разминава със същността му. /Което може да бъде и доста градивен стимул в отношенията между двама души, разбира се:)/.
От друга страна - ако не сейфваме в графа “сърце” избирателно само съществото, на което се самопосвещаваме, а отчетем цялото си емоционално битие - всеки партньор заема свое място в обичта ни – всеки според атмосферата, която създава с нас. Хората и в подаряването на сърцето си минават през различни етапи, докато осъзнаят, че сърцето им може да извлече от дълбините си много повече от това, да се зомбира само по едно единствено същество – с всяка любов човек преоткрива нови качества и влечения у себе си, за които преди не е подозирал, че съществуват, всеки обичан човек изявява у нас различни емоции и пориви и заложби и черти.:)
НО! - Поклон и на романтичния вариант! – ако някой съумее чрез САМО ЕДИН ЧОВЕК да изживее достатъчно от себе си, за да се чувства пълен, щастлив и благословен (има и такива), то той няма нито една причина да се впуска във връзки, които не биха му донесли повече. Той е богат и без да ги е пожелавал - и дотогава, докато не ги пожелае:) -. Изобщо разковничето е не в количеството, а в качеството – и не по принцип, а по потребност – нещата, които получаваме, имат стойност за нас само тогава, когато сме узрeли да ги пожелаем, иначе не развиваме сетивата да ги изживеем и оценим.
Bella // 15 юли, 2007 //
Рядко попадам в интернет на толкова готино и с чувство за хумор написани статии, същевременно и с интелектуален и задълбочен поглед върху нещата. Затова пък много се радвам, че открих сайта Public Republic!
Тази статия на Vanya за брака, както и допълващите я коментари, ме провокираха да напиша и своето мнение на лаик по въпроса за брака.
Онова, което не ми харесва брака, че малко или много човек е принуден да се откаже от част от свободата си в името на хармоничния брак.
С развитието на обществото бракът все повече се обезсмисля като институция.
Lord // 18 сеп, 2007 //
Напоследък все по-често мои приятели, съученици, състуденти ме канят на сватби. Аз съм си вечният гост на подобни събития и вероятно идеалният страничен наблюдател.
По темата за брака много ми хареса мисълта на Б. Франклин:
“Дръжте си очите добре отворени, преди да се ожените и полузатворени след това.”:roll:
Free Soul // 28 окт, 2007 //
Аз напоследък все по-често се сещам за готиното и тъжно-скептично съждение на Tennessee Williams от “Котка върху горещ ламаринен покрив”:
“Ние не живеем заедно. Ние обитаваме една и съща клетка”.
Май няма нужда да обяснявам защо бракът не е от най-любимите ми несвободи.
Pink // 28 окт, 2007 //
Адски се забавлявам да наблюдавам мутациите при брачните двойки, нищо от това, че и аз се излъгах да направя тази крачка в живота си.
Та мисълта ми е, че двамата съпрузи започват с течение на годините да заприличват един на друг, нещо като кучето, което наподобява стопанина си и му прилича.
Дори жестовете и вкусовете на брачните партньори започват да се нагаждат един на друг, да се сближават, а да не говорим за мненията и възгледите. Може и да е нормална тази мутация, но мен ме изнервя, особено ако посоката е към оеснафяване и приземяване.
Аз поне успях да внуша на моя съпруг, че поезията не е само за “замотани мечтатели”. Беше ми трудно, признавам си.
Julia Staneva // 5 юни, 2008 //
В навечерието на някои БРАКОсъчетания реших да се върна към тази тема - табу за мен. Не обичам да я коментирам. Реших обаче да върна и вас, приятели назад във времето с материала на Vanya
Няколко “ЗА” и “ПРОТИВ” брака
от 26 февруари, 2007
Natalıe, мила, кой да разкрие тайната?
Разрешаваш ли?
меги // 12 ное, 2008 //
Всички казват че ”подписът не значи нищо”, а примери много че ЗНАЧИ и то много. Какво ви пречи като се ”обичате и разбирате” да се подпишете ? Нима това ще промени нещата!? Нали не значи нищо ! Живеем в цивилизащия и се смятаме за цивилизовани и отговорни хора,същества от висш произход, създаваме закони , за да живеем в мир и разбирателство и справедливост в това общество, а не искаме да ги спазваме и само казваме ”подписът не значи нищо”. Ако подписът, законите и документите са без стойност за нас, то ние не сме цивилизовани хора, а членове на едно ”племе”, без нрави, без уважение,без управление. Не разбирам какво ви пречи брака, чувствате се ”обвързани” с човека до вас и това ви плаши ли?!? Тогава за каква обич и разбиране си говорим след като ни е страх да се обвържем?! Подписът не е гаранция за здрав и красив, безоблачен съвместен живот, той е проява на уважение и цивилизовано отношение към партньора.И ако подхождаме към другия с мисълта че го обичаме и исакаме, бракът не е пречка а доказателство за нашата почит и обич към него. Замислете се защо толкова бягате и се плашите от брака ? Може би проблема не е в закона и брака ,а във вас самите и затова го игнорирате. Така не ставате по-цивилизовано а по-НЕцивилизовано общество в което цари анархия и хаос, и липсва уважението към другия до вас. Бракът има стойност ако се уважавате и обичате. Ако го правите подтикнати от други подбуди той е без стойност. Така че ако се обичате бракът няма да ви пречи, а ще е и повод да споделите радостта си с близките от това че се обичате и искате да сте заедно.
Вилияна // 22 ное, 2008 //
Искам да подкрепя мнението оставено по-горе, преди моето. Щом подписът не значел нищо, защо тогава го отбягвате?! Ако обичате истински един човек, нима ще се страхувате от близост? Наистина ли мислите, че сте влюбени? Или може би просто се заблуждавате? Моето мнение е, че ако наистина обичате даден човек вие ще мислите първо за него и след това за вас, а няма да чувствате задушаване… Човекът, когото обичате трябва да бъде другата половина от вас, да ви допълва, да е това което вие не сте, а не да бъде пречка за вас…. Корените, на желанието на съвременния човек да живее с друг без да озаконява своето действие, са много дълбоки…. Още в миналото хората не са си избирали сами брачния партньор, а точно обратното това са го правели родителите. Заради това доста от браковете са били по сметка, а за любов не може и да става дума…. Точно по тази причина в днешно време хората, нека да го кажем, се страхуват да сключат брак. Към всичко това нека да добавим и изкривените ценности и то стана каквато стана, както обичат да казват старите хора… Много от защитниците на съжителството без брак обичат да казват : “Искам да бъда свободен, заради това не сключвам брак.” А аз казвам: “Ако наистина обичаш човека до себе си, ти няма да изпитвап нужда от свобода, защото всичко, от което имаш нужда ще ти бъде предоставено…” Ако бъдеш истински завладян от любовта, ти няма да искаш да погледнеш друг човек на този свят, защото за теб няма да съществува никои друг, освен човекът, в когото си влюбен ИСТИНСКИ!!!! И като заключение на моя коментар по темата искам да кажа, че съм на 16 години и искрено се надявам, че повечето хора на моята възраст мислят също като мен…
La Luna // 23 ное, 2008 //
„Преимуществото на емоциите е, че ни отклоняват от правия път.”
Оскар Уайлд
Коментирай