Public Republic

12 Kоментара за сега ↓

• Vanya // 15 яну, 2007 //

  Аз пък четох в резултатите от едно международно изследване, че оптимистите, респ. щастливите хора, се раждат такива и това не зависи нито от успеха в живота, нито от социалния статус, нито от наличието на определени неща или емоции в живота. Щастието, оказва се, е генетично предзададено и ни остава единствено да се молим природата да ни е отредила този жребий, защото иначе всуе са всички усилия да променим в своя полза “разпределението на картите”.

• GO // 15 яну, 2007 //

  Горките гени - за какво ли всичко ги държат отговорни!

  Да, много, всичко, е вероятно предначертано, но не бива с лека ръка и лекомислено да се отдаваме на това “както е писано” (или по модерному “каквото ни е в гена”).

  Човек е на този свят със свободна воля.

  Всичко е предначертано и свободно. Противоречиво е, но в съгласието нa това противоречие ще да е истината.

  А пък между другото съветвам много внимателно да се подхожда към “международни изследвания”. Особено в областта на “гените” учените по-скоро знаят “нищо” отколкото “нещо”.

• Vanya // 15 яну, 2007 //

  Аааааааа, моля, моля! Аз тъкмо се прикрих зад едни неназовани изследвания, и някой ме гепна! Нямате ли уважение към неназованото “чуждо”, “иностранно”, “заграничное”??? Моля, “вервайте ми”, щото съм аз, не търсете други причини!

• GO // 15 яну, 2007 //

  Не съм сигурен, че разбирам забележката…

• Natalie // 15 яну, 2007 //

  Вярвам, че доброто настроение и усещането за лекота и щастие зависят много повече от индивидуалния избор, отколкото от генетичната предопределеност. Оптимизмът е в пряка връзка с умението да гледаме не толкова сериозно на себе си и на дискомфортите на действителността. Усмивката и позитивността като нагласа е израз на желанието да надскочим заземеността и вкопчеността си в битовизмите.

• Peter // 15 яну, 2007 //

  Hi
  ihr müsst mal lernen, “richtige Buchstaben” zu schreiben ::-)))) ich kanns nicht lesen

  Gruss Peter

• Milenka // 15 яну, 2007 //

  Така е! Natalie е прозряла едно от най-важните неща в живота и човешката еволюция! Представете си, ако нямаше добро,позитивност, усмивка…нямаше да съществуваме като човечество!

• rock // 16 яну, 2007 //

  Най-добре е да се гледа реално. Прекаленият оптимизъм води до пресилена сигурност, самозаблуда и надута самоувереност. Ако гледаме прекалено оптимистично на нещата, има опасност да бъдем неприятно изненадани при неочакван за нас развой. За да не се “опариме”, по-добре да не “витаем” в безтегловност в безвъздушното пространство, а скептично да се надяваме. По този начин целта ще бъде по-леко постигната, щастието ще ни сполетява по-често, радостта ни ще бъде по-трайна, усмивката ни - по-блага.

  Peter muss bulgarisch lernen. Grüsse.

• Vanya // 16 яну, 2007 //

  Go, “забележката” беше закачка… Самоиронизирам се, а и това беше само страничен, възможен, поглед към темата. Понякога наистина си мисля, т.е. споделям резултатите от изследването, че позитивизмът (щастието само по себе си) е дар Божи и познавам хора, които са такива безпричинно. По-интересното е , че и те самите го съзнават. А аз много често съм нещастна (негативистична), пак безпричинно… И пак е интересно, че го съзнавам, но не мога да го променя. Така съм устроена и си нося кръста.

• jade // 16 яну, 2007 //

  Аз пък си мисля, че позитивизмът е approachable, т.е. достъпен за всеки, който е готов да живее с него.

• gravitation // 16 яну, 2007 //

  Още от древни времена хората са го открили: когато човек насочи мислите си и вътрешната си емоция в определена посока, той привлича и събития в тази посока – позволяваш си да се идентифицираш с презрението към нещо – към ограничеността, към собствената чувствителност, към света, и това презрение се материализира под някаква форма против теб – материализира се или като болест отвътре, или като злощастно събитие отвън. Позволяваш си по-трудната цена да не отречеш онова, което ти създава вътрешен смисъл и щастие – независимо от ударите, от потъванията, от усъмняването в ценността – и рано или късно, по някакъв начин, ти случваш този вътрешен смисъл и щастие и в събитиен план те се материализират за теб и стават изживими /едновременно!!!:)/. Има значение и дали вярваш в това, разбира се – когато не вярваш, нямаш повод да насочиш съзнателно усилия и емоции, за да повлияеш върху събитията, не им задаваш желана от теб посока и допълнителен тласък.

  Проблемът на много хора всъщност е в убеждението им, че са жертви на състоянията си, както и на външните събития – те смятат, че нещата вътре в тях, наред с онези, които ги връхлитат отвън, се случват от самосебе си, не зависят от волята им и действията им. Човешкият опит обаче открай време е достигнал до други факти. Прозирането в законите на кармата например дава обясненията “защо”, сглобява в причинно-следствена връзка света и събитията в живота ни, но - над кармата има нещо друго!!! Дори не е необходимо да откриеш обяснението защо винаги се разболяваш или ти се случват неприятности, когато попаднеш под въздействието на някакви фактори (кое вътрешно неприемане, коя точно негативна емоция или какъв тип поведение те прави уязвим за болестта или лошия късмет); не е необходимо да откриеш какво точно те кара да угаснеш емоционално и психически в дадена ситуация, - търсенето на причината става излишно, ако се научиш да задействаш в душата си механизма, който удържа в теб градивността, съхранява вдъхновението и тръпката и емоционалната пълнота, усещането за възкачване и хармонията (а в тях в крайна сметка и тялото функционира безпроблемно).

  Има безкрайно много техники вече, които те учат да го правиш – и древни, и съвременни, и осъвременени. За мен лично уникалното беше да открия, че онова разгръщащо висини и дълбини пътешествие в човешката душа, което във виртуален план прави литературата примерно, че прозренията и победите, до които през безкраен лабиринт ни възкачва животът, могат да бъдат екстрахирани и превърнати в ефикасна въздействена система не само за емоционално, но и за физическо себемоделиране и самосътворяване – че чрез такава система можеш да моделираш себеусещането си и душевните си сили, да моделираш здравето си и дори фигурата си, а в крайна сметка и съдбата си. Невероятно е да откриеш за себе си ключ как съзнателно да градиш и да боравиш с онова, което не смяташ, че зависи от теб – например чрез техника, която те прекарва чрез слово и музика и физически движения през най-прекрасните ти представи и изживявания и те идентифицира с тях, показва ти чрез самия теб, че не е невъзможно по всяко време да ги актуализираш у себе си и да побеждаваш чрез тях, все едно за колко крехки ги смяташ.

  У индивидуалиста-интелектуалец, както и у консервативния учен, разбира се, винаги се появява вътрешна съпротива, когато се заговори за подобни неща:) Пренебрежение и желание за дистанция е позицията обаче на наблюдателя, не на изживяващия преображението – а смисълът и тръпката, и ключът е да изживееш лично как със собствени сили съумяваш да излекуваш и промениш тялото си, съумяваш да дадеш градивност и потентност на емоциите си, съумяваш да преобразиш живота си и живота около теб.

• Vanya // 16 яну, 2007 //

  За силата на мисълта съм АБСОЛЮТНО съгласна! За това, че се материализира - също. С мисъл съм разболявала детето си неведнъж… и вече много внимавам! С мисъл съм обръщала иначе очевидния и изглеждащ предопределен ход на събитията. Но това ми коства самоконтрол, а за други е естествено състояние. Всъщност отдавна смятам, че това е “преводът” на библейското “В началото бе слово…”

Коментирай