Public Republic

Класика и изобретателно новаторство във вечната Ера на РОК-МУЗИКАТА

Deep Purple - историята мълчи…, делата говорят! Дори Господ благоговее когато те свирят… Музиката им се носи плавно в необятността на вековете, за да остане завинаги в сърцата на поколенията. Кой ли не е слушал за тях? Малките деца, или пък побелелите старци?

Кой ли континент не е огласян от техните “смъртоносни” парчета? Къде ли не са звучали песните им? Колко пъти сме изтръпвали от сладост, примирали сме от удоволствие, когато сме чували някоя тяхна композиция?

Рок-Динозаврите “Deep Purple” са известни на всички, дори и на най-отявлените противници на рока, привържениците на хип-хопа, рeпа, техното, чалгата. Даже и те се стряскат при енергичния, раздиращия атмосферата саунд на пълната с барутен заряд музика на състава, и започват да цъкат с език и да отдават чест.

Какво прави изключително популярна и какво е характерно за стила на тази надживяла всички времена хард-рок група? Какво ни кара да настръхваме като чуем, когато тези титани, гении, тези царе на рока “карат” китарите да “зазвънят” така сладкогласно? Какъв отговор, каква информация ни дава живата история за тях?

Британската рок-група “Deep Purple” е основана през 1968 година от пианиста Jon Lord, китариста Ritchie Blackmore и барабаниста Ian Paice.

И тримата са интелигентни музиканти, участвали са поотделно няколко години в различни оркестри. Jon започва с класика (баща му настоява), по-късно преминава на блус, джаз и рок.

Ritchie просвирва на китара на девет годишна възраст, упражнява се и на цигулка (баща му го кара), но бързо рокът го привлича като магнит, а Ian, опитен перкусионист, свири отначало в танцовия локал на баща си, по-късно в рок-състави.

Когато се срещат, и тримата вече са направили първите си творчески крачки и изяви с различни музикални формации. Към тях скоро се присъединяват певецът Rod Evans и басистът Nick Simper.

Така в пълен състав, групата пристъпва към създаване и издаване на първата си плоча “Shades of Deep Purple”. С нея започва историята на така наречената “първа формация” на групата. От този албум, голяма популярност добива песента “Hush” (тя е хит и днес), станала известна в САЩ при турнето им в Америка още същата година.

През декември 1968 излиза и вторият албум “The Book of Taliesyn”, с хита “Kentucky woman”. “Purple” се утвърждава окончателно като група с определен рок-стил през 1969 година, след записването на третия албум “Deep Purple”. По-известни от него са композициите: “Blind”, “Lalena”, “The painter” и малката симфония “April”.

Стилът им се различава от утвърдения вече Британски “бийт” и “поп”, от музиката на известните по това време The Beatles, The Kinks, Мarmelade, The Tremeloes…

Специфичното звучене на китарата и на Хамунд-органа определят по-нататъшното оформяне на стила: твърд РОК. Оригиналните брегове и тремъла на Paice допринасят за окончателната музикална концепция: твърд РОК.
Китара и орган често свирят на терци в унисон, понякога се разделят в контра-пункт, развихрят се поотделно в редуващи се сола. Мелодията преминава в смяна и насичане на ритъма.

В някои песни се усеща въздействието на класическата музика. Такива са “The painter”, в която Lord започва да прилича на себе си, свири в предкласически Бахов стил, и “April”, където осезателно започва да се чувства влиянието на симфоничната музика - втората част е изцяло класическа, изпълнена от синфоничен оркестър. Еvans има приятен глас, подходящ за блус-балади, като “Lalena”. Бекинг-вокалите се правят от Simper и Lord.
Рокът на “Purple” се отличава не само от стила на другите британски групи, но и от американския рок, произлизащ от блуса и рок-енд-рола.

През 1969 година настъпват някои промени в състава, характеризиращи окончателното оформяне на неговия стил, определящ новата за тогава, и вечната до безкрай ЕРА на РОК-МУЗИКАТА.
На това ще се спра друг път…