Public Republic Art Studio

Отвъд думите и мълчанието

22 февруари, 2007 от · 1 Коментар

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Наталия Николаева с Владимир Кърпаров

karparov2.jpg
Снимка: Бистра Бошнакова

Музиката изразява онова, което не може да бъде предадено с думи и за което не може да се мълчи.
Виктор Юго

Може би музиката е онзи мистериозен език на човешките чувства и вълнения, мостът между думите и мълчанието.
За музиката трудно може да се говори. И все пак е интересно как един музикант и композитор преживява света чрез нея, как я открива и пресътворява.

С Владимир Кърпаров се познаваме отдавна и винаги ми е много приятно да си говоря с един сърдечен и непосредствен човек като него. Онова, което действително ценя у него освен безспорния му талант, е умението въпреки “блясъка и славата” да съхрани неподправеността и спонтанността си. Не откривам нито следа от възгордяване или преиграване, нито капка желание да се покаже важен или специален. Такъв е Владо – усмихнат, оптимистичен, винаги в движение, но пък за музиката и приятелите винаги намира време. Чудно как го прави!
Подготвила съм няколко въпроса, на които той отговаря с усмивка и присъщата си искреност.

Защо избра Германия за мястото да правиш музика?

Брат ми Светослав, който беше от 97 г. в Хамбург, ми разказа, че във Висшето училище за музика и театър има добър джазов отдел. Реших да пробвам и науча нещо ново (а то беше много). От друга страна, исках да сменя малко обстановката. Като че ли в България си имах всичко и всичко беше ясно. Не се спирах да свиря напред назад, и с Уикеда и Зона С, в Swinging Hall, навсякъде. Ама имах чувството, че стоя на едно място и нищо не се случва. А за джаз в България не може да се научи много, по-скоро може да се самонаучи.

Какво означава според теб влизането на България в ЕС за българската музикална сцена?

Исторически момент, аз съм голям оптимист, а мисля и повечето млади хора в родината. За музиката и изкуството естествено е прекрасно.

Хората на изкуството имат нужда да пътуват много, да срещат други култури, да сменят обстановки, това ги вдъхновява. От друга страна, идват вече много музиканти и продуценти от чужбина, които правят най-различни проекти. Това се нарича “Fusion”, омесване на различни идеи, естетики, звуци, езици … За българските музиканти това е абсолютен плюс!

Но това е определено пътят, за да се появят таланти като Панчо Владигеров или явления като Мистерията на Българските Гласове ( това за мен е най-финият и прекрасен начин, по който са се съчетали народната ни музика със световната – класическа, джаз).

Естествено, покрай всичко това се появяват и много шарлатани, или хора, които буквално крадат музика и идеи (най-вече от народната).

Какви са причините да се насочиш към нашия фолклор, за да композираш своята музика?

Просто в един момент взех да чувам, че става въпрос за нещо невероятно и много силно. Тогава още бях в България. Донякъде изигра роля и това, че бях свирил вече в различни проекти с Теодоси Спасов, Иво Папазов, Вай Додолей (вокален фолклорен квартет от с. Марково), Йълдъз Ибрахимова.

След като дойдох в Хамбург, имах достатъчно свободно време в началото, което ме накара да се самоосъзная. Просто взех да разбирам кой съм, откъде идвам, какво искам, какво не искам. Като че ли вече я нямаше тази инерция, която беше в България.

Започнах да слушам много народна музика, от родопските гайди, през тракийските хора и ръченици, та и кючеците. Във всичко намирах невероятен groove и енергия.

В какво се състои уникалното звучене на българската народна музика и на какво залагаш преди всичко, като смесваш два съвсем различни стила – джаз и фолклор?

За мене орнаментиката в народната ни музика е уникална, много фино явление, нещо като многото различни подправки в един гювеч. От друга страна, нашите неравноделни ритми. Има и нещо много дълбоко и красиво в песните и гласовете на народните певци. Всъщност от тях тръгва цялата мелодика и орнаментика, която в последствие се е прехвърлила и в инструментите.

Народната музика и джазът имат доста общи неща, като например скалите. Начинът на импровизиране също е много сходен, използването на blue тонове и т.н.

Как би определил стила и насоката, в която твориш? Можеш ли да ни разкажеш за своята муза?

Това, което правя, до голяма степен се базира на джаза (хармонията, формите, инструментите). Българското звучене идва от мелодиите, които украсявам с родна орнаментика.

Самите мелодии са мои лични, не съм ги заимствал. Това донякъде прави музиката ми оригинална, а така може би се доближавам и до някакъв собствен стил, надявам се, този процес да се избистри с времето. Не бих категоризирал музиката ми като джаз или българска народна музика, по-скоро като съвременна музика с българско звучене.

Падам на колене пред българските народни музиканти, за това, което правят, за душата и майсторството им. Най-искрените ми уважения и благодарности са към Петър Ралчев, Иво Папазов, Георги Янев, Пейо Пеев, Недялко Недялков и много други.

Музата обикновено ми идва като съм си в репетиционната и си надувам саксофона и не трябва да мисля за хиляди други глупости. Както и като си свиря на синтезатора вкъщи на спокойствие. Всяка една композиция си има история и идея, които са я породили.

Имат ли българските музиканти по-добри шансове извън родината и по-специално в Германия?

Добрите музиканти могат да се реализират навсякъде по света. В Германия има много възможности естествено, дори и за непрофесионални музиканти.

Ти всяка година участваш в Аполония в Созопол. Какъв е смисълът на тези празници за теб и за българите?

За мен това е магия, лично изживяване. Първо, мястото – Созопол е страхотно. Второ, това е най-важният български фестивал, който събира хора, свързани с изкуството.

За какво мечтаеш? Кои са нещата, които искаш да постигнеш в личен и професионален план?

В момента осъществявам една своя мечта, заедно като Vladimir Karparov Quartett подготвямe първия си диск с 11 собствени композиции “Thracian Dance”.
Мечтая си за по-спокойни дни, за уют и комфорт, за живот, който да не е притиснат от постоянно търчане и стрес, плащане на сметки…

Мечтая си за съвсем човешки неща – за семейство, деца… И естествено, да се занимавам с музика, тя е не толкова цел или план, а нещо като дрога, зависимост. Тя ме прави жив.

Имам и една налудничава и може би недостъпна мечта – да летя на собствен хеликоптер, който да управлявам сам. Да бъда високо, да мога да достигна от Безбог в Пирин, над Родопите и Странджа – до Созопол, без пътища, без летища.
Харесвам това усещане за независимост и безграничност.

За нашите читатели специален поздрав от композитора и музиканта Владимир Кърпаров – една прекрасна мелодия.

Интервюто направи: Наталия Николаева

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • rock // 22 фев, 2007 //

    Бих искал да задам въпрос на Владимир (ако е възможно да отговори, макар и непряко): Кои са любимите му музиканти – представители на световната джаз-сцена, и ако се открие възможност, би ли свирил на джем-сешън с някои от тях (с кои) в САЩ?

Коментирай