Щрихи от портрета на един музикант

Познавам лично Владимир Кърпаров отпреди седем години и не мога да запазя само за себе си впечатленията си от един човек, който за мен е пример за изключително талантлив и интересен музикант и композитор.
Онова, което ме плени още при първата ми среща с него и музиката му, е уникалната гъвкавост, многообразието и лекотата, с която той се докосва до нея. Така може да въздейства само изкуството на човек, който обича и разбира това, което прави.
Началото
Интересът на родения през 1977 г. в София Владимир Кърпаров към музиката, и по-специално към саксофона, започва от ранна детска възраст. Тази любов се изгражда и развива с годините.
Пътят
Пътят на музиканта минава през специалността “Джаз и популярна музика” в Националната Академия в София. В продължение на две години свири с “Уикеда” и заедно записват първия си албум.
След като открива джаза като свое призвание, Владо се отправя към Хамбург, където учи в Академията за театър и музика.
Някак си естествено интернационалната джаз сцена в Берлин се оказва особено привлекателна за младия саксофонист, който завършва Музикалното висше училище “Ханс Айслер” в Берлин.
Пътят на Владимир Кърпаров минава неизменно през музикалното изкуство и чрез него творецът открива собственото си лице и оригинален стил. Нещо повече. Далеч от родината, като че ли човек по-силно и дълбоко осъзнава истинското богатство на българското, в случая - уникалността на нашата народна музика. Точно затова може би тя се превръща в съществена част от неговото творчество. От една страна - като инспирация, от друга - като колорит, многопластово звучене, с витално-меланхоличния си ритъм и въздействие.
Музиката като приключение
“Приключението почива върху богатството от връзки, които създава и сътворяванията, които извиква.”
Екзюпери
Подобно на музиката, чиято лекота и вселенска мощ са безгранични, артистът, който я създава, също е космополит. Това в огромна степен важи за Владо, който постоянно е някъде на път - Берлин, Хамбург, Бремен, Кьолн, Ротердам, Виена, Залцбург, Грац, Любляна, София, Созопол…
Изявите му трудно могат да бъдат изброени - концерти в Европа, Индия, Япония…
Участията му в различни дискове като “The Human Factor”, “Opium”, “Interzone”, “Eastern moods”, “Transylvanian Grace”, “Veselina”, “Honey and Blood” са също така свидетелство за принадлежността на Владимир Кърпаров на света, а не само на България.
Артистичната подвижност и лекота са присъщи преди всичко на истинското изкуство.
Музиката на младия талант е надвременна, тя е мост между различните култури и епохи, стилистичното й многообразие е съчетано в хармонично единство, ефирност и красота.
Оригиналният композитор работи с известни музиканти от Източна, Западна Европа и от американската джаз сцена, между които Теодоси Спасов, Jiggs Whigham, Gerard Presencer, Adam Pieronczyk, Kenny Wheeler, John Hollenbeck.
Участва в разнообразни проекти, сформира собствен квартет.
Едно музикално пътешествие
Музиката на “Vladimir Karparov Quаrtet” е своеобразна и вълнуваща. Онова, което омагьосва и увлича публиката, е преди всичко умелото съчетаване на ритмичното и жизнерадостно звучене на българския фолклор с модерен джаз.
Свири преди всичко свои композиции, които съдържат богатството и полифонията на българската народна музика, тангото, турски и цигански елементи. Той извайва един неочакван и изненадващ космос, който увлича публиката и тя има уникалния шанс да се докосне до енергията, жизнеността и тънката меланхолия на музиката.
По този начин композиторът и музикантът Владимир Кърпаров сътворява незабравима вселена, простряна между непреходното и модерността.
P.S. За онези, които имат желание да се докоснат до частица от музиката на Владимир Кърпаров, сме предоставили тази възможност тук:
Следва интервю с Владимир Кърпаров


2 Kоментара за сега ↓
La Luna // 20 фев, 2007 //
Намирам идеята да се представят талантливи музиканти и хора на изкуството за чудесна! С удоволствие прочетох статията и открих за себе си музиката на Владимир Карпаров!
С нетърпение очаквам и още материали в тази област!
rock // 20 фев, 2007 //
Намирам го за много добър.
Съчетанието на български фолклор и джаз започва с името на професор Милчо Левиев (най-добрият приятел на Радой Ралин), известен в целия свят. Гледал съм го в зала Универсиада в началото на 80-те години (тогава след 25 години за пръв път дойде от САЩ - българските власти най-после го пуснаха да направи поне концерт у нас) заедно с флейтиста Джеймс Уолкър.
Кокато този младеж се е раждал, аз слушах и свирех рок, но от време на време посещавах концерти на старите джазмени Любомир Денев (познавам го лично), Теодосий Спасов, Петър Славов, Людмил Георгиев, Камелия Тодорова, Йълдъз Ибрахимова и др. По това време слушахме и джаз-рок музикнти като Джон Маклахлин, Чик Кърия, Стенли Кларк, Джако Пасториус, Алди Меола, Пако де Лусия и др. Въпреки това, моята музика си остава рок. Тя е по-елементарна, но и по-темпераментна. От джаза предпочитам така наречения “топъл” или “летен” джаз с “фънки” елементи. Представител на този стил напр. е Джордж Бенсън.
При всички положeния, личи си, че мoмчето е талантливо. Това потвърждава и тезата ми, че българските музиканти са изключително способни.
Да е жив и здрав и да слави България!!!
Коментирай