Public Republic Art Studio

На Свети Валентин

14 февруари, 2007 от · 1 Коментар

momi4e.jpg

Снимка: LaraJade

Вървях по широк булевард. Срещах хора – едни усмихнати и лъчезарни, други – мрачни и замислени. Забързани, погледите им минаваха през мен. И аз гледах през тях.

Завих по първата улица вдясно. Усещах присъствието на хората около мен. Усещах и тяхното безразличие.

И пак завих вдясно. Този път се оказах на малка уличка. Усетих топлината на зимното слънце, което поражда желание за близост. Тогава Те видях. Вървеше уверено към мен, а в погледа Ти напираха хиляди въпроси. Да, Аз съм, не ме ли позна?

Всичко това се случи в един виртуален свят – една виртуална среща, която пробуди в мен спомен за един реален стих, в реално, но отдавна отминало време.

Очаквах те във вечер теменужена
или във нощ със бягаща луна.
А ти дойде във прозаичен делник -
погледна ме, погледнах те – и спрях.
А после разделихме се приятели,
с надеждата, че ще се срещнем пак.
Отнесе всеки свойте въпросителни,
без отговор на ни един от тях.

P.S. Беше Празникът на Св. Валентин

Рубрики: Tворчество

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • La Luna // 16 фев, 2007 //

    Краткият и неуловим момент на влюбването е по-силен, по-бурен, по-вълнуващ и разтърсващ от самата любов. Би било прекрасно, ако тази вътрешна неизвестност, въпросителност и неуталоженост не затихнат с времето.

Коментирай