Public Republic Art Studio

Изкуството да обичаш

23 февруари, 2007 от · 13 Коментара

Няколко думи за Ерих Фром

obich.jpg
Снимка: ghostbones

Ерих Фром е роден на 23 март през 1900 година във Франкфурт на Майн в немско-еврейско семейство. След завършване на училище, той учи психология, философия и социология в Университета. Негови преподаватели са Алфред Вебер, Карл Ясперс и Хайнрих Риккерт.

След като промовира и защитава докторска дисертация на тема “Еврейският закон” (1922), той заминава за Мюнхен, а по-късно за Берлин, където учи за психоаналитик и завършва второ висше образование. През 1930 година той членува в групата на Макс Хокхаймер, културно-изследователски кръг, известен по-късно под името “Франкфуртска школа”.

През 1934 година Фром емигрира в Съединените Щати, а през 1949 се преселва в Мексико. През 1965 той става професор. Последните години от живота си, прекарва в Локарно, на брега на Лаго Маджоре в Швейцария, където умира през 1980 година.

По-важни негови произведения са: “Бягство от свободата” ( 1941 ); “Психоанализа и етика” ( 1949 ); “Модерният човек и неговото бъдеще”( 1955 ); “Изкуството да обичаш” ( 1956 ); “Да имаш или да бъдеш” ( 1976 ); “Психоанализата на Зигмунд Фройд. Величина и граници” ( 1979 ); “Забравеният език”; “Изкуството да слушаш”; “Криза на психоанализата”; “Отвъд веригите на илюзията”; “Ще бъдете като богове” и др.

Не може да се каже, коя от тези творби е най-ценната, но ако някой прочете някои от тях, ще се убеди, че Ерих Фром е един талантлив психоаналитик и социолог. Писателят често е определян като “неофройдист”. Това е доста неточно, тъй като идеите му не са повторение, а продължение на идеите на Фройд за несъзнателнoто поведение на индивида и необснованата мотивация на човешките постъпки.

В “Бягство от свободата” той разглежда така наречената “психическа свобода” и бягството от нея, безсилието на някои хора, дезертирането от реалността и превръщането им в “автомати-садисти/мазохисти” ( за пример той дава Хитлер ).

Ще се спра съвсем накратко на книгата “Изкуството да обичаш”, сетих се спонтанно за тази тема, тъй като доста се писа тук напоследък около “Свети Валентин” за любовта, даваха се определения и характеристики, правиха се обобщения.

Досега са продадени около 2,4 милиона екземпляра от книгата. В първа глава Фром поставя въпроса “изкуство ли е любовта”. Във втора глава той анализира теорията на любовта, в трета говори за падението на любовта в днешното Западно общество, а в четвърта – за практика на любовта. Най-интересна е, може би, втора част, в която той анализира любовта в няколко аспекта:

Любовта като отговор на проблема за човешкото съществуване
Любовта между родители и деца
Любовта към другия (Nächstenliebe)
Майчината любов
Еротичната любов
Любовта към себе си (Selbstliebe)
Любовта към Бог


Фром говори не за романтичната, спонтанната любов като временно чувство и илюзия, а за любовта като творческа активност, изразходване на енергия. Той набляга на любовта към другия, т.е. не само към близките, но и към хората въобще. Условие за това е да осъзнаеш себе си. Важни предпоставки и черти на любовта според автора са: познание, загриженост, отговорност, уважение.

Тук става въпрос за загриженост, отговорност и т.н. за правото на другия да се развива независимо. Да обичаш, значи да опознаеш другия, да се грижиш за него, а не да го притежаваш. Това е в противовес на егоистичната любов, подтикваща към близост от инстинктивни, себелюбиви подбуди.

За Фром би могло да се говори много. Аз случайно се сетих да го спомена, защото в момента чета книгата му “Изкуството да обичаш”. Ако искате, прочетете я и вие…

Рубрики: Графити

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

13 Kоментара за сега ↓

  • Vanya // 23 фев, 2007 //

    Ерих Фром е част от съзряването ми с три от книгите си – “Изкуството да обичаш”, “Да имаш или да бъдеш”, “Бягство от свободата”.

  • rock // 23 фев, 2007 //

    Радвам се, че си чела тези книги и познаваш вече автора. Аз имах възможността чак сега – напоследък, и дори още съм в процес на опознаване, защото още не съм прочел цялата книга.

  • Vanya // 25 фев, 2007 //

    Никога не е късно човек да намери един автор за себе си, а откриването на Ерих Фром върви за ръка с препрочитането… Което е повод да се върна отново към него, за да проверя как съм се променяла през годините и колко нови неща мога да открия отново. Някак след него, като че ли всички други автори казват все по-малко; четеш и чувстваш, че си “подготвен” за търсенията им, че посоките са набелязани предварително и това, в известен смисъл, винаги ме е карало да чета диагонално повечето след него. Разбира се, това е субективно, още повече че интересът ми е лаишки и е въпрос и на късмет кога и как съм го намерила в редичката на интересуващото ме в областта на психологията.

    А като говоря за теза редичка, не мога да не спомена един друг автор, чиито книги преди години наричах “настолни” -Морган Скот Пек. Имам сериозен принос в скока на тиражите му в България и още чакам поощрение от издателя (ха-ха).

    Приятно четене! Сподели/те кое те/ви впечатлява от Фром!

  • Julia-S // 26 фев, 2007 //

    Класиката си е класика. Може хиляди книги да прочетеш и пак да не проумееш истината за себе си и другите. А може и една единствена да ти отвори хиляди врати и да ти покаже хоризонти! Като се връщам назад в годините и подреждам пъзела на моя живот все нещо липсва, недостига – да се нареди…
    Стига философии. Искам да препоръчам на всички един руски съвременен автор, много нашумял напоследък – Владимир Мегре и неговата книга
    “АНАСТАСИЯ, Звънтящите кедри на Русия ” /след нея излезе цяла поредица/. Не е любовен роман, чете се много леко – може да се каже на един дъх. После ще коментираме!

  • rock // 26 фев, 2007 //

    На колко си години ти, момиченце?
    Щом препоръчваш някаква руска книга, значи че искаш да презентираш тип философия, колкото и елементарна да е тя, та дори и да пропагандира антифилософия.

    Когато поживеем и препатим повечко, тогава евентуално бихме могли да си позволим да говорим като мъдреци. И въпреки това… Човек се учи, докато е жив ! Независимо от източниците – дали ще са книги ( романи, порно, философски и т.н.), или пък житейски ситуации, преживени лично.

    Аз знам…, че нищо не знам! Винаги все отнякъде, все нещо ще научим. Ако пък искаш, може и да практикуваме, така е най-добре. Аз съм за практиката…
    Сърдечен поздрав… и …умната…, че внимателно…

  • Julia-S // 27 фев, 2007 //

    За “момиченцето” – благодаря! Наистина всички хора ми казват, че изглеждам поне 10 години по-млада! Може би моята дъщеря ме кара да се чувствам млада, а и професията ми – работя с деца! Де да беше така обаче! Понякога се чувствам доста стара /годините отлетяха като миг/.
    А и мога да ви кажа, господине, че съм преминала през 9-те кръга на АДА! Ако искате да ме разберете – прочетете “АНАСТАСИЯ”! А за практика си има доста други…
    Чао! Много сме различни…

  • rock // 27 фев, 2007 //

    Убеден съм, че вашата дъщеря има симпатична, младолика майка, комплиментът ми не е случаен (няма защо). Мерси за препоръчаната книга, ако ми попадне, ще я прочета (чета малко напоследък). Радвам се за вас, че имате жизнен опит. Ако работите с деца, би трябвало, обаче, да се чувствате млада (знам го от опит). Не знам за какво си помислихте под думата “практика”. Аз не ви предлагам това, от което”се безпокоите”. Относно разлики между нас, убеден съм, че първата е в годините, а за другите, мадам, не мога да кажа, не съм Всевишния. Предполагам, че вие сте голяма психоложка (нали работите с деца), та знаете по-добре… Би било скучно, ако си приличаме…, а иначе практиката е хубаво нещо, само зависи, за какво става дума…
    Моите почитания, bye, bye.

  • Ironman // 16 дек, 2007 //

    Също много харесвам психоаналитика, философа и писателя Ерих Фром. Мисля, че хората, които четат неговите книги развиват умението за друг ракурс към действителността. Започват повече да анализират промените в обществото и общественото мнение и емоция, да разсъждават и да изграждат по-самостоятелна и в действителност лична позиция и мнение.

    Ще си позволя да цитирам една мисъл на Ерих Фром:

    “В технологичното общество личността все повече и повече е подложена на манипулации. Работата, потреблението, свободното време на човека се манипулират от и идеологията…

    Човекът губи активната си и отговорна роля в социалния процес; става напълно “регулиран” и обучаван, че всяко поведение, действие, мисъл или чувство, които не се вместват в общия план, ще му донесат големи неприятности.”

    Силата на философията на Ерих Фром е в това, че подкрепя и мотивира човека по пътя, който той сам си е избрал, дори и това да не се вписва във всеобщата схема и средностатическото и манипулирано мислене.

  • Julia Staneva // 16 дек, 2007 //

    Припомних си началото на нашия спор във времето с rock.
    Неговия ироничен тон, лъвската му гордост, силната обидчивост му попречиха да остане с нас. Виждам и своята вина, че не успях да го убедя в правотата си.
    Какво да се прави – Лъв + Лъвица се оказа неочаквано лоша комбинация!?
    rock, ако четеш страничките ни, моля те прости ми в навечерието на Коледа!
    Бих искала отново да се върнеш на сайта ни, липсваш на много хора. В спора наистина се раждат не малко истини.

  • Mihail // 5 фев, 2008 //

    Случайно попадна тази страничка, и невероятно се зарадвах че има хора които са толкова повлияни от творчеството на Фром. Интересно ми е обаче, дали има някой от вас, който като мен се е впечатлил от невероятните коментари и послеслови на проводача на някой от книгите му? Аз лично съм му много благодарен, защото са написани на ужасно разбираем език!

  • Donka Kostadinova // 11 юли, 2010 //

    I az “sluchaino “popadnah na Erik From i sam vpechatlena.Kakvo prozrenie,kakva dalnovidnost!Syakath knigite mu sa pisani za nathata deistvitelnost(“Da imath ili da badeth”)i za savremenniya chovek(“Izkustvoto da obichath”).Poyavi se kato balsam za duthata mi i mi pomogna pone manichko da razbera sebe si i drugite.Kato morski far e v moreto na givota!

  • Ружена Димитрова // 16 сеп, 2015 //

    До Mihail
    За послесловите на Росен Ангелов ли говорите? Чела съм някои от неговите послеслови и наистина смятам, че са много точни и добавят към полезността на книгите на Ерих Фром.

  • Росен Ангелов // 6 юли, 2016 //

    Уважаеми дами и господа, посетители на тази хубава виртуална страница,
    За мен е истинско удовлетворение и радост да почувствам, че усилията ми да очовеча поне от малко малко “академичния” език на философията и психологията достигат до вас! Благодаря ви за признателността и високата духовна чувствителност, която имате и проявявате!
    Що се отнася до Ерих Фром като автор, когото цените, това още повече ме радва.
    А една пленително красива добавка за радостта на Душата ми е, че тук прочетох градивни отзиви за книгите на руския писател Владимир Мегре от поредицата му “Звънтящите кедри на Русия” – книги, спасили моята душа и най-съкровени мечти.
    Бъдете винаги толкова себе си, колкото сам Творецът го е замислил.
    С топло уважение и благодарност,
    Росен Ангелов от Благоевград :)

Коментирай