Понякога се вкопчваме прекалено здраво в нещата от живота си. Доверяваме се единствено на себе си и на собствените си усилия. Може би така сме възпитани или е въпрос на житейска философия, или е просто израз на желанието ни да държим всичко под контрол. Склонни сме да вярваме, че ние изковаваме живота си и подреждаме събитията в него. От друга страна, човек пропуска може би да се замисли над това, че стремежът да контролира и управлява, го лишава по своеобразен начин от даровете на съдбата.
Какво е кариерата? Какво е успехът? Нима и двете не са свързани с илюзията, че държим здраво кормилото. Разбира се, на всеки е ясно, че контролът не може да бъде тотален. В действителността, в която живеем, има неща, на които можем да влияем и други, които не можем да дирижираме.
Нека да вземем за пример следната малко банална ситуация. Представете си, че правите всичко възможно да срещнете любовта. Положили сте усилия да изглеждате добре, ходили сте достатъчно често по клубове и партита, регистрирали сте се в много на брой Интернет-борси за запознанства и сте публикували обяви, че търсите партньор. Това безспорно може да увеличи шанса ви да срещнете подходящ партньор. Но може и да не доведе до нищо - месеци наред, дори години. От друга страна, в момент, в който сте смъртно изморени и наистина последната ви мисъл е да флиртувате, в автобуса съвсем случайно се заговаряте с някого и ето че сте в плен на любовта. Тогава си давате сметка, че въобще не е било необходимо да полагате толкова усилия да я търсите. Нея човек все някога я среща. Сега или по-късно. И колкото повече са били замесените в играта съдбоносни случайности, толкова по-романтична ни се струва любовта. Толкова повече я приемаме като дар, а не като нещо, за което сме полагали целенасочени усилия и работа.
Струва ми се, че човек трябва да притежава здравословна частица доверие към нещата от живота. Увереност в хората и в това, че всичко ще стане така, както трябва да стане. Понякога се изисква известно умение и талант да оставим нещата поне за малко на самите тях, на собствения им ход и движение. Или другото име на това доверие е поне за миг да се отпуснеш, да отпуснеш ръка от кормилото. Защото който държи здраво кормилото иска да направлява движението напълно и безотказно, трябва да се примири с мисълта, че той е единственият фактор за случване на събитията. По този начин се губи смисълът на дереното, на спонтанността и случайността. Тогава всяко нещо в живота се превръща в плод на усилие и труд, а дните - населени с борба за успех, за приятелства, за любов.
Онзи, който умее да се отпусне, да спре за миг, да остави диригентската палка, би могъл да усети щастливите случайности, подарени от съдбата. Невероятно е чувството, да бъдеш дарен просто така, без да се очаква и изисква от теб нищо в замяна, без да си длъжен да положиш някакви усилия. В такива моменти човек се чувства обичан и излъчва положителна енергия. Чувство, което си заслужава да се отпуснеш и потопиш в него с цялото си същество!
2 Kоментара за сега ↓
Leo // 10 дек, 2006 //
Написаното ми припомни една мисъл, която прочетох преди време. По смисъл:
“Колкото повече разбираш, до каква голяма степен успехите ти се дължат на “щастливи случайности” , толкова повече ти провървява и в бъдеще.”
rock // 17 яну, 2007 //
За много хора кариерата и позицията в живота са по-важни, отколкото въздуха и слънцето. Какво ли не правят те, за да си осигурят богато и “щастливо” бъдеще, “спокойно” съществуване. След постигане на материалното “благоденствие”, те започват да търсят любовта също по план. Е да, но любовта не е картофи, за да се мери на килограм, не е домати, да се избира на цвят и зрялост, не е салам, за да се реже на парчета.
Я погледнете Интернет-борсите за запознанства и женитби… Пълно е с обяви. След кратко описание на външния вид, основните интереси и поместване на засукано фото от преди десет години, всичко е готово, можем спокойно да се влюбим. Като си определим срещи с поне десетина кандидати, все може някак си да уцелим. Почти като тото. Възраст, ръст, коса, професия, интереси, хоби, изисквания… А бе то ставало много лесно.
А къде е тръпката от неочакваната случайна среща с непознат, чаровен, мил за нас човек? Къде е романтиката на влюбването, магията на погледите, тайнственото излъчване на флуидите, сиянието на нежната усмивка, уханието на косите?… Къде е моралното удовлетворение и радостната изненада, че имаме общи теми, че ни вълнуват подобни житейски проблеми, че несъзнателно биологично-социалната ни същност среща, сближава и споява интуитивно нашите гравитации?… Къде е любовта от пръв поглед?… Къде е опияняващият ефект на изненадата?… Къде е щастливата случайност?… …
Коментирай