Public Republic Art Studio

Déjà-vu

19 декември, 2006 от · 7 Коментара

dejavu3.jpg
Снимка: rougerouge

Странно чувство: качваш се в трамвая – и познаваш всички лица; на ъгъла мъж купува цветя – точно този момент го помниш, да – лицето му, продавачката, сега ще изпусне стотинка на земята – и ето чува се познатия звън по плочките.

Почти всеки е изживявал това странно, внезапно, кратко, но интензивно усещане да виждаме нещо, което сякаш вече познаваме, макар това да е логически невъзможно, да сме в ситуация, която сякаш вече сме преживели преди, с една дума: дежаву.

Надникнем ли в речника, ще открием, че думата идва от френски и носи няколко значения – вече видяно, вече чуто, вече преживяно. Типичното за дежаву е силното усещане за познатост. Става въпрос за психологически феномен, при който имаме чувството, че абсолютно нова ситуация вече сме преживели преди това, видeли или сънували. Става въпрос за парадоксално емоционално преживяване, което остава предизвикателство и до голяма степен загадка за учените и човечеството.

Най-общо, изследователите на това явление могат да бъдат разделени на два лагера. Според първите, в основата на този феномен стои съвсем реален спомен. Вторите разглеждат дежавуто като резултат от краткотрайни смущения в мозъка.

Представителите на първото направление, или на така наречената “теория на спомнянето”, вярват, че нещо ни се струва познато, тъй като преди дълго време сме преживели нещо подобно. Друго обяснение би могъл да бъде фактът, че дадена ситуация ни се струва вече преживяна, защото за части от секундата преди това сме я възприели със сетивата си.

Действително човек постоянно възприема много повече впечатления, отколкото осъзнава. Мозъкът решава кои от постъпващите информации заслужават внимание и кои могат да бъдат пренебрегнати. Ако видим тичащо срещу нас по тротоара дете и имаме усещането, че сме преживели вече това, дадената ситуация може да има своето обяснение. Да се окаже например, че за кратко погледът ни е попаднал върху бягащото дете, но след това се е разсеял. Вина за подобни процепи във възприятието би могъл да има начинът, по който мозъкът съхранява информация. Впечатлението от външния свят преминава по различни пътища. Първо, в йерархично по-високите центрове частичните информации биват обединени до някаква цялост. Има вероятност да се появи дежаву, ако частичната информация достигне целта си след известно закъснение. Така може да се появи впечатлението, че информацията е вече позната, но в същото време и някакси не.

Зигмунд Фройд стига по-далеч – според него дежаву, както и много други явления, е огледало на ранни детски спомени и травми.

Невролозите пък вярват, че причината за явлението са смущения в мозъка, които, подобно на халюцинациите, нямат нищо общо с реалността – един измислен, виртуален образ, или в случая – по-скоро усещане.

Аргументи за тази теория дават пациенти, страдащи от епилепсия, чиито център на епилептичните пристъпи се намира в слепоочието. Те преживяват особено често дежаву. Така например се е случвало пациент, опериран от мозъчен тумор, няколко месеца по-късно да преживее нещо странно: “В метрото имах чувството, че познавам всеки”. Оказва се, че в главата му след операцията се развива епилепсия. Преди всеки пристъп се появяват дежавутата – няколко пъти едно след друго, в един и същи ден. Дали в ресторанта, в операта или на изложба, изведнъж присъстващите му изглеждат познати. “В началото беше странно. По-късно започнах да се забавлявам с това” – споделя той.

Изотериците предполагат, че зад този феномен се крият спомени от предишен живот.

За Холивуд темата също се оказва интересна и провокираща. Героите от “Матрицата” изживяват дежаву, когато програмистът променя нещо във фантастичния свят. Интересна интерпретация на темата дава новият филм “Déjà-vu”, който излиза по екраните в Германия на 27 декември. Дежавутата носят сложна и двойнствена същност, те се разглеждат като предупреждения от миналото, но и като знаци от бъдещето. Сценарият се основава на предположението, че съществуват безброй паралелни универсуми. Според тази теория дежавутата се появяват тогава, когато настъпи объркване на време и пространство, при което паралелните светове се пресичат. Така, според прочита на Холивуд, дежавутата действително могат да се окажат послания от миналото, дори когато появата им е отдалечена само на няколко секунди или минути от настоящия момент.

Най-популярният начин да се изследва явлението е да се събират данни чрез анкетите, в които взимат участие много и репрезентативно избрани хора. От подобни вече направени студии са известни следните факти: към дежавута са склонни еднакво и мъжете, и жените; по-често преживяват дежавута хората с по-високо образование; честотата на дежавутата е правопропорционална на дохода, на пътуванията и способността на хората да си припомнят сънища.

Дежаву си остава загадка, феномен, който предполага различни интерпретации и продължава да вълнува с невъзможността да бъде “хванат” в банални обяснения и стандартни подходи. По този начин човек продължава да търси тази изплъзваща се същност и да я дефинира отново за себе си.

deja_vu.jpg

Рубрики: Сцена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

7 Kоментара за сега ↓

  • Vanya // 28 дек, 2006 //

    Мислех си, докато чета текста (научих много нови неща!), за двете основни посоки на разбиране на феномена – едната, че се корени в болестно състояние, другата – че е характерен за по-образованите и като цяло по-успели хора. Замислих се над това и ми се стори противоречиво спрямо собствените ми представи. Според мен, отдалечаването ни от природата притъпява естествените ни склонности към интуитивно виждане и чувстване, а боледуването е начин организмът ни да си почива и да се връща към собствените си ресурси. Т.е. често болестта е такава само за близковиждащите… в дълбочината си тя е връщане към първичния “аз”, който спи у нас. От друга страна, образоваността и успехът като начин на живот свръзвам с отдалечаване от естеството. Затова ми се стори странен фактът, че именно такива хора имат по-запазена интуитивност. И в това е противоречието, но и радостното откритие, че интелектуалното развитие не винаги притъпява способността да се мисли и чувства ирационално… и че развиването на мозъка, независимо от посоката, е благотворно за сетивността. Казвам “благотворно”, защото смятам, че усещането на паралелни светове, или интуицията, или познатостта са нещо велико и са онзи притъпен от нас самите ресурс да вървим през света мъдри и знаещи, чувствени и подготвени за предстоящето. Така че – напред към нас самите! – напред към знанието и чувствата, които имаме отпреди нас, отВинаги!
    Друг път ще ви разкажа за натрапчивите ми дежавута, от които съм се страхувала, без да знам, че са с мен, за да ме пазят!
    А вие имали ли сте такива “стражи” или такава неканена “компания”?

  • anna-maria // 15 яну, 2007 //

    Според мен дежавутата, сънищата и предчувствията са част от един ирационален и мистичен свят, който допълва, осмисля и усъвършенства земните измерения на живота.

  • rock // 16 яну, 2007 //

    Питам се какво значение има тук доходът. Пътуванията може би играят някаква роля.

    По-скоро, обективно погледнато, силата, интензивността и яркостта на преживяванията определят формирането на огледални възприятия и представи в съзнанието и в паметта, трансформиращи се в образни картини и конкретни впечатления.

    Голяма роля тук играе и субектът. Не неговият доход, а типът нервна система, не образованието, а болезнената чувствителност, лабилният характер, богатата му фантазия, склонността му да мечтае, способността на горещи чувства, предчувствия и емоции или разочарования поради несбъднати желания.

    Травми, вследствие на силни преживявания в миналото, незалечими, дълбоки спомени също биха могли да окажат влияние върху по-късното формиране на вторични представи и образи. Но геният Зигмунд Фройд е писал много по този въпрос.

    Дали наистина епилепсията или шезофренията имат нещо общо с тези “иреални” образи? Възможно е. Често болезнено реагиращи индивиди, изобразени в произведения на литературата или киното като болни или луди, всъщност са нормалните, а нормалният свят е тежко болен. Кой е болен и болестно състояние ли е това “изкривено” възприемане на действителността? Самата тя не е ли “болна”?

    Що се отнася до ирационалния мистичен свят като допънение на земния, добре е да се “допитаме” до теориите на Платон, Плотин, на някои немски философи, френските символисти, екзистенциалистите Камю и Кафка. В корена на тези теории е твърдението”идеалният, ирационален свят е истински, земната дейиствителност е само едно изкривено копие, несъвършено огледално изображение на този свят”.

    Има ли такъв свят и отразява ли се той в нашите представи, предчувствия и сънища?

  • Julia Staneva // 12 дек, 2007 //

    Колко интересно четиво за всички, които като мен са се затруднили на 10 въпрос на Natalie в “Перфектното парти”!
    Феномените винаги са ме интересували, паралелните светове, “натрапчивите” дежавута са с нас наистина, за да ни пазят!
    За някои хора ще прозвучи доста налудничаво, нелогично, мистично. Въпрос на гледна точка.

  • Free Soul // 19 мар, 2008 //

    Да, много интересна публикация и аз много съм си разсъждавал по темата. Чрез Déjà-vu- тата си личността усеща свързаността си с непрекъснатата линия на живот и човешкия опит през годините. Освен това дежаву е още един знак за това, че душата, спомените, мечтите, опитът са само отделни измерения от едно цяло, което ще си остане загадка в много отношения за научния подход към нещата.

  • Vlado // 16 юни, 2008 //

    Сънувах един сън – нещо обикновенно. Влизам в едно безлюдно помещение с много войнишки легла . Запомних само този момент от съня. Това са няколко секунди. Тогава си бях тук в България. След около 6 месеца СЛУЧАЙНО се реши че мога да замина за Русия и да продължа образованието си там (ако бяха ми казали преди 6 месеца, че ще уча в Русия нямаше да повярвам). Заминах за Русия. 1 година след моя сън ни пратиха на военно обучение. На втората седмица имахме празненство. Всички бяхме навън и не помня за какво трябваше да отида до спалното – влизайки… ПОЗНАЙТЕ… тези няколко секунди ги изживях като дежаву. Седнах на едното легло. Побиха ме тръпки. Спомних си за съня и мислих – как е възможно да виждаме РЕАЛНОТО бъдеще една година назад в съня си?
    При дежаву няма “подобни” изживявания. При него изживяванията са 1:1 като клонинги. Дори и две капки вода се различават помежду си. Действието на дежаву трае само няколко секунди, дори един миг, защото човек усеща визуално, телом и духом повторно огледално изживяване, след което се замисля, “това съм го правил”…..”не не е възможно… та аз за пръв път през живота си съм на това място….” след което човек се опомня а дежавуто е изчезнало. този който е преживял истинско дежаву ще разбере какво се опитвам да обясня.

    След това преживяване почнах да вярвам че баба Ванга наистина е можела да вижда бъдещето. Преди това се съмнявах. Може би е виждала бъдещето като сън.

    Как ще коментирате това? Пак ли грешка в мозъка? Закъснението е една година.

  • gravitation // 17 юни, 2008 //

    Днес науката и езотериката вече стигат до онова ниво, в което да сглобят единна представа за света. Онази, която хората с екстрасенсзорни способности имат сетивата непосредствено да улавят и, прониквайки все по-дълбоко в нея, дори да повлияват. Научните теории и доказателства за единността на времето и пространството в тяхната вариативност, се взаимопроникват с психоаналитичната постановка за съзнание и колективно подсъзнание и с езотеричната (и митична) представа, че на ниво енергия всичко е единно – т.е. че душите ни като моментно проявление тук и сега на Божествения разум (или Космическата любов), са свързани и с онова високо ниво на енергия, което обединява всичко не само извън материята, но и извън времето. Което значи, че в най-висшите измерения, в които времето не играе значение, всички събития функционират като възможност за преживяване, независимо дали в нашето тук и сега ще ги привлечем като реално преживяване или не. Нашите мисли и нашето отношение към живота, нашите действия определят онова, което ще ни се случи; някои хора могат да видят предстоящото дори 1 към 1. Най-добрите ясновидци обаче не си позволяват да се впускат прекалено надълбоко в нещата, които им се явяват във връзка с бъдещето, защото знаят, че, променяйки мислите и характера си, хората могат да “включат” и друга верига на предстоящи събития. Те предпочитат да посочат на хората възможностите им за вътрешна промяна.

Коментирай